Посланията му изобилстват с "аз" и "моя екип", няма "ние"
Възможно ли е директор на завод да понижи в длъжност свой подчинен – дали защото е недоволен от работата му, или заради подадено от служителя заявление, и в същото време заместникът му да кани разжалвания в своя екип? Малко е вероятно, дори нереалистично!
Но в община Пловдив е не просто възможно, а е факт. Зам.-кметът по дигитализация, европейски политики, бизнес-развитие и образование Владимир Темелков покани в своя екип доскорошната главна инженерка в общината Христина Плачкова. Самата тя пожелала според градоначалника Костадин Димитров да се върне на предишния си пост началник-отдел. Същата оферта Темелков отправя и към шефката на „Чистота" Десислава Георгиева, която според градоначалника изобщо не е подавала заявление за напускане. Самата тя не вдига телефона си. Но важна е поканата – според зам.–кмета "двете са силни хора, а точно такива кадри са нужни за силен Пловдив".
„Познавам Христина Плачкова и Десислава Георгиева като отдадени професионалисти – хора с енергия, знания и желание да решават проблемите. Заявявам публично – за такива специалисти винаги ще има място в моя екип и в проектите, за които отговарям", гласи мотивировката на Темелков, отправена чрез фейсбук.
При това положение се натрапват няколко извода. Първият – че той си има свой екип, очевидно различен от този на кмета. Когато си нечий заместник, ти не си ли част от същия екип? Би трябвало, но очевидно не е така. И дори се очертава конкуренция, зад която прозира идеята „Кметът не ви оцени, но аз съм насреща, ще го направя".
В края на август Темелков сам подаде оставка. Беше категоричен пред „24 часа", че няма да я оттегли, после след среща при Бойко Борисов двамата с Костадин Димитров се снимаха заедно и обявиха, че ще работят добре занапред.
Последва трескава деятелност на зам.-кмета – инспекции по училищни ремонти, обещания за строеж на нови сгради, проверки как върви раздялата с хартията в общината и т. н. Тази негова активност се разпраща с почти всекидневни съобщения до медиите, които обаче не идват от общинския пресцентър, а от личните пиари на Темелков.
Няколко цитата от тях: „Положението е отчайващо. Аз не бих работил на такова място. Никой нормален човек не би работил в подобна среда. Това се отразява и на услугите – те стават бавни, хората се съмняват, има недоволство. Но това приключва", казва той, когато проверява как върви сканирането на документи.
„Тук мирише на мухъл, условията са недопустими. Аз не мога да позволя това нещо", са думите му при проверка на условията във втората сграда на ОУ „Алеко Константинов". Посланието е ясно: „Сега е безобразно, но аз ще се справя с това." За да се стигне до днешното „моя екип". Аз, аз, моят... Като филолог най-приятелски ще напомня на Владимир Темелков, че при местоименията има и други лица и числа, първо лице единствено число не е единственият вариант.
Освен ако не се създава втори център на властта в Пловдив. Ако е така, няма „ние".
