- Стартирани са проекти с поглъщаеми капсули да се унищожават тумори и да се почистват кръвоносни съдове, казва футурологът
- Ограничаването на консумацията на месо ще намали парниковите емисии, обезлесяването ще спре, ще бъде прекратено унищожаването на местообитания за различните видове
- Животът ни е биологичен, но ако съзнанието бъде пренесено в синтетично тяло или робот, това ще е друга хибридна същност, тогава ще имаме ли потребност да създаваме нов живот, за да продължим себе си?
- Доц. Тодорова, удължаването на живота вече е проект, по който все повече се работи заради застаряващото население, инвестират се огромни средства в усъвършенствана диагностика, нанороботи в организма, изкуствен интелект, който ще представлява консилиум от лекари с различни специалности в помощ на човешкия лекар, и се стига до редактиране на гени, отговорни за остаряването. Има ли други технологии, които привличат вниманието ви?
- По отношение на дълголетието технологиите, които се разработват и са свързани с трансхуманизма, са няколко.
Част от тях са насочени към нанотехнологиите и така наречените wearables и insideables - преносими устройства, сензори поглъщаеми капсули и др. В случая те се поглъщат или инжектират – проектирани са да изчистват плаките около кръвоносните съдове, сърцето, мозъка, да предпазват от инфаркти и инсулти, с тяхна помощ могат да се правят неинвазивни микрооперации.
Дори са стартирани проекти - те да се свързват с туморите и да ги унищожават, като идеята е по този начин да заместят имунотерапията, химиотерапията и лъчетерапията. При някои от тези разработки дори бе съобщено, че има обещаващ напредък.
Последните данни сочат, че нанороботите или новият типневронни мрежи ще са хибрид между биологичните клетки и силициев преносител - бъдещето на тези технологии, допускам, че ще е материал, който ще е все по-близо до органичността. Вероятно ще се използват стволови клетки от мозък, които ще се клонират и с тях ще се захранва изкуствена невронна мрежа, когато наличната е с изчерпан капацитет.
- Много бързо се развиват технологиите и с плурипотентните клетки, вземат се кожни клетки, които след генни редакции и различни интервенции се превръщат в стволови. Прогнозите са, че имат голям потенциал при принтирането на органите.
- Очевидно това е голям пробив, първоначално се смяташе, че технологията няма да има успех, но с бързи стъпки се върви в тази посока. Същото е и с по-старата идея съзнанието и мозъкът да се пренесат в синтетично тяло или друго човешко тяло. В тази сфера не вярвам скоро да има успех. Факт е, че бе регистриран през миналата година стартъп, който спечели огромно финансиране. Основната му идея бе мозъкът на тежко болни хора, на загинали при нелепи инциденти да се пренесе на друго тяло.
Обсъждаха се идеи главата да се присади на друго тяло, но все още никой не го е правил и не е ясно как може да се осъществи тази връзка на глава - тяло. Ако все пак се постигне, това ще означава, че всички пациенти с гръбначномозъчни травми ще могат да оздравеят, защото отново ще бъде активизиран преносът на импулси.
- Според Масачузетския технологичен институт поне 3 стартъпа работят върху идеята, като се смята, че най-перспективно е пренасянето на съзнанието на дигитален носител. Сам Алтман дори бил от първите, записали се в листата на чакащите. Залага се на технологията BCI - директна невронна връзка между човешки мозък и компютър. Питам се, ако все пак се стигне до пробив в тази сфера, какво ще правим с всички тези наши копия?
- Това е може би един от най-съществените екзистенциални въпроси. Ние живеем и еволюираме като материални същности. Чувстваме и усещаме чрез сетивата. Животът е биологичен, какъв би бил, ако е в дигитална среда - какво ще изпитваме? Но дори да е в тяло на робот, това би било друг типхибридна същност. И това ще наложи ограничения върху раждаемостта, защото хората няма да имат тази потребност "да продължат" себе си. Чудя се кой ще носи тогава прогресивни идеи. Смъртта е много важна – от гледна точка на целеполагането, катарзиса, сътворението и търсенето на смисъл. Ако тя "се разклати" чрез наши копия, това би било огромна трансформация за човечеството.
Neuralink имат още по-амбициозна идея - комуникация между мозък и изкуствен интелект. AI ще предава знания, а човекът ще му осигурява духовния компонент.
Заедно с това се разработват екзоскелети, които са от алуминий и са достатъчно леки - тежат около 2 кг, но с тях човек може да тича 60 км с 80 килограма раница на гърба. В ход са различни експерименти със стволови клетки, генно редактиране, клинични изпитания за медикаменти на различни нелечими заболявания. Правят се тестове с генно редактиране, за да няма рак – при тях дефектният ген се видоизменя, за да не е патогенен, да не мутира, експериментира се с ваксини срещу рак, има пробиви в борбата с автоимунните заболявания.
Но остава огромният морален въпрос - как някои класи ще се превърнат в раси, защото ще имат достъпдо методи за лечение и подмладяване, които ще са недостъпни за останалите.
- Ако досега въпросът бе как ще се изхранва това все по-дълголетно население, ново откритие на нидерландски стартъп, че плодове и зеленчуци могат да се отглеждат на тъмно с помощта на ацетат за фотосинтеза, този въпрос отпада. Тоест храна ще има. Но ще има ли пенсии за това застаряващо население? Кой ще ги изкарва при едно по-масово настъпление на роботите, което ще ни изтласка от работните места?
