- Родителите често казват “не сме видели признаци”, но синовете и дъщерите им могат да водят двойнствен живот
- Когато един юноша няма други начини да се чувства "видян", TикToк му става сцената
- Групата дава чувство за сила и значимост на локалните, което те не могат да получат сами
- Най-радикалната и трайна промяна у дете с агресивно поведение не идва от наказание, а от това да се почувства чуто и прието, дори когато греши
- Студени мама и татко, които не са в диалог с децата си, а насилствено им налагат строга дисциплина са сред най-рисковите среди за агресивно поведение
- Родителите днес често се превръщат в непознати с общ кредит и дете, които обслужват финансово, но не и емоционално
- Жестокостта при тийнейджърите не е внезапна, нито "вродена". Ражда се от вътрешни сривове и външни пропуски
- Г-жо Христова, случайност ли е, че в рамките на по-малко от месец научихме за цяла поредица от прояви на агресия (локалните), жестокост (убийството на Магдалена), дивотия (пострадали деца след лудо каране с тротинетки и без каски) и сляпо следване на предизвикателство в ТикТок (момичето, което спря дъха си за 3 мин и загуби памет)?
- Не само през последния месец, а от началото на годината слушаме за фрапиращи случаи на крайна агресия и жестокост. Малтретиралите и убивали по изключително жесток начин животни, които записвали и продавали записите, също са част от тази статистика на крайно поведение, което обаче за тях самите се е превърнало в норма. В тези ситуации прави впечатление и обединяването на обществото ни - протести, подписки, искане на справедливост, но сякаш това се случва при крайност, а “малката” или “леката” форма на агресия не прави впечатление. Онлайн тормозът, езикът на омразата и дори някои форми на физическо насилие сякаш са нещо, за което приемаме, че “просто се случва и съществува”. Нормализирането на всякакви форми на тормоз - онлайн, вербален или физически, ни прави свръхтолерантни и незабелязващи корена на проблема. Неглижирането на “леките” форми на насилие от родители, учители и общество създават цинични млади, които обиждат другите грубо и проявяват нулева толерантност към тях.
- Има ли струпването на тези опасни случки сезонен характер?
- Възможно е да има. Изследвания показват, че агресивното поведение и насилието се увеличават през по-топлите месеци. Един от факторите е, че сезонните промени влияят на хормони като мелатонин и серотонин, което може да променя настроението и нивата на търпение и контрол.
Друг фактор е, че при повишаване на температурите хората по-често са навън и в социални ситуации, което увеличава възможностите за конфронтации и конфликти. През зимата пък изолацията и стресът също могат да бъдат фактор за домашно насилие или за трупането на гняв, който се отприщва през пролетта.
Но нека обърнем внимание и на още един фактор, за който сезоните нямат значение и се случва денонощно - езика на омразата в интернет пространството. Онлайн тормозът може да е предвестник на вербално и физическо насилие и да оставя у човека дълбоки психологически и емоционални травми.
- Свързана ли е агресията и жестокостта с образоваността? Или е по-скоро реакция на някакви страхове и заплахи от средата?
- Агресията и жестокостта не се свеждат само до нивото на образованост, макар че образованието може да играе роля. По-скоро става дума за сложна комбинация от психологически, социални и биологични фактори.
Академичното образование може да намали агресивното поведение, особено ако включва развитие на емоционална интелигентност, критично мислене и емпатия. Образованите хора често имат повече ресурси и стратегии за справяне със стрес и конфликти, което прави директната агресия по-малко вероятна. Богатият речников запас помага решаването на спор или конфронтация да се случи чрез думи и да не се стига до физически действия. Правилната канализация на силните емоции и стреса влияе пряко на търпимостта и момента на “избухване”. Тук е важно да се уточни и нещо друго - образованието не гарантира морална зрялост. Историята познава и високообразовани хора, извършили жестокости.
