Ако има мироопазваща мисия, ключово е под чия егида ще е*
Специалният пратеник на президента на САЩ за Украйна Кийт Келог заяви, че Киев се съгласява на 22 конкретни условия от страна на САЩ за разрешаване на конфликта. Включително и приема териториалните искания на Русия не де юре, а де факто, тъй като руснаците всъщност я окупират. Това се случва на фона на споразумението, което постигнаха Киев и Вашингтон за природните богатства на Украйна.
В същото време европейските държави, включително ЕК, настояват, че всяко мирно споразумение трябва да зачита териториалната цялост на Украйна, и неведнъж говориха за пращане на европейски войски там. За коментар по тези теми потърсихме Димитър Гърдев - председател на комисията по европейски въпроси в парламента, международен секретар на ИТН и дипломат.
Безспорно сме най-близо до мира за последните 3 години, откакто започна войната. Въпреки че имаше много предложения - както от форума в Швейцария, така и от Китай, Индия и дори от Турция, нито едно от тези усилия не доведе до това, което сега прави новата американска администрация, а именно -
Украйна и Русия да си говорят,
макар и непряко, и да са готови и за преки дипломатически преговори.
А целите са две. Първата и най-важна към момента е прекратяването на активната фаза на войната, а впоследствие - евентуално да се изработи по-всеобхватен мирен план.
Какво виждаме от страна на Европа? Позицията на Европейския съюз, която и България е припознала, е от началото на войната - за териториалната цялост на Украйна, спорните въпроси да не се решават от позицията на силата и да се спазват международните норми. За голямо съжаление обаче, ние не участваме в отработването на мирните споразумения дори само за прекратяването на огъня. Позицията на ЕС е принципна и почива на международния правов ред и на устава на ООН.
Тъй като този международен правов ред е погазван доста пъти и преди, а тази война просто е най-драстичен пример за нарушаването му, сега сме в ситуация, в която американската страна посредничи за някаква форма на спиране на огъня. Но сме много далеч от всеобхватен план за разрешаването на военния конфликт между Украйна и Русия на базата на международното право. Никой не знае нито какви ще бъдат резултатите от тези преговори, нито какъв ще бъде моментът, в който ще се подпишат двете страни, нито под каква форма могат да бъдат установени каквито и да е териториални владения.
Това не означава пълно признаване на окупираните области като част от териториалната цялост на Русия, въпреки че тя ги призна, като си измени конституцията. Всяка една война е погазване на международното право и норми, но резултатите са “де факто”, защото никой няма да отстъпи на базата на думи, след като е дал стотици хиляди жертви.
Това не означава, че един бъдещ всеобхватен план няма да включва временно управление, че не трябва да се стремим към демократични избори или референдуми на тези територии, където хората там да решат къде да бъдат, но само при пълно спазване на демократичните принципи.
В информационния поток тези особености се замазват, но те са много важни и затова трябва да се подчертае -
никой не предава или признава окупираните области като част от международните граници на Русия
Никой не го е поставял в ООН, където се представят конституцията на страната и какви граница обхваща.
По отношение на потенциално изпращане на европейски мироопазващи войски в Украйна рискът не е в позицията на Европа или САЩ, а в тази на Кремъл, а там отговорът е ясен: всяка една държава или войскова част, изпратена без мандат на международните организации, означава нови участници в конфликта и по тях директно могат да се нанасят удари.
Мироопазващите мисии са строго регламентирани в устава на ООН, ЕС, ОССЕ. Ако не бъде постигнато споразумение, за мироопазващи войски и двете страни трябва да бъдат съгласни. Това е принципът на мироопазващите операции. Други такива операции са мироналагащи.
Затова подчертавам декларацията на българския парламент, инициирана от ИТН, БСП и ГЕРБ - български военнослужещи и войскови части няма да бъдат изпращани на територията на Украйна без мандат от световните организации - ООН, ЕС, НАТО, ОССЕ. А ако имаме мироопазваща операция под егидата на НАТО, там главната държава са САЩ. Тъй като всяка една страна членка по устава на Вашингтонския договор може да наложи вето, решението за тази мисия е с абсолютно единодушие.
Мироопазваща мисия може да е под егидата на организациите, в които членува и Русия. Те се одобряват от Съвета за сигурност на ООН, където постоянните страни членки са 5 - САЩ, Франция, Великобритания, Русия и Китай. И всяка една от тях има право на вето. По такъв начин може да има споразумение, признато от всяка една от тези страни като мироопазваща мисия.
Има няколко варианта на “коалицията на желаещите” - първата е на френския президент Еманюел Макрон, другата - на британския премиер Киър Стармър. Но не всички говорят за изпращане на сухопътни сили.
Първоначално се споменаваше, че Великобритания ще изпраща такива войски - първо бяха 30 хиляди, после станаха 10. Сега в последната си позиция казват, че няма да изпращат сухопътни сили, че могат да контролират ситуацията с авиация, която обаче няма да бъде базирана на украинска територия, а може да е в страните -членки на НАТО. Затова най-големият риск пред която и да е коалиция на желаещите е, че подобна локална инициатива може да не бъде припозната от съюзите, в които участваме. И по този начин да не се ползваме от пълната защита на НАТО или на ЕС, или на ОССЕ. Затова, като се изясняват тези въпроси, много ясно трябва да се разграничи каква е - мироопазваща мисия - със статут от международните организации или локални авантюри, които рискуват паневропейска война.
Заглавията са на редакцията*
