Слушам радио в колата, както обикновено. Тече реклама. Възторжен глас обявява как за първи път жена ще дирижира Биг бенда на БНР. Заслушвам се, защото самото "за първи път... жена..." вече ми дразни ухото. Все едно сибирска мечка ше дирижира, не човек...
Но след бомбастичното обявление на това чудо невиждано, идва следващото изречение: "Композиторът и изпълнител...". А, викам си, ама нали беше жена?! Да не би да съм объркала?! Е жена си е, ама не може да е композиторка и изпълнителка, някак не е достатъчно сериозно, лековато става, каква ще е професионалната й експертиза (нали така е модерно да се казва), ако вземат занятията й да станат в женски род!
Замислих се как продължаваме да омаловажаваме "женскостта" ( извинете за новата дума , но то не е нито женственост, нито женкавост... а е женскост 🙂 ) и да я превръщаме в праг за доверие. Женско е, значи е половинчато, имитативно, напънато да е мъжко, ама не е.
Покрай тези радио реклами се сетих и за един разговор, който водих с една умна и осъществена българка, ковто работи и живее в Берлин. Тя ми каза "Знаеш ли защо толкова те обиждат онлайн? Защото си жена."
И е така. Стара, дебела и грозна са обиди само за жени, запазена марка. Защото в главите на много хора все още стоят тези вкоравени идеи за "мъжко" и "женско". Уау, тя е първата жена, която ще дирижира Биг бенда! Какво доживяхме - жена да казва на мъже как да свирят! Вместо рекламата да е с всичко, което тя е като композитотКА и изпълнителКА, тя залага първоне нейната женска природа. Така трябва да подчертае невъзможното "ново" и "революционно" - жена да дирижира този бенд. Пък професионализма й идва след това и се защитава, като за работата й се говори в мъжки род.
Иначе концертът сигурно ще е чудесен. Музикантите на бенда ще са страхотни, защото те са. И дамата вероятно е страхотна. Но всичко това се случва не заради нечий пол - то се случва, защото става дума за добри музиканти и артисти. За професионалисти като цяло. Без значение какво и откъде стърчи по телата им.
Успех на концерта!
