Парадът в Пекин трябваше да постигне две основни цели. Първо, да демонстрира на света, че Китай е водещата сила в една вече очертала се коалиция на държави и лидери, ориентиращи се към съюз с антизападна насоченост. Този съюз на авторитарните сили, които Пекин по силата на своя потенциал и позиция естествено оглавява, днес бе персонифициран в присъствието на Вл. Путин и Ким Чен Ун от двете страни на председателя Си - оглявяващ парада. Така Пекин заявява своята претенция да бъде центъра, около който ще се формира един нов световен порядък - амбиция, изрично огласена от самия Си Дзинпин.
Втората цел на тържествения парад в Пекин - най-големия досега в историята на страната - бе в преутвърждаването на властовата позиция на Си, за която през последните месеци има доста слухове и спекулации. Ставаше дума както за здравословното състояние на Си, така и на сложните властови отношения между него и водещи генерали и политически лидери на КНОА. През последните дни имаше дори спекулации дали самият Си ще води парада или това ще бъде възложено на водещата понастоящем армейска фигура генерал Джан Юся или на друг член на висшето армейско ръководство. Си бе водещ на парада днес, което може би е свидетелство за определено стабилизиране на неговата властова позиция в сложните вътрешнофракционни борби на върха на ККП и на Централния военен комитет (ЦВК) на КНОА.
Конкретният повод за пищния военен парад в Пекин е краят на Втората световна война в Азия - или капитулацията на Япония. По време на войната Китай се намира във вътрешна гражданска война между Червената армия на Мао Цзедун и Гуоминдана - националистическата армия на Чан Кайши. Историците трябва по-добре да преценят специфичния принос на Китай към поражението на Япония през 1945 г., но във всеки случай водещата роля за края на войната в Азия без съмнение принадлежи на армията на САЩ. Вашингтон нямаше видимо високо представителство на честванията днес в Пекин, а президентът Тръмп публикува по този повод интересна бележка в своята мрежа Truth-Social.
Появата на Путин и Ким Чен Ун от двете страни на председателя Си, водещ на парада е очевидна заявка за геополитическа структура, насочена към създаване на един нов тип международен порядък, доминиран от авторитарните и тоталитарните сили на съвременния свят. Този факт би следвало да има отрезвяващ ефект върху амбициите на настоящата администрация във Вашингтон, че Белият дом би бил в състояние да размества позициите на Кремъл по шахматната дъска - по-далеч от Пекин и по-близо до Вашингтон. За добро или за лошо, Русия на Путин е избрала своята позиция в съвременните разделения на геополитическото статукво и зависимостта на Москва от Пекин е все по-значителна. Все по-спешно става отделните части на Запада, начело с Вашингтон също да заемат своите позиции, вместо да влизат в драматични конфликти помежду си по теми като високи мита, придобиване на Гренландия, отчуждаване между двата бряга на трансатлантическия съюз и т.н.
Официалното присъствие на Зафиров на събора на авторитарните и тоталитарните лидери от съвременния свят в Пекин е поредно петно върху репутацията на българската държава. Не защото демонстрира връзки между България и Китай - уж партийни, но на практика държавни - в лицето на представляващ ни вицепремиер. Всички европейски страни поддържат практични - икономически и други - отношения с Китай, но само един официален представител на европейска страна в лицето на добре известния кремълски ресурс Фицо се оказа на събора на диктаторите в Пекин. И един полуофициален - Зафиров. За българското обществено мнение Зафиров е представен като партиен активист в Пекин. За световното обществено мнение - Зафиров е български вицепремиер. Ние сме майстори на такива сглобки - хем така, хем вака...
България трябва да поддържа взаимоизгодни двустранни отношения с Китай - във формат, достоен за заявената й принадлежност и идентичност. Посланието на Зафиров в Пекин е друго - абе ние сме в ЕС и в НАТО, но с едното око гледаме към вас и намигаме... Ако нещо, не дай Боже - теглим един шут на сегашните и се настаняваме във вашия полог, като куче в каруца. Тази байганьовска "политическа идентичност" трудно може да изненада някого. В България има известен брой хора - и политически лидери, които ги представляват - които не крият принадлежността си към света на диктатурите и агресията. Част от тях са платени активисти на хибридната война. Повечето - убедени противници на обществения и геополитическия избор на България. Навсякъде в Европа има такива. Но не навсякъде ги пускат да представяват собствената им държава. БСП, Възраждане, меч-ятаган-величие... Тези хора щедро ползват благата на тази Европа, която мразят и която искат да заменят с източните сатрапии като общност, в която България трябва да се присъедини. Нека ги ползват - ние сме обществена система, която не затваря и не беси своите вътрешни опоненти.
Но, ако обичате, държавата да представляват хора, изразяващи позициите на общественото мнозинство. Български вицепремиер няма място на парада на авторитарните и тоталитарните режими в Пекин. В никакво качество.