Агресията доста често е защитна реакция при страх, несигурност или усещане за застрашеност. Човек с беден речник, който не умее да се справя с емоциите си, усещайки заплаха, реагира с единствения механизъм за справяне, който му е познат - физическа агресия. В психологията това се свързва с теорията за фрустрация-агресия и механизми на социална защита.
Социалната среда, насилието в дома, неглижиране или травми в детството са далеч по-силни предиктори за агресивно поведение, отколкото образованието само по себе си.
- Най-страшното негативно събитие беше смъртта на 18-годишната Магдалена, удушена от съученик. Дори родителите на момчето недоумяват откъде у него се е взела тази жестокост. Как го обяснявате?
- Подобна жестокост не се ражда внезапно, нито е “вродена”. Тя е резултат от вътрешни сривове и външни пропуски. Може да се обясни чрез комбинация от психично състояние, емоционална регулация, семейна среда, липса на ценности и морална адекватност.
Възможно е момчето да е страдало от неразпознати психични разстройства - например разстройства на личността, импулсивен контрол, дори психопатология. Психичното здраве е доста обширна тема, която се неглижира, но е ключова, когато става въпрос за особена жестокост. Липса на емпатия и съчувствие често е налице при такива случаи, но това не означава, че детето е “родено зло”, а че развитието му е било сериозно нарушено по някаква причина.
Емоционалното пренебрегване, токсичната семейна среда, включваща унижение, изолация, тормоз във всички форми или дори насилие, без значение дали детето е жертва, или наблюдател, са корените на агресивното поведение, също и идеята, че агресията е решение или начин за справяне. Родителите често казват “не сме видели признаци”, но децата могат да водят двойнствен живот - едно да е лицето им у дома, а друго - сред връстници.
В училище учим подрастващите на математика и граматика, но рядко ги учим как да се справят със срам, отхвърляне, гняв, завист или сексуално объркване. Когато не знаят как да изразят тези чувства здравословно, някои младежи избират деструктивен път.
- Кое мотивира 28-те столични групички агресивни непълнолетни, нахъсани, облечени в черно и въоръжени с палки, ножове, спрейове и с маски, наречени локални, да нападат беззащитни хора?
- Когато говорим за групи от въоръжени и агресивни непълнолетни, които нападат случайни хора, навлизаме в сферата на социалната агресия, която често е с дълбоки и опасни корени. Това поведение не е спонтанно - зад него стои силна мотивация и психосоциална динамика.
Много от тези младежи търсят смисъл, принадлежност и признание - нещо, което често липсва у дома, в училище или в обществото. Групата им дава чувство за сила и значимост, което не могат да получат като индивиди. Черните дрехи, маските, оръжията - това са символи на контрол, власт и отделяне от “нормалния свят”.
Голяма част от тези младежи идват от семейства или среда с насилие - физическо и вербално. Агресията става начин да си върнат усещането за контрол в свят, където иначе се чувстват безсилни. Проектират вътрешния си гняв и този на групата върху слаби или случайни жертви, защото така “наказват” обществото, което ги е пренебрегнало.
Друг фактор е липсата на контрол и реакция от институциите - ако полицията, училищата и родителите не действат решително при първите прояви на агресия, тези групи се чувстват безнаказани, а това засилва ефекта “ние срещу всички” и затвърждава престъпната им идентичност.
- Психолози като вас често споменават сред причините онлайн влияния. Също - неглижиране или обратното - жесток контрол в семействата. Кое надделява? И има ли други подпомагащи агресията фактори?
- Крайността не е позитив за никого - и двете противоречащи си крайности могат да доведат до агресия, но емоционалното неглижиране и липсата на позитивна доверителна връзка с родител или значим възрастен по-често се среща при агресивни младежи.
Емоционално неглижираното дете не се чувства видяно, чуто или обичано. Това може да доведе до гняв, търсене на внимание, агресия или автоагресия като вик за внимание. Такива деца често влизат в групи, които ги карат да се чувстват “приети”.
