Спешно е нужен закон за вещите лица и институт по съдебна медицина, психиатрия и психология
Защо делата се точат с години и хората сочат съдебната система за бавна и непредвидима? Къде е причината? В съда, прокуратурата, следствието или в законодателя? Отговор на този въпрос дава известната юристка Надежда Ковачева, която години наред работи в сферата на наказателното право първо като прокурор, а от повече от 30 години като адвокат. И има преки наблюдения върху системата от двете страни на процеса.
Политиците хвърлят с шепи упреци към правосъдието. Дори за случаите, които нашумяха през последните години, като тези на Мартин Божанов - Нотариуса и Петьо Петров - Пепи Еврото единствените “грешници” се оказаха магистратите. Може ли да говорим, че двамата са търгували с правосъдие, когато няма доказани “техни сделки” със съдия? Издирването на единия от съдия ли се извършва? Не е ли то задължение на изпълнителната власт - сектор “Издирване” в МВР?
Правосъдието (правораздаването) е власт, възложена от конституцията на съдилищата. Съдът, прокуратурата, следствието са част от правозащитните органи, но правосъдието е дейност само на съда. Защо някой настройва хората срещу съдиите, като хвърля почти само върху тях вината за бавното правосъдие? Не е ли държавата в лицето на законодателната и изпълнителната власт тази, която е длъжна да защитава правата на своите граждани?
Неизменно условие за бавния и непредвидим съдебен процес е липсата на закон за вещите лица и на институт по съдебна медицина, психиатрия и психология към Министрество на правосъдието. За съжаление, дори липсват вещи лица- психолози и психиатри, към съдилищата по дела за защита на правата и интересите на децата.
Към Министерството на правосъдието няма звена за подготовка, лицензиране, регистриране, квалификация и отнемане на лицензи на вещи лица от всички области. Липсват и достатъчно добре обучени и подготвени специалисти, както и система за даване и отнемане на лиценза при грешно заключение. Още по-малко пък има регистър на лицензираните експерти.
Ето най-простия пример: “икономист” не е тъждествено със “съдебен експерт по съдебносчетоводни и икономически експертизи”, нали? Делата с предмет договорни правоотношения са около 85%. По повечето от тях се назначават множество експертизи: съдебносчетоводни и икономически, графологични, строителни и пр. По наказателните дела и в частност тези за катастрофи също се налагат всякакви видове експертизи. Но ние не само нямаме закон за вещите лица, а дори качествен подзаконов нормативен акт, който да урежда чрез Министерството на правосъдието обучението, контрола върху тяхната дейност, заплащането на труда им.
При закон за вещите лица адвокатите ще имат възможност да правят искания в Министрество на правосъдието за всякакви видове експертизи срещу заплащане, които ще представят в съда. Така експертната дейност ще излезе от сферата на сивата икономика.
Трагично е състоянието с експертизите при катастрофите с жертви и тежко ранени. По данни на МВР за седем години от 2018 до 2024 г. са загинали 3798, а ранените са 49 765 души. Има неприключили експертни заключения от 2018 г. Оттук следва, че наказателните и гражданските дела с последици от пътнотранспортни произшествия са хиляди годишно. Но колко са квалифицираните експерти автоинженери и съдебни медици? Не са хиляди. Автоинженерите с висока квалификация са под 20 души, а съдебните медици - около 60-70, като на мнозина им предстои пенсиониране. Един автоинженер като експерт може да поеме до 3-4 експертизи месечно, което прави 30-40 дела за година. Тоест тези 20 квалифицирани специалисти са в състояние да подготвят не повече от 600 заключения. А годишно експертизите са хиляди.
Вместо автоинженери се назначават икономисти, графолози и експертизите падат поради липса на компетентност.
Трябва да признаем, че проблемът с липсата на Закон за вещите лица среща разбиране от министъра на правосъдието Георги Георгиев. Според съдии обаче законодателят следва незабавно да вземе решение. Или както се шегуваме юристите: на детето му израства брада, докато се съберат експертизите за вземане на решение кой и кога ще упражнява родителски права и задължения върху него, кой и кога от родителите му ще се лекува принудително или ще му бъдат ограничени родителските права, или даже ще бъде лишен от тях.
Особено в София съдебните производства за родителските права, местоживеенето на детето и издръжката продължават между 3 и 6 г., докато се произнесе и ВКС, ако родителите воюват до последно. Липсата на закон за вещите лица и на институт по съдебна медицина, психиатрия и психология е огромна празнота в законодателството. Празнота, която нарушава стабилитета и ще доведе до блокаж на правосъдието, защото няма норми. Няма какво и как да се тълкува, да се измени и допълни.
Тук вече не става въпрос за необоснован законодателен ентусиазъм. Без решаване на този въпрос със закон няма да се ускори съдебният процес по делата, които изискват комплексна експертиза с автоинженер и по тези за причиняване на смърт или телесни увреждания и последиците от това.
Малцина знаят, че в България през 2026 г. ще се проведе конгресът на Световната организация на съдебните медици. С организацията е ангажиран д-р Янко Колев. Той е специализирал криминалистика, работи в Габрово и преподава в Медицинския университет в Плевен и в Националния институт по правосъдие. Опитът в другите държави е показал, че без институт към Министерството на правосъдието връзка между правото и медицината не може да се случи.
Дано преодолеем колапса на съдебната медицина, психиатрия и психология, дано законодателят създаде институт до световния конгрес през 2026 г. Защо колапс? Не само заради бавния процес. Защото в София например съдебните медици не участват в екипа на местопрестъплението дори при причинена смърт. Така не се определя часа на смъртта. А в областите има само по едни съдебен медик. Държавата трябва да предоставя на съдебните лекари необходимите уреди и разтвори.
Делата за съдебно медициски експертизи, съдебнопсихиатрични и психологически експертизи се натрупват нерешени не само защото има недостатъчен брой качествени експерти. Появяват се искания от прокуратурата, от разследващите органи, от адвокатите за разширяване или за повторни заключения. А високият процент некачествени заключения се дължи на претовареност, липса на време за повишаване на квалификацията и задълбочен и критичен анализ.
Съдебен медик се изгражда след завършване на общо медицинско образование и специализация повече от 4 години. Тя би следвало да се извършва в институт по съдебна медицина. Сега става на различни места, с различен опит и разбирания и непълна база за обучение. В института ще постъпват всички искания за експертизи по съдебна медицина, психиатрия и психология, които ще се разпределят на случаен принцип.
За института ще работят лицензирани експерти - лекари, външни специалисти, нещатни сътрудници. Пак там ще има медицинска комисия, която утвърждава и лицензира, контролира дейността на всички медицински специалисти. Тя ще отнема лиценза при системни нарушения или проявена некомпетентност. Този институт ще отговаря както за кадровото обезпечаване с медицински експерти, така и за повишаване на квалификацията не само на лекарите, но и на криминалистите.
Така че крайно време е законодателят с конкретни действия да подпомогне правосъдието.
