Каквито и промени да се правят в закона, той ще остане кух без асфалт
От няколко месеца България се занимава с войната по пътищата, особено след гибелта на малката Сияна. Всички институции запретнаха ръкави, направени бяха комисии, комитети, подкомитети, оставаше само доброволните отряди на трудещите се да се появят отнякъде. Добре че никой не се сети да ги възроди и тях.
Премиерът даваше срокове да се спечели войната. Появиха се карти на катастрофите, вярно, първо от един ученик, но след това и държавата се изфука с такава. Ей, никой не мирна. Работа, работа. Накрая и депутатите запретнаха ръкави и започнаха да оправят закона. То по-солени глоби, то откриха математиката от четвърти клас, за да се разбере
какво означава средна скорост
Каски за тротинетки, “Гражданска отговорност, направо да те заболи глава.
И това в държава без пътища. Защото България прави магистрала до границата със Сърбия толкова време, колкото сърбите с българска фирма направиха отсечката до Ниш. За годишнините на “Хемус” няма да говорим. Или път тези на тунела под Шипка. Или предстоящият на “Струма”, която трябваше да стане напълно готова до 2008 година за олимпиадата в Атина. Един куп олимпиади минаха, но
на Кресна си остава тапа
Не помогна и дългоочакваният Шенген. Оказа се, че проблемът не е границата, а пътят. Толкова е просто. И всичко това сами си го саботирахме. Напълно по български. Докато пуснем “Тракия”, вече е наложително поне от София до Пловдив да има по още една лента в посока.
В израза “война по пътищата” има два елемента “война” и “пътища”. И когато липсва единият, няма как да говорим за печелене и каквото и да е друго. Същото се отнася и за Закона за движение по пътищата. Закон има, движение, дал господ, но последният елемент пак липсва.
Знаете ли най-простото обяснение за катастрофата, в която загина детето? Просто
тирът не трябваше да е на този път
А на някой друг, по-широк, който да даде шанс да се избегне катастрофата. Ама него го няма. Защото се строи. С български темпове. Според историците Хеопсовата пирамида е построена от древните египтяни за 20 години. А първата копка на магистрала “Хемус” е край село Яна на 4 октомври 1974 г. E, какво толкова. Сигурно са били извънземни с някаква невероятна техника. Защото няма иначе как. Някакви древни изтърсаци и да строят по-бързо от елитните българи. Няма да говорим за онези в Китай. Гадовете правят пътища с роботи. Ама ние ги правим с векове. Както трябва да се прави. Бавно и качествено. И след това ремонт.
Стигаме до друг липсващ елемент от войната - т. нар. правоохранителни органи. За по-лесно Пътна полиция и останалите. Каква война можеш да спечелиш с родната полиция. Те едно паркиране в София не могат да оправят, камо ли да спрат война. С големи и малки заплати. В района на Женския пазар могат да се засекат десетки, ако не стотици нарушения. Неправилно спрели, на островчета, като пречат на завоя, двойно и тройно паркирали, спрели на входа към дворовете и затапили тротоара, минаващи през еднопосочни улици. Покрай тях минават поне десетина пъти патрулки и нищо.
В четвъртък, 24 юли, около 18,30 часа на булевард “Мария Луиза” пред Министерството на околната среда и водите на мигалки бе спрял цял рейс. И затапил движението. И като дойде трамваяТ си става цял цирк. В министерството трябва да има охрана от полицията. Но на нея са и други ангажиментите, тя трябва да не пуска никого при министъра. За маркировката по улиците няма смисъл да се говори. Тя е толкова качествена, че няма къде. Справка - “Опълченска”. Но това едва ли е някакво извинение.
И сега си представете как тези блюстители на реда се справят с войната по пътищата. С хлапета, летящи с тротинетки сЪС и без номера. По тротоари, по улици. След което
ги захвърлят, където им падне
Като как ги виждате да печелят война?
Идва и следващият проблем. Почваме да ги ловим тези лошите и да им слагаме глобите. И отново се оказва, че няма как да ги намерим. Нищо че от 30 години, както магистрали строим и електронно правителство. Като всяка модерна държава. Изсипаха се милиони, но и то липсва. Карат си хората, без да плащат глоби, и чакат да изтече давността, чужди шофьори си минават границата без проблеми, въпреки че са санкционирани или дори са участвали в катастрофа. По дяволите, КАТ дори разреши да се разтовари тирът, който премачка Сияна! Сега прави експертиза. Товарът не е бързо развалящ се, хартия бил.
С такива тромави институции няма да спечелим и сражение на пътя, камо ли война. Някой спомня ли си как една “Тесла” се разби в центъра на София и никой не разбра чия е? Или пък докъде стигна “разследването” на удара с автомобил на НСО, в който се возеше Кирил Петков при който загина човек?
Поне мястото бе асфалтирано след фаталния инцидент,
което е стъпка в правилната посока.
Правителството подкрепи идеята стартът на едно от най-великите състезания в колоезденето “Джиро д'Италия” да бъде даден от България. Само адмирации за това.
Но дали в МРРБ са гледали миналогодишното издание и да видят на какъв асфалт карат състезателите? Няма дупки, няма нищо. И сега идва въпросът точно откъде ще ги прекараме тези звезди? А хората, които използват тези пътища, къде ще ги денем. От няколко години у нас се провежда аматьорски етап от “Тур дьо Франс”, който бе преместен край Пещера заради... липса на пътища. Хората си имат изисквания дори за аматьори. Защото си пазят марката.
И като направим пътищата става лесно. Накичваш ги с камери, както е в цяла Европа. Правим така, че глобите не могат да се избегнат. И започваме да караме като в Гърция и Сърбия.
