На 13 април тази година на 89-годишна възраст почина лауреатът на Нобелова награда, перуанският писател Марио Варгас Льоса. Освен с творчеството си, за нас той е известен с това, че през 2013 г. беше в България и получи титлата „доктор хонорис кауза" на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Тогава писателят даде интервю, в което спомена, че като млад не знаел нищо за културата на нашата страна. Един път обаче му попаднал средновековен рицарски роман, където научава за България и, по неговите думи, се влюбил в нея. „В този рицарски роман – обяснява в интервюто Льоса, - главният герой Тиран Льобланк отива първо в Гърция. Жени се за гръцка принцеса, а след това заминава за България, където се сражава срещу турците в името на християнската религия. Така той става български национален герой. Описанието в книгата е страхотно."
Припомних си за това изказване при съобщението за кончината на големия писател. И реших да тръгна по неговите думи, за да открия тайнствения средновековен роман, в който се говори толкова много за България. С днешните информационни средства не беше трудно и скоро на монитора на компютъра ми бе средновековната творба и то на оригиналния език, на който е написана – старокаталунски или валенсийски. Но днес езиковите трудности не са проблем, защото на изкуствения интелект това му е работата.
Нали съм си любител на рицарски истории, веднага се зачетох в романа. Автор е живелият през XV в. рицар и писател от Валенсия Жоано Марторел, който творял на старокаталунски език. Повествованието за рицаря Тирант ло Бланк (Tirant lo Blanch) или Тирант Белия се смята за един от върховете на рицарската литература на Пиренейския полуостров. Това е признато от великия Мигел дьо Сервантес, вмъкнал хвалебствие за тази книга на страниците на своя шедьовър „Дон Кихот де ла Манча", където я нарича „съкровище на удоволствието и златна мина за отдих".
Самият Марторел е роден във Валенсия около 1410 г. Според историка Жауме Чинер семейството му произхождало от близкия град Гандия. Неговият дядо, Гилем Марторел, бил съветник в кралския двор, баща му, Франсеск Марторел - иконом на самия крал на Арагон, Mартин I, а сестрата Изабел омъжили за Аусиас Марк, също виден поет и рицар. Марторел бил борбен аристократ с бурен живот, белязан от различни пътувания и безброй приключения. Посветен е в рицарство през 1433 г., а после прекарва много години в Англия, където през 1438 г. превежда рицарската поема за Гай от Уорик. Жоано Марторел бил много агресивен и често предизвиквал съперниците си чрез т. нар. lletres de batalla – писма за двубой на живот и смърт, от които са запазени цели 14 броя. Не е изключено доста ранната му смърт да е следствие от тези сблъсъци.
Жоано Марторел започва да пише „Тирант ло Бланк" на 2 януари 1460 г. и го посвещава на португалския принц Фердинанд, когото среща при посещението си в тази страна. Там и на други места рицарят от Валенсия имал достъп до много книги, които го вдъхновяват. Романът е завършен вече след смъртта му през 1465 г. от неговия приятел и писател Марти Хоан де Галба, и е публикуван във град Валенсия през 1490 г.
„Тирант ло Бланк" разказва историята на рицаря Тирант от Бретан, който търси приключения из цяла Европа. Той участва в много рицарски турнири в Англия и Франция, докато василевсът на Византийската империя не го поканва да помогне във войната срещу османските нашественици, заплашващи столицата на империята, Константинопол. Тиран ло Бланк приема предизвикателството, става велик дук на Византия и поема командването на армията. Той побеждава нашествениците и спасява империята от унищожение. След това се бие с турците в много региони на Източното Средиземноморие и Северна Африка, но умира точно преди да успее да се ожени за своята голяма любов - красивата византийска принцеса Кармесина.
В сравнение с книгите от същия период, в повествованието на Марторел липсва буколическата, платоническа и съзерцателна любов, която обикновено изпитват героите в рицарските романи от епохата. Творбата е изпълнена с пълнокръвни описания на ежедневието и подробности от дворцовия живот. Главният персонаж е жизнен, често саркастичен в думите си и способен да изпитва страстна любов, да проявява истински човешки чувства. В „Тирант ло Бланк" има горещи еротични сцени, които са доста необичайни за XV в., макар тогава вече да се усещат повеите на Ренесанса. Вероятно това е предизвикало испанския режисьор Винсенте Аранда, заснел през 2006 г. филм по книгата на Марторел, да стигне до границата на една почти еротична продукция.
В романа обаче има и доста достоверни исторически моменти. В едно свое писмо до Тирант византийският император се оплаква, че държавата му била превзета от турците и всичко, което е останало, са Константинопол, предградието Пера и няколко замъци. Всъщност това е реалната картина от края на XIV и началото на XV в. Вярна е също описаната атмосфера на страх и безизходица в столицата: „...Целия народ, който е в опасност да се откаже от вярата на Исус Христос, и жените и девойките, които живеят в страх да не бъдат опозорени, освен ако не дойде божествена помощ."
Изследователите са забелязали отдавна, че в романа има силен автобиографичен момент. Също така по интересен начин са преплетени случили се по-рано исторически епизоди със синхронни на авторовото време събития. Съвсем ясно зад образа на Тирант ло Бланк стои личността на авантюриста Роже дьо Флор, довел през 1303 г. каталунски отряд от т. нар. алмогавари в помощ на византийския император Андроник II Палеолог в битките му с турците в Мала Азия. Той действително постига победи над завоевателите, но после, поради нередовното плащане на заплатите, алмогаварите напускат фронта и се прехвърлят в Тракия, където опустошават и разоряват християнските селища.
Същевременно в романа се усеща шока от случилата се през 1453 г. трагедия – падането на великия християнски град Константинопол. Това отбелязва края на Източната Римска империя - Византия, която съвременниците на Марторел искат да спасят, но нямат необходимите сили. Пишейки своята книга, рицарят от Валенсия може би е искал да пренапише историята по начин, който да отговаря на желанието на християните. В този смисъл това го прави предшественик на днешния жанр на алтернативната история.
Но тук е време да се върна към поставения в началото въпрос – къде е мястото на България в този роман? Оказва се, че Жоано Марторел споменава нейното име само веднъж в цялата книга и то съвсем не на място, описвайки събития, случили се в Северна Африка, в Тунис. Там в доста неясно сведение се говори за „града на България", в който влезли с „мощна сила" Тирант ло Бланк и неговият съюзник крал Ескариано.
По този начин се разбира, че Нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса или е чел някоя друга книга (макар да не се сещам за подобно историческо съчинение), или е искал да бъде любезен със своите български домакини. Казвам това със съжаление, защото намирането на такъв нов извор за нашата средновековна история щеше да бъде важно събитие за българската медиевистика.
