Тълкуват номинирането му като награда за засвидетелствана вярност или неочаквано спасение от проблемите на Франция
Франция е болникът на Европа. Тази констатация направи френската крайнодясна лидерка Марин Льо Пен в навечерието на вота на доверие, поискан от центриста Франсоа Байру за неговото правителство и неговите планове за оздравителен бюджет за идната година, припомня френската телевизия Бе Еф Ем Те Ве, пише в анализ на БТА.
Кабинетът на Байру падна след този изгубен от премиера вот, само след девет месеца на власт. Така констатацията на Льо Пен се оказа правилна, колкото и неприятна да е тя. С нея Льо Пен визираше не само финансовите проблеми на страната - висок дефицит и голям държавен дълг, заради които френски и чужди анализатори започнаха да сравняват Франция с Италия и дори да казват, че Италия се справя по-добре от Франция с овладяване на финансовите проблеми. С констатацията си за здравето на Франция Льо Пен визираше и политическата криза, заради която отново анализатори започнаха да сравняват Франция с Италия, такава каквато беше тя преди три години, обобщават френски медии, сред които Франс прес, „Франс 24“, Бе Еф Ем Те Ве, вестниците „Фигаро“, „Монд“ и „Либерасион“.
От 2022 г. насам Франция се превърна в страната, сменила пет правителства – един типично италиански допреди 2022 г. метод за временно излизане от една криза, за да се навлезе след това в нова. Но докато от 2022 г. Италия придоби стабилност с правителството на Джорджа Мелони, което не оправда мнението на скептиците и се задържа на власт повече от прогнозираните шест месеца, то Франция смени пет премиери за същия този период. Тези пет правителствени ръководители бяха сменени по време на втория президентски мандат на Еманюел Макрон. Заедно с премиерите по време на първия му мандат, общо за 8 години Франция е имала общо 7 министър-председатели. Така Макрон подобри рекорда, поставен по време на президентството на Франсоа Митеран. В годините преди идването на власт на Макрон Франция обаче привикна да има само един премиер по време на президентството на десноцентриста Никола Саркози или да има само трима премиери по времето на социалиста Франсоа Оланд, посочва „Фигаро“.
Сега в тази зачестила смяна на премиери през втория мандат на Макрон имаше и един своеобразен фактор на стабилност и той се нарича Себастиан Льокорню. От три години той беше министър на въоръжените сили при четирима различни премиери. Преди това той е заемал други министерски постове по време на първия мандат на Макрон. От три години неизменно името му се споменаваше всеки път, когато във Франция ставаше дума за избор на нов премиер. Този път също името му беше споменато за възможен приемник на Байру на премиерския пост. Преди вота на доверие за кабинета на Байру Льокорню каза, че иска да запази поста си и да продължи да се занимава с отбраната на страната. Това досие има няколко измерения – увеличаване на финансирането за отбрана и сигурност в контекста на засилени стари глобални заплахи, появата на нови глобални заплахи, на войните в Украйна и ивицата Газа, на ядрените амбиции на няколко страни, на президентството на Доналд Тръмп с неговите приоритети в стил "Америка на първо място", на стремежа за увеличаване на числеността на френските въоръжените сили, на подготвяне на евентуално присъствие на френски военни в Украйна като част от гаранциите за сигурността за тази страна след влизането в сила на евентуално мирно споразумение там. Работата на министъра на въоръжените сили на Франция е свързана и с досието за укрепване на френската отбранителна стратегическа автономия в контекста на едно европейско укрепване в тази насока и на разпъването на френския ядрен чадър над европейските съюзници на Франция. Това са само част от задачите на министъра на въоръжените сили, възложени му от президента Макрон.
