Но още сме далеч от догонване на доходите в другите страни членки на ЕС
По установена традиция, вече за трета година, минималната заплата в България се определя като 50% от размера на средната заплата за определен отчетен период от време (според действащото законодателство в чл. 244 на Кодекса на труда). Разписаните в закона срокове изискват новият размер на МРЗ за 2026 г. да се определи най-късно в срок до 1 септември 2025 г., а за конструирането на формулата за определяне на средната заплата ще се вземат предвид третото и четвъртото тримесечие на 2024 г. и първото и второто тримесечие на 2025 г.
Тъй като остават малко повече от месец до крайния срок, в който правителството трябва да издаде постановление за новия размер на МРЗ за 2026 г., националната статистика вече разполага с достатъчно отчетни данни, с които повече от 90% сигурност можем да кажем още сега какъв ще е размерът на минималната заплата догодина.
Според официалните данни на НСИ размерът на средната заплата за третото тримесечие на 2024 г. е точно 2275 лв., а за четвъртото тримесечие е бил 2413 лв. Преди дни излезе и статистиката за първото тримесечие на 2025 г., където СРЗ вече достига 2443 лв. Следователно три от четири неизвестни вече са ни известни. Данните за второто тримесечие на 2025 г. ще излязат през август, но не е трудно да направим прогноза още сега.
Разглеждането на данните в исторически аспект показват, че темпа на ръст на средната заплата през второто спрямо първото тримесечие през последните 10 години варира средно около 5% ако изключим пандемичната 2020 г. На базата на историческите данни и текущата икономическа конюнктура – очакванията и сега са за сходен ръст - на тримесечна база да нарасне минимум с 4,5% спрямо месец март.
С две думи, бихме могли да очакваме средна заплата около 2553 лв. през второто тримесечие на 2025 г., което отговаря и на общата тенденция на нарастване на осигурителния доход. Всъщност това е консервативен сценарий, тъй като само към месец март отчетните данни показват 2556 лв., или се приема, че реализираното към третия месец на годината ще се запази и през следващото тримесечие. В действителност, много по-вероятно до края на юни да е налице увеличение, като средно за тримесечието сумата да бъде по-висока от тази прогноза, тъй като реалният ефект от действието на допълнителните разходи за персонал в бюджет 2025 ще се види именно през второто тримесечие на тази година поради поредното разминаване между календарната и бюджетната година. При всички положения, 2553 лв. към днешна дата изглежда по-скоро консервативно-реалистичен сценарий, отколкото надценяване.
Следващата стъпка е прилагането на формулата, която изглежда така:
стъпка 1: 2275 + 2413 + 2443 + 2553 = 9684;
стъпка 2: 9684 : 4 = 2421;
стъпка 3: 2421 х 0,5 = 1210 лв. = МРЗ за 2026 г.
И така на 1 септември 2025 г., министърът на труда и социалната политика трябва да издаде ПМС, в което да определи размера на минималната заплата от 1.01.2026 г. на поне 1210 лв. Това би означавало ръст от 133 лв. спрямо настоящия размер на МРЗ от 1077 лв., или 12,3%.
А законът е много ясен
Поне 1210 лв. минимална заплата от 1 януари 2026 г. с постановление с дата 1.09.2025 г.
Защо е полезно да нараства минималната заплата ли?
- Когато нараства, коефициентът на заетост също нараства. Това се потвърждава от статистиката ни през последните 15 г. Следователно, ръстът на най-ниските доходи играе положителна роля за включването в пазара на труда на нови хора;
- Когато нараства МРЗ, безработицата или намалява, или остава непроменена. Това също се потвърждава от НСИ през която и да е от последните 15 г.;
- Ръстът на МРЗ води до повишено потребление, а оттам и до по-висок икономически растеж, тъй като вътрешното търсене е основен двигател на растежа от години у нас, а не чуждестранните или вътрешните инвестиции;
- Когато нараства МРЗ, намаляват хората в риск от бедност и социално изключване, тяхната покупателна способност нараства и се доближават като заплащане до необходимите средства за издръжка на живота;
- Когато нараства МРЗ, неравенствата в доходите намаляват, независимо с кой количествен индикатор ги измерваме.
Нарастването на МРЗ не позволява отделянето на средната заплата прекалено нагоре като абсолютна стойност, тъй като и без това вече разликата между двете величини е над 1000 лв. В крайна сметка, дори с тези ръстове, скоро няма да достигнем минималните нива на заплащане в останалите страни членки на ЕС. Страната ни трябва да реализира поне десетилетие двуцифрени ръстове и на средната, и на минималната заплата, за да говорим за някаква устойчива "бета" конвергенция на догонване, както по абсолютни стойности, така и по покупателна способност.
Но нека не забравяме, че за да има такъв ръст МРЗ, явно, че средната заплата в икономиката се е движила с добра динамика. Това означава, че за да нарасне минималната заплата със 133 лв., значи средната е нараснала с 266 лв. за същия период. Какво по-пазарно от това?
С малки изключения в определени периоди, работодателите винаги са се стремили да торпилират процеса по договаряне на достоен и адекватен ръст с аргумента, че са против „административното определяне на МРЗ". Но това не означава, че са били конструктивни в предложенията си за „договаряне на МРЗ" – било то трипартитно или двупартитно.
Публично се атакува несъответствието между ръста на производителността на труда и ръста на МРЗ, големите регионални различия и оттам „ерозиращата роля" на МРЗ върху заетостта в изостаналите райони. Стига се до абсурдни предложения за регионални МРЗ – нещо, което за размерите на малка България е немислимо и би имало още по-отрицателен ефект върху миграцията и заетостта, а оттам и за засилване на регионалните диспропорции. Да не говорим че отрицателна връзка между ръста на МРЗ и намалението на заетостта не съществува в България, а средните заплати по региони са толкова ниски, защото често не се определят на пазарен принцип, а чрез други механизми.
Нашият опит до момента показва, че за повечето работодателски организации не е толкова важен механизма, а това размерът на МРЗ да се поддържа нисък. Това лесно може да се провери от техните официални становища по темата през последните години. Няма нито един път в който да са подкрепили какъвто и да е ръст.
И не на последно място – „хитът сред аргументите" на работодателските организации – за „брутната МРЗ", която в България била с 11% по-висока, защото трябва към законовоустановената МРЗ да се добавят и доплащанията за трудов стаж и професионален опит. Това е абсолютна спекулация, защото такова автоматично задължение няма – нито при начинаещите работници, нито при смяната на професия, а да не говорим, че причини за неначисляването на тази добавка могат да се намерят от всякакво естество. Евростат пресмята тези съотношения между МРЗ и СРЗ по единна методика за всички страни и там България не прави изключение. Понятието „брутна МРЗ" представлява фиксираното законоустановено плащане, от което се приспадат полагащите се данъци и социално-осигурителни вноски. Всички видове добавки и доплащания (нощни, извънредни и т.н.) не се вземат предвид. Да не говорим, че масово наетите на минимална заплата са наети в икономически дейности, където не се прилагат класове.
В заключение, поне 1210 лв. минимална работна заплата от 01.01.2026 г. е най-малкото което българския работник заслужава. А правителството просто трябва да приложи закона в установените срокове.
