От създаването си през 1987 г. „Хамас" се е заклела да унищожи Израел и е приела „джихада" като средство за постигане на целта си
От срива на споразуменията от Осло през 1995 г. насам, решението за две държави пое по низходяща траектория, докато някои дори заявиха, че то е вече мъртво. След 7 октомври положението не изглежда по-добро, въпреки че решението отново набира международна инерция с „Декларацията от Ню Йорк". Движенията на „Хамас" и израелското правителство на Бенямин Нетаняху се срещат в една точка – отхвърлянето на такъв хоризонт.
Същата доктрина
От създаването си през 1987 г. „Хамас" се е заклела да унищожи Израел и е приела „джихада" като средство за постигане на целта си, като по този начин демонстрира непримиримостта си към споразуменията от Осло. „Няма решение на палестинския въпрос освен джихада, а инициативите, предложенията и международните конференции са загуба на време и безсмислено занимание. Палестинският народ е прекалено достоен, за да си позволява да си играе с бъдещето, правата и съдбата си", се казва в член 13 от Уставния документ на движението.
В най-новия си документ от 2017 г. Хамас заявява, че „няма алтернатива на пълното освобождение на Палестина, от река до море", и че изгонването на палестинския народ от земята му „не създава никакви права на завоевателката ционистка структура". Но този документ добавя – и в известна степен с известна доза гъвкавост – че „като това не означава изобщо признаване на ционистката структура, нито отказ от някое от палестинските права – "Хамас" счита, че създаването на независима палестинска държава с пълна суверенитет и столица Йерусалим, в границите от 4 юни 1967 г., с връщането на бежанците и изселените в домовете им, от които са били изгонени, е обща национална формула за съгласие".
В интервю за Асошиейтед Прес миналата година видният лидер на "Хамас" Халил ал-Хайя заяви, че движението е готово да приеме примирие за пет или повече години с Израел, да се откаже от военното си крило и да се превърне в политическа партия, ако бъде създадена независима палестинска държава в границите от 1967 г. Но според информацията на агенцията, Халил ал-Хайя не е бил ясен дали това ще бъде краят на конфликта или временна стъпка към основната цел на "Хамас".
Представители надвижението бяха по-твърди в първите седмици след нападенията от 7 октомври и повториха заплахата си да ликвидират Израел, както направи Гази Хамад, когато обеща да предприеме допълнителни атаки, докато не постигне тази цел. А бившият председател на политическото бюро на "Хамас" Халед Машал отхвърли решението за две държави през януари 2024 г.
„Ще успеем"
На другия бряг, крайните израелски правителства продължиха да отказват на палестинците правото да създадат своя държава. Тази тенденция се засили с изместването на Израел към крайнодясната политика. Нетаняху е категоричен, че дори и при пълно разоръжаване на „Хамас" и екстрадиране на лидерите му, Израел трябва да запази контрола си над Газа и Западния бряг за неопределено време. През май 2010 г. Нетаняху призна, че армията му „разрушава все повече и повече домове и че палестинците нямат къде да се върнат", като добави, че „единственият неизбежен резултат е желанието на жителите на Газа да избягат от сектора".
Някои смятат, че политиката на Нетаняху е реалистична, авторитарна, а не толкова доктринална. Партньорите му във властта предлагат обратната версия, поне на идеологическо ниво. През 2007 г. израелски съд осъди министъра на националната сигурност Итмар Бен-Гвир (Отсма Юдеит) за расизъм и подкрепа на терористична организация. Самият Бен-Гвир се появи на протестите срещу споразуменията от Осло през 1995 г. с емблемата на колата на тогавашния президент Ицхак Рабин. В явна заплаха той заяви: „Както стигнахме до тази емблема, ще стигнем и до него". Рабин беше убит няколко седмици след заплахата.
