Браво на нашите волейболисти! И второто място ни дава основание да бъдем горди с тези наши момчета! Да им е на добър час!!
Но ми идва друго наум!
Постиженията на тези момчета показаха едно друго лице на нашия народ. Масова солидарност и възторг от постижението на нашия отбор. Вече бях загубил вяра, че като народ сме способни на такова нещо. Волейболните ни момчета си поставиха цел, обединиха се за постигане на тази цел и въпреки че всеки поединично сигурно има различен характер, различни възгледи, в името на ЦЕЛТА направиха възможното!
Ако мислено се пренесем на политическата сцена, ще трябва да констатираме, че народът ни е страшно разединен, омразата се излъчва в националния ефир, непрекъснато се говори само за недостатъци и не се вижда лъч на надежда за преследване на обща национална цел. Да, ще възразите, че политическата класа не може да формира такава цел. А изобщо възможно ли е? Все пак - всички, без изключение, казват, че крайната им цел е благоденствието на страната. Но пътищата са различни, защото едни са си завъртели главата към Евразия, други се стремят към запад.
На мен ми се иска поне тези, които гледат в една и съща посока да намерят сили да пренебрегнат омразата си един към друг и да работят в тази посока. Но не могат, защото са се вторачили в пъпа си, защото се смятат за богоизбрани, единствени носители на морал и ценности и всички други са "боклуци". Няма съзнание за отборна игра! Разединена е левицата, разединена е десницата, а някои партии изобщо не знаят каква идеология изповядват ("няма ляво, няма дясно"). Затова и избирателите ни не харесват политическата ни класа и по-скоро се забавляват с ежедневните скандали. "Хляб и зрелища" – това е!
