Заедно, но разделени. Вече години наред началото на всяка учебна година се превръща в арена на противопоставяне – родители срещу учители и директори. Пропастта става все по-дълбока, все по-трудна за преодоляване. В социалните мрежи често сякаш няма нито един добър учител или директор – всички са обявени за “втора категория” хора. А родителите – винаги са прави, винаги безгрешни. Така ли е наистина?
През последната година напрежението нарасна още повече. Учителите искат учениците да са в класните стаи, защото там е мястото на знанието. Родителите – често не. Отсъствията се превръщат в норма, компромисите – в право. Колкото и позволени отсъствия да има, за някои родители те пак ще са малко. Същото е и с оценките – ако не е шестица, значи е провал. А вината? Тя почти винаги се стоварва върху учителя. Родителят сякаш остава без отговорност.
Социалните мрежи наливат масло в този огън. Там се създават лагери, организират се натиск и обвинения. Дори институциите понякога се поддават на тези вълни. Така се поражда усещането, че училището трябва да се ръководи не от правила и закони, а от шумни статуси и коментари.
Родителите получават все повече права, учителите – все повече задължения. Къде тогава е балансът? Как в атмосфера на страх и взаимно недоверие може да има нормално училище?
А най-болезнено е, че
в това противопоставяне между възрастните страдат децата
Те усещат напрежението. Виждат как родителите им критикуват учителите, как учителите се оправдават пред родителите – и губят най-важното: доверието към възрастните, които трябва да ги водят към знанието. Пропастта пред очите им се отваря още повече.
Но именно ние, възрастните – учители и родители – сме тези, които можем да я запълним.
С уважение.
С разбиране.
С обща цел.
Защото в края на деня всички искаме едно и също – децата да бъдат щастливи, образовани и добри хора.
Директорите на българските училища и детски градини отправяме апел към родителските организации – време е
да спрем да делим лагери
и да намерим пресечната точка. Време е за истински разговор лице в лице, а не през социалните мрежи. Образованието не може да се гради върху страх, обиди и противопоставяне. То се гради на доверие, последователност и сътрудничество.
Можем ли заедно да изградим моста към разбирателството?
Защото по този мост ще минат децата – и той трябва да е здрав, светъл и сигурен.
(От фейсбук)
