Все повече медии разкриват как Москва използва нещо подобно на „африкански Вагнер", за да набира африкански войници, които да се сражават заедно с въоръжените сили на Русия в Украйна. Москова опитва чрез наемници да постигне по-големи успехи на терен и да се възползва от ангажирането на западните държави с ескалирането на конфликта в Близкия Изток.
Западни и африкански медии съобщават, че големи групи млади хора от континента са били вербувани от Русия да се сражават на фронтовата линия в Украйна в замяна на значителни финансови стимули и други предимства, като гражданство и паспорти.
В редица африкански страни като Камерун, Нигерия, Гана и Централна Африка се водят спорове за съдбата на младите хора, вербувани да се сражават на страната на руската армия в Украйна. Камерунски уебсайт разказа неотдавна смъртта на млад мъж на име Оамо Митран, няколко месеца след като е бил пратен от Русия да се сражава в Украйна.
В Камерун има десетки публикации в социалните мрежи от хора, които търсят информация за свои роднини или приятели, които са заминали за Русия за участие с руската армия във войната, която започна през февруари 2022 г.
Тези обвинения срещу Москва за рекрутиране на чужденци, особено африкански младежи, за участие във войната в Украйна не са нови, тъй като Кремъл преди това е бил изправен пред обвинения, че мобилизира студенти и ги влачи на фронта в Киев.
Но това, което се промени сега, са доказателствата, свързани с набирането на чужденци. 14 ганайци неотдавна бяха публикували видеоклипове по националната телевизия, в които призовават за помощ от Донецк, където са в капана с руските сили по време на сблъсъците с украинците.
Руският политически анализатор Дмитрий Бридже пише, че „използването от президента Владимир Путин на африкански бойници, независимо дали са наемници или редовни войници по необявена договореност с правителствата им, разкрива радикалния обрат в руската стратегия в украинската война и глобалния сблъсък за влияние. Този ход може да се нарече „африкански Вагнер" или „Вагнер 2", но в нова формула, която излиза извън концепцията за частна военна агенция и се насочва към явното и институционално използване на африканска човешка сила за постигане на тактически и геополитически превес в друга горяща зона."
В интервю за The Independent на Дмитрий Бридже казва: „Идеята за привличане на африкански войници или наемници не се дължи само на необходимостта да се компенсират руските човешки загуби в Украйна, но отразява и редица дълбоки стратегически измерения." Той обяснява подробно: „Първо, има международно политическо измерение. Чрез този ход Русия потвърждава способността си да използва влиянието си в Африка като многопосочен коз за преговори. От една страна, това гарантира продължаващата лоялност на африканските държави към нея чрез договори за обучение, въоръжаване и военно партньорство, а от друга страна, демонстрира пред Запада възможността й да мобилизира човешките и военните си ресурси извън традиционните си граници, дори и войната да се проточи в времето.
Евтини бойци
Рекрутиране на африканци от страна на Русия се извършва въпреки факта, че самите африкански страни се нуждаят от войници, които да им помогнат да излязат от хаоса в сигурността, в който се намират сега Нигер, Мали, Буркина Фасо, Нигерия и Централна Африка.
Русия страда от все по-силен недостиг на човешки ресурси след като повече от 200 000 нейни войници бяха убити или ранени в Украйна, а тенденцията е за удължаване на този кървав конфликт.
Бридже отбеляза, че „третото измерение е икономическо и демографско, тъй като Русия е изправена пред реална демографска криза, с оглед на намаляващия брой на хората, способни да носят оръжие, и тъй като войната изтощава руското общество на човешко и морално ниво. Привличането на африкански войници осигурява евтина бойна сила, без да нарушава пряко вътрешната социална структура и не се налага широкомащабна мобилизация, която би провокирала недоволство в обществото. Той добавя, че „успехът на тази стъпка за постигане на целите на руската страна във войната в Украйна се определя от конкретни условия, най-важните от които са степента на интегриране на тези бойци под руското командване и характерът на възложените им задачи.
Ако бъдат използвани като ударни части или в преки атаки, те вероятно ще изиграят временна, не решаваща роля. Ако обаче им бъдат възложени задачи в тила или за охрана на линиите за снабдяване и логистика, те ефективно ще допринесат за облекчаване на натиска върху руските части."
Анализаторът обаче обръща внимание , че „влизането на неевропейски войски в тази война ще подсили украинския аргумент за колониално чуждо нашествие и ще увеличи западната помощ за Киев, но може да породи страх сред украинските сили, ако тези наемници проявят по-голяма жестокост на място".
