Полунощ на 13.08.2025г. в Спешно отделение на болница "Света Анна" София.
Обслужени за 24 часа 142 спешни пациенти. Това са 1440 минути, или по 1 нов пациент на 10 минути. Приети в стационара 35 спешно болни. По 1 на 40 минути. Направени лабораторни изследвания, рентгенови снимки, скенери, консултации. 7 пострадали от ПТП, 1 побой, 1 починал пациент...
Ежедневна битка за живота. Екип от 5-6 млади и чисти в душата колеги. Учили, за да ги приемат да учат медицина, учили 6 години, за да завършат, учили, за да ги зачислят за специалност, тепърва учат, за да вземат специалност и после ще учат цял живот... Междувременно се опитват да живеят. По-скоро между дежурствата. Някой пишат стихове, други свирят, ходят на купони, влюбват се, женят се 🙂.
Приели са да са там, където много малко искат и могат да бъдат. Сред миризмата на кръв, на всякакви телесни течност, на болка, на смърт... Приели са да общуват с всякакви хора... Някои идващи от гетото, други от елита, млади, стари, викащи, стенещи, уплашени, превъзбудени...
Всичко можеш да видиш в Спешното отделение... Животът в неговия най-автентичен вид - гол, гърчещ се от болка, крехък, първичен в усещанията...
Все се опитвам да убедя себе си, а и тях, че това е добра школа за обучение, за това да бъдат не само добри лекари, но и добри граждани на тази държава. Защото те са добри хора априори. На това няма нужда да бъдат учени.
Но има моменти, в които ме обзема гняв и страх, че ги подвеждам.
Тази вечер в полунощ на един младеж с малка рана на крака, гражданин на друга държава, се наложи да чака цели ... 100 минути, за да бъдат обслужени други тежки спешни случаи. И затова той, след като кракът му беше надлежно обработен и превързан, заедно с неговият баща се нахвърлиха с викове и обиди върху лекаря, който беше обработил раната. Накрая го замериха с бутилка... Обвиниха екипа в дискриминация...
Аз съм била в държавата, от която идват. Там, в Спешно отделение, ако не си наистина спешен пациент, чакаш до 48 часа (съгласно българския стандарт пациентите с код Зелен чакат 2 часа - 120 минути). Накрая ти връчват сметка, защото си си позволил да ползваш спешна помощ без основание. И си плащаш... И не викаш, не протестираш, камо ли да си помислиш да вдигнеш ръка срещу медицинско лице...
Тук, при нас, всеки, без значение дали е здравноосигурен или е намерил лесен начин да ползва системата безплатно, дали е български или друг гражданин, дали е наистина спешен или не, бива обслужен... Не плаща, често не благодари, понякога крещи или иска да бие... просто защото мисли, че сме длъжни. Не, уважаеми пациенти, посещаващи Спешно отделение, не сме длъжни за всичко. Особено за малка рана на крака, която има нужда от амбулаторна превръзка... Правим го, защото ни е грижа. Уважавайте това!
ОК, ще "стиснем зъби" и този път. Заради хората, които наистина имат нужда от нашата помощ. И защото разчитаме полицията, която беше уведомена за снощния случаи, и другите компетентни органи да си свършат работата.
Но ако не се случи, аз лично ще настоявам да бъде публично оповестяван всеки случай на непредизвикана агресия срещу моите колеги. И ще очаквам всички медии, които с такава охота обсъждат случаите на "лекарски грешки", да покажат същия стандарт и за случаите на "пациентски грешки"...
А на колегата, който снощи беше обект на агресия, ще кажа само, че очаквам с ръцете, с които превърза раната снощи, тази вечер да посвири на пиано и на китара ( а той свири великолепно) и да благодари, че е успял да остане нормален, истински, добър човек, който помага и никога "не вреди:.
Никой, нито с бутилка, нито с грозна дума, може да накърни достойството ти, д-р ... . Ти го имаш и то е твоя заслуга. Тези, които нямат такова, хвърлят бутилки...
(От фейсбук)