- Тази теория - че Земята няма ресурс, доста лесно се опровергава. Истината е, че няма ресурс да изхрани населението във вида, в който това става сега, но с една трансформация в парадигмата за живот, за изхранване, за вкусовете това не би следвало да е проблем. Ако се изчислят територията на Земята и гъстотата на населението, ще видим, че има по-голям ресурс, проблемът възниква заради гъстотата в мегаполисите и начина на функциониране на индустриалното земеделие и животновъдството.
Службата на Организацията на обединените нации за прехрана и земеделие публикува анализ, че добитъкът произвежда 12% от световните емисии на парникови газове, но рецензирани проучвания сочат по-високи цифри – според някои процентът е 17, а според други стига до 19,6 от емисиите. Институтът за световни ресурси изчисли, че 45 млн. хектара гори - площ с размерите на Канада, са превърнати между 2001 и 2015 г. в пасища.
- Простете, че ви прекъсвам, но в Азия и Африка едва от няколко години имат възможността да се хранят с пълноценен протеин като месото. Как сега да им се обясни, че трябва да го изоставят, за да спасяваме климата на планетата?
- Като се създаде правилна формула, в която консумацията на месо се ограничи до здравословните нива. В момента диетата е наситена с огромни количества месо, чрез което приемаме неимоверни дози антибиотици и се стига до тази опасна резистентност. Това е огромен риск при една бъдеща пандемия, тъй като ежедневно приемаме антибиотици чрез месото и в един момент може да няма медикамент, с който да ни се помогне. Обратно, ако се премине към друг тип месо, "отглеждано" лабораторно чрез стволови клетки, то ще представлява чист протеин без холестерол и по този начин драстично ще понижим и емисиите.
Когато се използват нови технологии, вертикални ферми, фотосинтеза дори в тъмни помещения, това ще създаде възможности да се отглеждат различни култури, които не са от определени географски ширини. По този начин ще се намали обезлесяването, ще се понижат рязко транспортните разходи, емисиите ще намалеят, а хранително-вкусовата индустрия ще е много по-ефективна. Ако се премине към принципите на нутриционизма, тогава храненето ще допринася за по-доброто здравословно състояние и по естествен начин ще се превърне в неразделна част от превантивната медицина. Вече има достатъчно данни, че с подобна промяна към едно по-здравословно хранене могат да се заличат 60% от заболяванията.
- Тоест една малка крачка в ограничаването на месните продукти може да доведе до гигантски кумулативен ефект?
- Точно така, рязко ще бъдат ограничени парниковите емисии, обезлесяването ще спре, ще бъде прекратено унищожаването на местообитания за различните видове. По този начин ще ограничим до минимум възможностите за възникване на бъдещи пандемии. Ще си осигурим по-добро здраве, достатъчно ресурси, за да няма гладуващи или недохранени, по-качествен въздух, чиста вода и околна среда.
- Постижим ли е подобен утопичен лукс?
- Необходима е цялостна смяна на реда, определено ниво на съзнание и политически решения. Има прогнози, че ако чувствително намалее консумацията на месо, зърнените култури могат да изхранят 60 млрд. души, а месните протеини лесно могат да бъдат заменени с по-здравословни алтернативи.
- Ако започнем да живеем по-дълго време в здраве и роботите превземат работните места, как ще работим, дали изобщо ще имаме пенсии?
- СЗО обсъжда да се премести границата на старостта след 75-годишна възраст, от 60 до 75 г. ще се води късна зрялост. Тоест концепцията за пенсиониране ще е пожелателна.
Възможно е постепенно хората да се разтоварят от тежкия непоносим труд и да се заемат със себеусъвършенстване, има различни сценарии за развитието на технологиите. Сам Алтман бе изчислил, че роботизираното производство може да се облага с 65-70% данъци, което ще позволи преструктуриране на социалните системи, за да може всеки да получава универсален базов доход, включително и като детска надбавка, пенсия. Тези, които искат да проучват, да работят, да се усъвършенстват, ще продължат. Но това ще изисква изключителна самодисциплина, тотален рестарт на съзнанието, защото тогава човек трябва да търси измерения и смисъл не само около образованието, семейството и кариерата. Тези избори няма да са лесни, но все още всичко зависи от човешките решения. Добре е да има сериозен граждански натиск, защото, ако роботизираните производства заменят толкова много хора, ако им се отнеме смисълът и ресурсите отиват предимно в корпорациите, тогава са възможни едни от най-черните сценарии и избухване на социални революции. Но дори формата на бунт или протест може да ни бъде отнета, защото срещу хората може би ще се изправят роботи и дронове. В такъв сблъсък няма да имаме кой знае какви шансове. Затова е важно още отсега да има натиск и контрол над човешката алчност.
CV
● Доц. Тодорова е футуролог, доцент в Института по философия и социология към БАН
● Създава нова методология за научна прогноза чрез комбиниране на контрафактичен анализ и изграждане на сценарии
● Има специализации по лидерство в Харвардския университет, в Училището по управление на Джон Кенеди, в международната програма за лидерство (IVLP) от Държавния департамент на САЩ и в Китайската академия за управление
● През 2020 г. издава своя книга на български език: "Изкуствен интелект. Кратка история на развитието и етични аспекти по темата"
● Член на Световната академия на изкуствата и науките
● През 2021 г. представлява България в ЮНЕСКО в междуправителствената среща за изработване на етическа рамка за изкуствен интелект
