Някои предпочитат по френски да слагат ударението на последната сричка, но това не е правилното произнасяне на името на бъдещата ни валута
Когато беше решено името на новата единна европейска валута да бъде ѐвро, съвсем естествено възникна въпросът как то да се използва в българския език. Основното колебание беше свързано с мястото на ударението в него. Някои под влияние на френския език се постараха да препоръчат ударението да пада на последната сричка – евро̀, и започнаха да изговарят съществителното точно така. Чуха се обаче и доста гласове, че трябва да се даде предпочитание на първата сричка – ѐвро.
Именно това е правилният начин за изговаряне на новата заемка.
Причината за избора е, че тази дума всъщност представлява само част от цялото прилагателно европѐйски, а тя в много думи, употребявани в езика ни, например ѐвровалу̀та, ѐврозо̀на, ѐвроинтегра̀ция, ѐврооблига̀ции, ѐвропаза̀р, ѐвропарламент, ѐврополитѝка, ѐвроразширя̀ване, се използва в съкратен вид тъкмо с ударение на първата сричка.
Впрочем появата на самостоятелния елемент ѐвро стана, след като той беше откъснат от първоначално предлаганото название “ѐвродо̀лар”, където действа същият принцип на образуване и ударението е пак на същото място.
Подобно развитие има и при други чужди думи, заети в българския език,
особено в последните години, когато отделен елемент започва да действа като самостоятелна дума.
Спирам се на въпроса за изговора днес, защото и досега в речта на мнозина продължава да битува неправилното ударение при думата ѐвро, а след като ще трябва да я употребяваме често през следващите години, не бива да се допускат грешки при нея.
Родът на съществителното име “евро” в българския език е среден според чисто формални показатели – думата завършва на о. Заради това използването му в мъжки род – “един евро”, което се наблюдава понякога, трябва да се разглежда като грешка. Тоест правилно е само да се говори за “едно евро”.
Появата на думата “евро” постави и въпроса как да се използва тя в множествено число. В този случай обаче трябва да се припомни, че препоръката към международната общност беше от това съществително име да не се образува специална форма за множествено число. Това означава, че дали ще говорим за едно̀ ѐвро, за двайсет и седем ѐвро, или за няколко ѐвро, много ѐвро, формата остава непроменена.
За българина подобно развитие е твърде странно, защото той предпочита нормалното образуване на форма за множествено число
В този случай обаче би трябвало да се съобразим с направената препоръка и да утвърдим още едно изключение в езика си.
И все пак думата “евро” ще може да се променя в българския език. Това ще става обаче само когато тя
се употребява членувана
Защото наред с "ѐвро” ще се използва и формата “ѐврото” в изречения като “Еврото поскъпва на международните пазари”.
В тези случаи колебания досега в речта ни не се наблюдават и не може да се очаква те да настъпят в бъдеще.
Искам да припомня, че вместо наложилата се форма “ѐвроцѐнт” сега
се използва преди всичко само “цент”
Затова се говори за два цѐнта, пет цѐнта, няколко цѐнта, много цѐнтове.
*Владко Мурдаров е езиковед, преводач и професор- бел. ред.
