От няколко дни се чудя: как някой, бил на ръководна длъжност, може да бъде притиснат от някого, за да даде уличаващи данни срещу някого друг от неговото най-близко обкръжение?
Доколкото ми е известно мъченията от времето на Светата инквизиция и много по-новите похвати на различни мафиотски структури са извън държавната практика. Следователно всеки, който е задължен със средствата на вербалното убеждение да даде официални показания няма как да бъде "притиснат" да ги даде, ако вече не съществува лост за принуда.
Ако такъв механизъм не съществува, то човекът просто казва: "Я си вървете по пътя!"
Ако обаче съществува ясен инструмент за принуда, който действа убеждаващо безотказно, нищо не пречи същият подход да бъде използван в обратната посока и той звучи така: "Ако ти не направиш ТОВА, ще ти се случи ОНОВА".
И тук е вече въпрос на лична трактовка на привърженици и опоненти на източника на показанията коя форма на зависимост избират като правдоподобна.
Възниква въпросът: ако в първата ситуация "лостът" е работел ефективно, как после той вече не работи? Е - ако на един лост бъде противопоставен по-убедителен и по-як като обещание и перспективи "лост", то първият вече не е толкова страшен.
(от Фейсбук)