Вчера, след като Байру подаде оставка, Макрон най-после осъществи онова, за което се говореше от три години и даде мандат за съставяне на ново правителство на Льокорню. Така де факто Макрон се върна към традицията да възлага мандат на свой твърд поддръжник, на открояващ се в тази насока макронист. В последните три години подобен беше профилът на премиерите Елизабет Борн и на Габриел Атал. После в рамките на около година Макрон промени стратегията и възложи първо мандат на съставяне на правителство на Мишел Барние, представител на десноцентристите, а след това на Байру, представител на центристите. Тези ходове целяха съответно привличане на подкрепата на десноцентристите в момент, в който блокът на Макрон нямаше мнозинство в парламента и консолидиране на центристите около партията на Макрон. Сега с номинирането на Льокорню за премиер Макрон очевидно отхвърли призивите, които се чуха и от левицата, и от десницата за скъсване с "макронизма" и за приемане на съжителство с едно диаметрално различно правителство. С Льокорню Макрон напротив показа, че остава твърдо верен на "макронизма". Президентът не се вслуша и в призивите на крайнодесните и радикално левите да разпусне парламента и да насрочи нови избори. Причина за това бяха допитванията, показващи, че блокът на Макрон ще остане на трето място при нов парламентарен вот и нито един блок де факто няма да има мнозинство в новия парламент. Президентът не откликва и на призивите да подаде оставка и дори обеща да изпълни докрай възложения му мандат да управлява, като даде дори индикации за евентуално завръщане и на президентските избори през 2032 г., отбелязват "Фигаро", "Пари Мач" и "Л'Ендепандан". Дали това поведение беше грешка или не, ще стане ясно в идните няколко месеца.
Според някои френски анализатори номинирането на Льокорню за премиер е възнаграждаване за неговата неизменна подкрепа за Макрон и политиката му, посочва „Фигаро“. Според други анализатори обаче този подарък може да се окаже доста отровен и всъщност Льокорню да бъде споходен от съдбата на отявлените макронисти Елизабет Борн и Габриел Атал. Допреди назначаването им начело на правителството двамата бяха сочени и като потенциални наследници на макронизма и възможни кандидати за президент за изборите през 2027 г. След престой на премиерския пост те обраха толкова негативи, че трудно би си представил човек, че биха спечелили президентските избори след две години. Борн трябваше да прокара тежката пенсионна реформа, увеличаваща възрастта за пенсиониране. Атал също трябваше да прокара тежки мерки. След като бяха отстранени от премиерския пост, двамата останаха на политическата сцена, но не в главна роля. Атал е лидер на партията на Макрон, но по този начин остава изцяло в сянката на президента. Борн беше министър на образованието в правителството на Байру и всяка една нейна дума или действие в тази област бяха посрещани постоянно с критики и присмех. Според анализатори Макрон, номинирайки двамата отявлени макронисти Борн и Атал за премиери, знаейки, че те ще оберат негативите от този мандат, де факто е отстранил двамата от възможността да станат негови приемници след изборите през 2027 г. Сега би могло същото да се случи и с Льокорню, смятат анализаторите. Тепърва той ще трябва да прокарва непопулярен бюджет с мерки за икономии и да прилага на практика евентуалните решения на Макрон, свързани с външната политика на Франция и касаещи например Украйна или Близкия изток, ролята на Франция в ЕС и Европа, връзките на страната със САЩ или позицията й на глобалната сцена. Всичко това неизменно би могло да донесе негативи за Льокорню и след две години ако той реши да се кандидатира за президент, французите да не му гласуват доверие. Така тогава би могъл на преден план да излезе друг макронист, който не е играл първостепенна роля в политиката на страната и ако той бъде избран за президент, ще може да изпълнява подсказаните му от Макрон идеи, въпреки че Макрон по конституция ще бъде извън властта за пет години. Това би могло да проправи път за ново явяване на Макрон на президентските избори през 2032 г. А ако на вота през 2027 г. не победи макронист, а бъде избран президент с друга политическа окраска, то след това неизбежните проблеми, с които се сблъсква всеки президент, ще доведат до негативи за него и Макрон би могъл да изглежда като приемлив вариант за президент след този друг държавен глава.
С номинирането на Льокорню за премиер едно е сигурно – Франция ще запази курса в областта на сигурността и отбраната, който следваше в последните три години. А ако Льокорню запази за вътрешен министър твърдолинейния Брюно Рьотайо, за външен министър динамичния Жан-Ноел Баро и за министър на икономиката Ерик Ломбар, който съумява да се хареса и да постига компромиси с левицата, то курсът, поет от предходното правителство, ще се запази, колкото и да са против това радикалната левица и крайнодесните във Франция, посочват френски медии, сред които "Либерасион", "Монд" и "Фигаро".