Причини за присъединяване
Успехът на Русия да убеди африканските граждани да се присъединят към война, която не е тяхна, повдига сериозни въпроси относно причините които стоят зад съгласието им. Британският „The Telegraph" публикува сензационно разследване за руското набиране на африканци за участие в войната. Вестникът разказва историята на младия камерунец Жан Онана, който е бил измамен, че ще получи работа в Русия, но в крайна сметка се е озовал на украинския фронт, където е принуден да участва в бойни действия.
Същото се случва и на едно сенегалско семейство, което загуби сина си, който замина за Русия, за да следва, но се озовава в затвора в Киев, след като е пленен от украинските сили на фронта. Кремъл винаги е отричал, че експлоатира студенти или ги принуждава да воюват в Украйна.
Нигерийският политолог Мохамед Махфуз твърди че няма никакво съмнение, че набирането на лица в частни охранителни компании или частни милиции извън военните структури на държавите, е станало забележително явление в африканския континент. Част от това набиране е от местните управи, които си правят милиции от цивилни лица, докато другите ги набират да участват във войни в трети държави. Русия в политиката си за изграждане на зони на влияние на африканския континент е възприела военна стратегия, основана върху използването на въоръжените групировки, които играят роля на местно ниво на континента и на други държави извън него.
Махфуз обяснява, че „тези роли се състоят в мобилизиране на бойци за участие в украинската война и се изпълняват от африкански корпус, който наскоро замени „Вагнер", който започна да се оттегля от някои африкански страни."
Махфуз счита, че „безработицата е пряката и по-силна причина, която кара младите хора да се присъединяват към руските паравоенни групи, защото работата на наемници осигурява материална изгода, особено ако се отчита, че младите хора съставляват повече от половината от общата част на населението на континента. Присъединяването към руската армия според тези млади хора ще бъде източник на високи доходи, но те не осъзнават рисковете и опасностите.„Последният фактор, който кара младите хора да се присъединяват към руски паравоенни групи, е намаляването на ролята на държавата на юг от Сахара. Провалът на правителствата на африканските страни и способността им да решават социално- икономическите кризи се отразява и в процеса на възстановяване и в гарантирането на сигурността на страната. Задълбочава се пропастта между управляващите и общество поради липсата на услуги и контрол върху работа на институциите и държавата администрация . Включването на хиляди африкански младежи в руските паравоенни групи, които плащат на тези, които се сражават за тях, се превърна в реален проблема на в обществото ."
Морална и политическа дилема
Набирането на войници поставя съдбата на стотици африканци в риск, но също така поставя и Русия, и техните държави в трудно положение, според изследователи. То се дължи на факта, че според повечето сведения и разследвания по-голямата част от африканските войници са били измамени и не са отишли на фронта по собствена воля.
Според Бридже „моралната и политическата дилема се крие в бъдещето на тези африканци младежи. Повечето от тях ще се върнат в своите държави, придобили сериозен боен опит и финансови връзки с Русия, което ще ги превърне в бъдещи инструменти на руското влияние в Африка. Те ще станат непосредствена заплаха за сигурността и стабилността на техните държави, особено ако не бъдат в вкарани в програми за сдържане или реинтеграция. Анализаторът счита, че „ако изберат да останат в руските формирования, съдбата им няма да се различава от тази на бойците на „Вагнер" – наемници без реална държава, която да ги защитава, инструменти за изпълнение на мръсни задачи, които биват изоставени, когато вече не са полезни".
Изкушения и взаимоотношения
Според The Telegraph правителствата на много африкански страни, например Камерун, са все по-загрижени за дезертьорството на свои войници, които са решили да се присъединят към руските войски на украинските фронтове, след като са им били предложени изкушения като огромни заплати, руски паспорти и дори гражданство.
Мохамад Ауал, политолог, специализирал по африканските въпроси, казва, че „Русия наистина се опитва да използва мрежата си от влияние в страни като Централноафриканска република, Нигер, Мали и Буркина Фасо, за да мобилизира максимален брой бойци, с които да компенсира тежките си загуби в Украйна, което представлява реален проблем на политическо, военно, морално и дори правно ниво за техните държави, тъй като тези бойци се наемат без никаква правна рамка.".
„Проблемът е в експлоатацията на африканци, които зареди мизерията в собствените им страни решават да се бият без кауза, изложени на смърт, наранявания или плен, но Русия продължава да ги наема без да поема отговорност нито пред техните страни, нито пред международните институции", казва Ауал.
Той отбелязва, че „Русия чрез своята военна компания „Вагнер", е извършила зверски престъпления в тези страни, не е била подведена под отговорност и сега продължава да прави същото, като мобилизира африканци. "Смятам, че това я насърчава да експлоатира африканци като пушечно месо за война, към която нямат отношение ."
