Гражданското общество се обединява и се вдига на бунтове и метежи от отчаяние, когато са застрашени свободата, правата, изхранването, но днешните манифестации са политически мероприятия, управлявани чрез класически тактики за въздействие
Щеше ли “Продължаваме промяната” да саботира кмета на София, ако Кирил Петков още бе неин лидер? Щеше ли изобщо Васил Терзиев да бъде издигнат на местните избори, ако зависеше само от Асен Василев?
Според заместника по финансите Иван Василев Общинска банка повече не е достойна да обслужва кметството, “над нея тегне сянката на Пеевски”.
Как е възможно тогава действащият едноличен водач на ПП да се застъпва за прокълната институция?
След като прокуратурата обвини зам.- градоначалника Никола Барбутов в корупция, не прекият му шеф, а Кирил Петков пое политическата отговорност.
Малко вероятно е със същата жертвоготовност да хвърли оставка заради греховете на когото и да е от другите си кадри, включително заради благия варненски кмет.
Всъщност бившият премиер е особено деен в организирането на митингите в защита на Благомир Коцев, лично му отиде на свиждане в ареста, занесе му сърчица, голям шум вдигна със сценични ефекти, за
да отвлече вниманието от аналогичния скандал с Барбутов
Усилията на Петков са оправдани предвид репутационния риск - във Варна рекетът на обществените поръчки може да е 15 процента, а в София едва шест, обаче бюджетите за облагородяването на столицата са бая по-големи - десетки, че и стотици милиони.
Злите езици разправят, че лидерите на ДБ са се уговорили да не се изказват в подкрепа на обвинените в злоупотреба с власт, и наистина Атанасов, Мирчев и Божанов се въздържат от пледоарии по площадите. Чакат обяснение какво се крие зад оставката на Петков, кого точно защитава.
В същото време пак според мълвата в ПП се води междуособна война, лобитата на
Асен Василев и Лена Бориславова не могат да си поделят управлението на партията
Още през 2023 г. техните обтегнати отношения станаха публично достояние, петковистите провалиха назначението на Виолета Лорер в Европейската инвестиционна банка, а тя е един от най-близките хора на Василев. Навремето беше началник на вицепремиерския му кабинет, независимо че мъжът ѝ стана министър в същото правителство.
По повод скандала, добил известност като “Чаталджагейт”, научихме, че семейство Лорер са живели в оная сграда, продадена спешно от Асен Василев, защото негов американски партньор във фалирала фирма го гони за 3,2 милиона долара. През ноември 2024-а напрежението между фракциите отново се покачи, Даниел Лорер отказа да гласува в комплект с “Възраждане” и Кирил Петков незабавно го изхвърли от ПП. Кой знае какви други невидими на повърхността противоречия обуславят крамолите в харвардското трио.
Трагикомичните сюжети на “Промяната” са идеални за семеен сериал, но не е само резилът, по-голям проблем има –
протестиращите изглеждат глупаво
Две-три хиляди “жълтопаветници” като чирпанска линейка се отзовават на безразборни призиви, по спуснат сценарий кълнат и проклинат Борисов, Пеевски, прокуратурата, Антикорупционната комисия, която Кирил и Асен създадоха по желание на Бойко Рашков, в студ и в пек се тълпят да пазят страх на Васил Терзиев и на съмишлениците си от БОЕЦ. Стига ПП и ДБ да им кажат, че неуловимата пантера е на Пеевски, ще овикат и нея, за да са озарени от щастие лидерите им. Унизително е.
Може би първосигнално скандиращата прослойка е чувала от родителите си или помни как народната милиция преби през октомври 1989 година активисти на “Екогласност” в градинката на “Кристал”, как през 90-те години милиони хора протестираха срещу съпротивата на БКП да отмени член 1 от комунистическата конституция, как демократичната полиция брутално се разправи с гражданите на площад “Народно събрание” на 10 януари 1997 г. И по-нататък - по времето на войната в Косово, когато червените площадни легиони се опитаха да попречат на българския парламент да предостави въздушен коридор за натовските самолети.
Би следвало да е проумяла, че гражданското общество се обединява и се вдига на бунтове и метежи от отчаяние, когато са застрашени свободата, правата, изхранването, бъдещето му, когато навън вилнеят мафиотски групировки, а властта е в ръцете на олигарси.
Днешните манифестации нямат нищо общо с това социално явление, те са политически мероприятия, управлявани чрез класически тактики за въздействие над тълпата.
Замислени, инспирирани, финансирани и манипулирани от конкретни партии и посолства. Ако наистина ставаше дума за принципи, спонтанна и единна гражданска воля,
защо не прогониха Васил Божков и бодигардовете му от своя митинг
във възхвала на Коцев, както викаха на Митрофанова в изложбена зала: “Тук не е Москва”?
С какви доводи е скрепена непоколебимата вяра в невинността на обвинен в корупция, освен с фрапантни възгласи: “Законът е погазен от две свине в държавата по най-грозния начин”? След “Атака” на тая риторика мина модата.
Според Николай Денков “ние се намираме в състояние на диктатура”, Конституционният съд доказал, че изборите са фалшифицирани. Скачайки от радост, не се сещат, че ако беше вярно, ПП би трябвало да напусне парламента, а не да си прибира заплатата и да го легитимира с депутатската си клетва.
У дома участниците в митингите не приемат оправданията на децата си, че учителката е виновна за двойката по математика,
на площада обаче аплодират жалкото безсилие
на вдъхновителите си, оправдаващи своите провали с Пеевски.
На 20 април 2021 г. гуруто на прогреса Иван Костов говори по БНР, думите му безжалостно подриват вярата в неизбежната победа на войнстващата посредственост: “Политиката не е в отстъпки при протести и удовлетворяване при лобистки натиск, не е задоволяване на емоциите и възбудите на една или друга общност.
Не е следване на течението. Това го правят мъртвата риба и боклукът. Политиката е преследване на общото благо дори когато обществото не го разбира. Истинската политика е убеждаване и вдъхновяване на хората да дадат повече от себе си”.
