Как да живеем по-добре? Вероятно всеки софиянец има повече от един отговор на този въпрос – от таксиметровите шофьори, през икономистите, които обикновено имат своите решения и числа, през колегите архитекти, които пък ще предложат идеи и нови градоустройствени концепции и накрая ще стигнем и до самите предприемачи, които пък ще представят администрацията като универсалния злодей и същевременно ще сложат на масата поредният „зелен" проект – предлагайки ни „висока доходност" при инвестиция в „тухли".
Подобряването на качеството на живот на хората
и състоянието на градската среда -
това трябва да са задачите пред всяко общинско ръководство, независимо от политическата ориентация и времевия обхват на мандата. Решаването на тези въпроси е пряка проекция и от качеството на експертите, ангажирани със самото управление, чиято работа пък е поставена в пряка зависимост от обещаните, респективно спазени приоритети и съществуващите управленски инструменти.
Не е нужно обаче да сме опитни урбанисти за да установим, че след приемането на Общия устройствен план (ОУП) от 2007 г. и впоследствие след неговото изменение през 2009 г. градът не получи така желаният тласък, а продължи да трупа поредица пространствени и социални проблеми. В същото време се намираме и в ситуация на променени правила на взаимоотношенията, координиращи публичния обществен интерес и възстановената частна собственост.
Основният проблем пред София в действителност са
реалните възможности на общинския бюджет за
осигуряване на необходимите средства за
отчуждаване на частните терени
(поземлени имоти или части от тях), за може да се защити така желаното от всички нас устойчиво развитие. Факт е, че прилагането на ОУП за последните 18 години по-скоро доведе до необратим процес на дерегулация и непрогнозируемост в зоните, предмет на инвеститорски интерес, а неумелото и щедро „раздаване" на устройствени показатели през плана показа единствено, че „инструментариумът" му работи неефективно и оказва негативно влияние върху градската среда, логистика, демографското и социалното развитие, натоварва града с множество непредвидени бюджетни разходи.
Ситуацията става все по-сериозна предвид факта, че не може да бъде проучено по-нататъшното развитие на териториите, предмет на активен инвестиционен интерес и следователно процесът на координация, регулиране и последващо прогнозиране е обречен на неизбежен провал. Предложението, което направих пред сегашното ръководство бе
иницииране на спешни законови поправки, които да гарантират промяна на градското развитие
в следните насоки:
• Изменение и усъвършенстване на действащия модел за градско управление и пространствено развитие на Столичната община
• Оценка на целесъобразността от модернизиране на общинските политики в устройството на територията и адекватността на действащата нормативна уредба. Очевидната недалновидност и неопитност пред управлението на града оставиха тези теми на заден план, но същевременно не бе намерено и решение на други фундаментални задачи:
• Първата задача е създаването на икономично осъществими и целесъобразни устройствени планове;
• Втората задача е придобиването на имотите частна собственост, отредени с действащите подробни планове за удовлетворяване на публичният интерес на държавата и общините с намирането на необходимия финансов ресурс за реализиране на отчуждителните мероприятия, както и за същинската реализация на мероприятията;
• Третата задача – времевият хоризонт за прилагането на плановете в момент, достатъчно близък до одобряването им с оглед защитата на интересите, както на общността, така и на частните собственици, за да не се допусне налагането на прекомерна тежест върху тях. Необходимостта от промяна в градското развитие днес се засилва и е свързана с очакването за постепенно институционализиране на пазара и създаване на все по-конкретни и ясни правила. Все по-далечен е спомена за „пазара на дивите строители" от началото на 90-те, където градът почти нямаше никаква власт.
Днес през 2025 г. сме наясно, че генералната промяна в пространственото управление на града трябва да стартира с процедурите по изработване на Задание за изменение на Общия устройствен план и неизбежната промяна в ЗУЗСО. Разбира се, след ясно дефиниране и картиране на проблемите, които предизвиква прилагането му от 2007 г. до настоящия момент.
Така основният въпрос пред ръководството на общината следва да бъде как може да се осъществи генералната промяна в мобилността, опазването и осигуряването на зелената и публичната инфраструктура, която пък ще ни е необходима за поддържане на устойчивия растеж,
а не в намирането на оправдания в
предвижданията на ОУП и досегашното му
администриране
Градската структура е гъвкава и тя изисква от нас да отговорим на популистките послания професионално, да можем да я преосмислим във всичките й разновидности. Предизвикателството в управлението на Столичната община се състои в това да бъде координирано развитието й като съвременен и устойчив град, давайки на системите й способността да поемат необходимите промени, като същевременно запазим ценните исторически наслоявания. Само така ще може да превърнем София в град на бъдещето – местен лидер в силната глобална конкуренция.
