Битката за ресурси ще се изостри и ще увеличи натиска за масова миграция
Едно стихотворение, завещано ни от непоправимо мрачния и пророчески канадски изпълнител Ленард Коен, завършва с думите: И още нещо / няма да ви хареса / какво ще дойде след Америка.
Покрай 80-ата годишнина от края на Втората световна война получаваме нови доказателства, че дълго просъществувалият международен ред, начело на който бяха САЩ, вече е в историята. Сега всеки се мъчи да разбере какво може да дойде след него. Нов многополюсен ред? Сфери на влияние? Глобална версия на системата на баланс на силите от XIX век, установена в Европа с Виенския конгрес?
Но най-вероятният отговор е: продължителен и опасен период на световно безредие.
Разбира се, никога в историята не е имало златна епоха на повсеместно приет либерален международен ред. Но в голяма част от света – в Европа, Азия и Океания, функционираше система на сигурност и икономически ред, поддържани от “либералния левиатан”, както Джон Айкенбери, изследовател от Принстънския университет, описва САЩ от периода след 1945 г. Този ред, който достигна своя апогей в началото на ХХI, е в упадък от известно време - отчасти заради “възхода на останалата част от света”, който е възможен заради процеса на глобализация под водачеството на САЩ, и отчасти заради високомерния курс на самонараняване, възприет от САЩ.
Президентът Тръмп руши последните устои на тази система с безпрецедентна бързина и безразсъдство. Дори американската демокрация да се измъкне невредима от 4-годишната революция на Тръмп, колкото и малко вероятно да е, за отношенията между САЩ и нейните съюзници можем да кажем, че те “никога повече няма да носят духа на приятна и уверено напредваща утрин” (по стихотворението “Изгубеният лидер” на Робърт Браунинг).
На фона на три, потенциално дори четири значими войни, бушуващи по света в момента (в Украйна, Газа и Судан, наред с борбата между разполагащите с ядрени оръжия Индия и Пакистан за контрол над Кашмир), и на задушаващите търговията трицифрени мита, които двете най-големи икономики в света си налагат взаимно, кой може да се съмнява, че се намираме в период на опасно безредие?
Някои все още се надяват, че този период ще отмине скоро – чрез чудотворно възстановяване на предишния ред или чрез създаването на нов. Имаме правото да се надяваме, но ето няколко основателни причини да се съмняваме.
Дори ако една надигаща се суперсила (Китай) и една относително западаща суперсила (САЩ) не започнат война, периодите на мащабни промени в силите неизменно носят повишаване на напрежението на международната сцена.
Лидерите на Китай и Русия отбелязаха края на Втората световна война в Европа, като се срещнаха в Москва, за да препотвърдят партньорството си спрямо Запада. Днес Русия поддържа военна икономика и Путин е решен да възстанови възможно най-голяма част от Руската империя. Индия на Нарендра Моди пък има националистически амбиции и маниакална враждебност към Пакистан, подкрепян от Китай.
В добавка има и средни по сила държави като Турция, Бразилия и Южна Африка. Тези държави често виждат възможности в новото безредие. Те могат да си съюзничат с някоя велика сила с една цел, с друга велика сила – с друга цел, напредвайки в осъществяването на стремежите си. Малки държави като тези в Персийския залив могат да бъдат партньори и посредници на всички големи сили, подобно на птицата египетска булка, която преживява през чистенето на остатъчни продукти, застанали между зъбите на крокодилите.
80 г. след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки използването на ядрени оръжия беше табу. Но сега, когато светът наблюдава как Русия, която притежава ядрени оръжия, води мащабна война срещу Украйна, която през 1994 г. доброволно се отказа от своите ядрени оръжия от времето на Съветския съюз в замяна на гаранции за сигурността си от страна на САЩ, Великобритания и (колкото и да е смешно) Русия, има вероятност крехкият бент, възпиращ разпространението на ядрени оръжия, да се спука.
В Южна Корея, измъчваща се, че не знае какво Русия е обещала на Северна Корея в замяна на предоставянето на значителна военна подкрепа срещу Украйна, тече дебат за възможността за придобиване на ядрени оръжия. Тази тема е на дневен ред и в Близкия изток, тъй като регионът се люшка между притежаващия ядрен арсенал Израел и Иран, който е на път да се сдобие с ядрени оръжия. Същевременно европейците започват да приемат мисълта, че се нуждаят от свой собствен ядрен чадър.
Успоредно с това продължаващата технологична революция поражда нови измерения на геополитическо съперничество, включително контрол върху данни, софтуерни програми и комуникационни мрежи.
Изкуственият интелект в частност носи опасност от нова оръжейна надпревара, по-непредсказуема от ядрената по време на студената война. Комбинацията от продължаващото нарастване на населението и климатичните промени ще изостри конкуренцията за ресурси и ще увеличи натиска за масова миграция.
Със сигурност има и фактори, които действат в обратната посока. Китай има икономически интерес да запази глобалната търговска система отворена, тъй като в най-голяма степен се възползва от нея. Дори най-опортюнистично настроените сред силите от среден порядък трябва да се страхуват от възможността безредието да се превърне в тотален разпад. Има окуражителни сигнали за либерален отпор в Канада, Австралия и Европа.
Папа Лъв XIV от своя страна обещава да "гради мостове" с оглед на тревожното време, в което живеем.
Нищо в историята не е неизбежно. Но е препоръчително вярващите в идеала на либералния международен ред, който не може да бъде осъществен напълно, да допуснат, че меланхоличният Ленард Коен е прав. Трябва да се подготвим за продължителен период на световно безредие.
Текстът е от Портал "Култура", публикуван е в сайта на Financial Times на 9 май.