Министърът на финансите Бецалел Смотрич (ционистката партия) призова за разделяне на евреи и араби в родилните отделения на израелските болници и нарече арабските депутати в Кнесета „врагове", които са влезли в парламента „по погрешка". Дори държавният секретар по комуникациите от „Ликуд" Шломо Креи призова да се наложи заселването в Газа.
В крайна сметка, има причина Нетаняху да демонстрира непримиримостта си към всеки палестински партньор в мирния процес, включително и към Палестинската власт. Думите му, че няма да приеме „Хамасстан" и „Фатахстан", обобщават много от неговите възгледи.
Израелският телевизионен Канал 12 разкри източници, според които „преговорите между израелския премиер Бенямин Нетаняху и американския президент Доналд Тръмп за предложение, което да даде на "Хамас" срок за освобождаването на всички заложници, са в напреднала фаза". По информация на телевизията, „предложението включва международно управление на сектора Газа под ръководството на САЩ, като целта е да се постигне всеобхватно споразумение за управлението на сектора и подобряване на ситуацията с безопасността и хуманитарното положение".
„Заредена, готова и потисната". Ще я изстреля ли израелският главнокомандващ? Кога И как ?
На 150-ия ден от мандата си като шеф на генералния щаб на израелската армия Еял Замир влиза в седмица, която се описва от израелските медии като „драматична" на ниво сигурност и политика, на фона на напрежението между него и политиците.
Според медиите , кризата, която вече надхвърля обичайните формални разногласия в кабинета, се превърна във фундаментална битка за хода на войната в Газа и предприемането на решаващи действия. Източниците твърдят ,че различията между Замир, в качеството му на пряк представител на военните институции , и политическото ръководство, начело с премиера Бенямин Нетаняху, са станали реални и осезаеми, и ако се стигне до сделка за освобождаването на заложници с „Хамас", напрежението може временно да се успокои с частично прекратяване на огъня. Кризата е на път да ескалира и вероятно ще стигне дотам Замир да размишлява за прекратяване на мандата си. Запознати със ситуацията описват позицията на шефа на генералния щаб като „един патрон в пистолета", един решаващ ход, който той може да използва в решаващия момент. Патронът, според израза на вестник (Аарец), е „зареден, готов и прибран", а въпросът остава: ще го изстреля ли Замир? И кога?
Но според Канал 13, шефът на генералния щаб не възнамерява да подаде оставка, въпреки кампанията, която се води срещу него от премиера и министрите от религиозната крайнодясната десница . Той е с убеждението, че политическото ниво подготвя „досие", за да му се припише отговорността за провала в Газа.
Следващият стратегически ход
Всички са в очакване на решение относно следващия стратегически ход: ще тръгне ли Израел към сделка за размяна, или по скоро към окупиране на Газа и ескалиране на конфликта със завземането на допълнителни територии? Четвъртата възможност, която предпочита Нетаняху – според близки до него източници – е да не се взема никакво решение, което може да накара Замир да действа самостоятелно.
Капаните на "Хамас"
Замир е предложил на министрите нов план за следващата фаза, който предвижда значително намаляване на силите в Газа и разполагането им на отбранителни линии, наречени от армията „подсилен периметър" (Perimeter Plus).
Според плана, въоръжените сили ще продължат ударите и атаката срещу обектите на "Хамас" и ликвидирането на бойците им, ще наложи пълна блокада на сектора по суша и море, която да не допуска никакво движение, влизане или излизане, при пълен контрол на израелската армия.
Замир признава: „Ние сме на кръстопът и "Хамас" разиграва различни карти и не приема предложенията, но това може да се промени скоро". Той признава също, че има слаби места в редиците на армията и подчертава необходимостта да се забави изтощаването им. И добавя: „Ще променим методите си на работа и ще ги адаптираме, ще намалим слабите места и оперативното изтощение и ще поставим "Хамас" във все по-затруднено положение. Подготвяме се добре и работим за намаляване на изтощението в нашите сили и няма да попаднем в капана на "Хамас".