От Льокорню се очаква сега да смекчи някои от мерките в бюджетните планове за догодина, за да спечели на своя страна традиционните левоцентристи, но да запази твърдата политика по други въпроси, като например имиграцията, за да не загуби подкрепата на десноцентристите.
Кой е всъщност Себастиан Льокорню? Той е роден през юни 1986 г. в Обон. По образование е юрист. Льокорню е единственото дете в семейството на авиационен техник и на секретарка в медицински кабинет. Дядо му е голист и ветеран от съпротивата и именно той поражда у Себастиан интересът към политиката и въоръжените сили. Себастиан първоначално дори иска да стане военен, преди да се насочи към политиката.
Първоначално е член на Съюз за народно движение – основната десноцентристка формация, която се трансформира в „Републиканците“. След тази трансформация Льокорню остава в редиците на партията, припомня Франс прес.
През 2014 г. той е избран за кмет на Вернон, а на следващата година става председател на департаменталния съвет на Йор. Преизбран е на общинските избори през март 2020 г. В периода 2008 - 2012 г. той е съветник на министъра по европейските въпроси, а после на министъра на земеделието. От юни 2017 г. Льокорню е назначен за държавен секретар в министерството на екологичния преход и солидарността при премиера Едуар Филип по време на първия мандат на Макрон. Тогава е изключен от „Републиканците“ и става част от партията на Макрон. Година след това той става делегиран министър за териториалните общности. През 2020 г. става министър на отвъдморските територии в правителството на Жан Кастекс по време на първия мандат на Макрон. На тези два министерски поста Льокорню се заминава с разрешаването на социалната криза в страната, а после с проблемите на Нова Каледония, обхваната от стремежи за независимост и с проблемите на отвъдморските територии по време коронавирусната пандемия. Льокорню е министър на въоръжените сили от май 2022 г. На този пост той заменя Флоран Парли.
Льокорню е и полковник в редиците на резервистите на Националната гвардия на Франция.
Че Льокорню има донякъде попътен вятър като премиер, говори това, че социалистите не избързаха да кажат, че ще му гласуват недоверие, отбелязва „Монд“. А у лидера на десноцентристите Брюно Рьотайо се долови облекчение, че Макрон не е решил да се вслуша в призивите, идващи от левицата и да номинира премиер социалист. Според „Фигаро“ назначаването на Льокорню е възнаграждение за лоялността му към Макрон. Според същото издание Льокорню има дискретно медийно присъствие и се ползва с искреното уважение на френските военни, които признават, че той познава в детайли поверените му досиета, че има много добри познания по история и география, че познава духа и традициите на армията на Франция. В допълнение той не притежава арогантността на други макронисти, която навлече толкова много негативи на това движение. Според „Либерасион“ обаче номинирането на Льокорню за премиер е погрешен ход, защото ситуацията във Франция не може да бъде променена от един губещ екип.
Първият ден на Льокорню на новия пост се очертава да е особено напрегнат заради протестното движение „Да блокираме всичко“, което призова днес за общонационални масови протести, блокади и стачки. Заради това 80 000 служители на силите на реда ще бъдат разположени в цялата страна, съобщава „Политико“. За 18 септември пък синдикатите отправиха призив за стачни действия в редица отрасли, сред които и транспортът.
Преди Макрон да обяви, че Льокорню е новият премиер на Франция, се спекулираше, че той ще избере за нов премиер министъра на икономиката Ерик Ломбар. Ломбар обаче си навлече гнева на Макрон през август, когато намекна, че падането на правителството на Байру може да доведе до надзор над Франция от страна на Международния валутен фонд. Ден след това Ломбар промени позицията си и каза, че не смята, че Франция може да се озове в ситуация, налагаща се да бъде поставяна под какъвто и да е надзор, припомня Бе Еф Ем Те Ве.