Жестокият контрол и авторитарно възпитание може да създаде потиснато дете, което проявява пасивна агресия, води двоен живот и трупа силен гняв, който по-късно избухва.
Комбинацията от емоционално студени родители, които не водят диалог с децата си, а използват насилствени методи за дисциплина е една от най-рисковите среди за развитие на агресивно поведение.
Онлайн светът може да играе ролята на пространство, в което младежите канализират своя силен стрес и агресивно поведение, но може и да е мощно гориво за нагнетяване на напрежение, което да прерасне във физическо насилие. За какво ще използват онлайн света обаче, зависи от това на какво са научени, защото интернет пространството е една безкрайност от нови знания и от нас, родителите, зависи дали ще ги мотивираме те да го използват за това.
- ТикТок все повече се превръща в работилница за безумия, не мислите ли? Деца влизат в болница заради сляпо следване на предизвикателства. Доколко това влияние може да бъде ограничено и как?
- Приложението Тик Ток само по себе си може да влияе върху концентрацията, нуждата от постоянна и различна стимулация и липсата на търпение у децата. Какво обаче стои отдолу - каква е нуждата на детето да изпълни определено предизвикателство? То по-популярно ли ще е? Повече последователи ли ще има чрез социалните мрежи? По-харесвано ли ще е? Ще бъде ли прието от определена група деца, на която то самото иска да се хареса? Ще бъде ли признато? Всъщност доста от въпросите, които зададох, се повтарят и в предишните отговори, свързани с агресията и генерално проблемното и предизвикателно поведение онлайн и офлайн.
Младите мозъци са податливи - тийнейджърите са биологично програмирани да търсят принадлежност, възбуда и социално одобрение, а ТикТок ги захранва с това 24/7. Можем да го спрем, но за тази цел родители, учители и възрастни се налага да работят в екип. Най-добрият “антивирус” срещу глупави трендове е критично мислещото дете. Родителите не трябва просто да “забраняват TикToк”, а да говорят за него: “Какво гледаш?”, “Защо ти е интересно?”, “Как мислиш, дали това, което правят, е безопасно?”. Съвместното гледане и диалог са по-ефективни от тоталния контрол и забрана.
Когато едно дете няма други начини да се чувства “видяно”, TикToк му става сцената. Изкуство, спорт, музика, доброволчество - всичко, което дава смисъл и внимание, намалява нуждата от опасно онлайн поведение.
- Доколко в оцеляващо общество като нашето се намират примери на любов, съпричастност и доверие, които да помогнат на нестабилни в поведението си деца и младежи, проявяващи жестокост и агресия, да се променят?
- Хората сякаш забравиха как да се обичат и как да прекарват качествено време заедно - не просто да обитават едно пространство, а да комуникират. Родителите се превръщат в непознати с общ кредит и дете, които обслужват финансово, но не и емоционално. Най-радикалната и трайна промяна у дете с агресивно поведение не идва от наказание, а от това то да се почувства чуто и прието, дори когато греши, да има възрастен, който вярва в него безусловно, да почувства свързаност, през която да изгради емпатия и толерантност. И тук не става дума само за родителите - става дума за важните хора в живота на детето, а те могат да бъдат учители, треньори, психолози, които не се отказват от “трудните” и “проблемните” деца, а упорито ги обичат, за да се заобичат и те самите.
Да, има проблясъци на любов, съпричастност и доверие - те са най-силният инструмент срещу агресията, защото я лекуват, не я маскират. Но за да се превърнат в норма, трябва воля, обществена подкрепа и институционално признание, не само лични герои.
CV
Мирела Христова е психолог и консултант в Националния център за безопасен интернет
Завършила е бакалавърска степен по “Психология” в Нов български университет и магистратура по “Социална психология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”
В момента продължава обучението си за магистър по “Детско-юношеска и училищна психология” в СУ “Св. Климент Охридски”
