Сред големите археологически открития от първите години на новото хилядолетие се открои още едно, направено от д-р Иван Христов от Националния исторически музей. Младият тогава археолог попада на уникална находка, намираща се високо в планината. Половингодишните разкопки на връх „Кози грамади" недалеч от Хисаря в Средна гора завършват чак под студените есенни дъждове. Но усилията на археолозите определено си струват.
Приключението започва още в началото на лятото, когато екипът на Иван Христов залага сондажи на крепостта, намираща се на стръмния хълм с надморска височина 1361 м. Там, около древно тракийско светилище от ранножелязната епоха (Х-VІ в. пр. Хр.), с вековете се оформила мощна твърдина. Тя е оградена с яка каменна стена и заема площ от 10 дка. Оказва се, че в нея е имало градоустройство, което е много рядко за този тип укрепления.
Находките и монетите свидетелстват за особено интензивно обитаване в V-І в. пр. Хр. по време на бурно съществувалото Одриско царство. Както се знае, това е била най-значителната тракийска държава. Най-известните й владетели са Терес І (490-464 г. пр. Хр.), Ситалк (431-424 г. пр. Хр.), Котис І (383-359 г. пр. Хр.) и Севт ІІІ (ок. 300 г. пр. Хр.) одрисите установяват контрол над градовете по Беломорието и над много земи на Балканския полуостров. През ІІІ-І в. пр. Хр. мощта на царството е вече далечен спомен. В 45 г. неговата формална независимост от римляните е напълно ликвидирана и Тракия става римска провинция.
Преживяла разцвет при цар Севт ІІІ, чиято гробница е открита край Казанлък, крепостта на връх „Кози грамади" е опожарена след нашествието на водените от Марк Лициний Крас римски легиони в 29 г. пр. Хр. После обаче е била възстановена и съществувала чак до утвърждаването на християнството в V-VІ в., откогато са останките на малка църква.
Един археолог е задължен да познава цялата околност край проучвания от него обект. Иван Христов знае за двата могилни некропола и изсичанията в скалите, наподобяващи на тези от Перперикон и Татул в Източните Родопи. Научил е и за древните кариери, откъдето са вадени каменните блокове за строежа на крепостта. В един дъждовен ден към средата на юли той тръгва по едва видимия в тревата път, оформен още от античните строители. Минава край кариерите и стига до възвишението на кота 1100, когато погледът му е привлечен от наскоро изкопана от иманярите яма. Археологът надниква в нея и остава изумен. Пред очите му се открива великолепна стена, градена с масивни каменни блокове.
Така е открита първата известна царска резиденция от времето на възхода на Одриската държава през V-ІV в. пр. Хр. Тогавашният шеф на НИМ, покойният Божидар Димитров, веднага осигурява средства за разкопки на младия учен и проучването започва незабавно. Сребърна тракийска монета от края на VІ – началото на V в. пр. Хр. определя времето на строителството на дворцовия комплекс. После ще се разбере, че за разлика от крепостта, той е съществувал в относително кратък период – до 342-341 г. пр. Хр., когато е бил изгорен и окончателно напуснат при походите на Филип ІІ Македонски.
Пред археолозите се очертават контурите на древната резиденция. Тя е затворена от дебела до 2.8 м крепостна стена с трапецовиден план. Зидът е с две лица от добре издялани каменни блокове, между които е насипан пълнеж. Общата площ изчисляват на около 4.5 дка. На повърхността личат четири или пет сгради, свързани с бита на тракийския владетел. Археолозите обаче веднага се насочват към главното помещение, на което именно са попаднали иманярите.
След разкопаването се оказва, че това е правоъгълна постройка с размери 13/9 м и площ от 104 кв. м. Стените са изградени от великолепно оформени каменни блокове. Входът е от югоизток и на място са запазени две четириъгълни профилирани бази за колони. Нататък следва прагът с дупки за железния механизъм на еднокрила врата. От другата страна на обширното помещение учените се натъкват на две къси симетрични стълбища, водещи към своеобразна трибуна. Тя е отделена от вътрешността на стаята със стена, в която е отворен широк прозорец. Няма съмнение, че това е залата за приеми и пирове. На трибуната е бил тронът на владетеля, откъдето той е вдигал наздравици към седящите на масите велможи.
Известно е, че тракийските царе живеели в укрепени резиденции, наречени тюрзиси. В тях имало голяма зала за приеми и угощения. Античните автори разказват, че цар Котис І обичал да пирува в такива зали в злачни и сенчести места с дървета и вода. Воините задължително оставяли оръжието си отвън, а после се отдавали на пиянство, като начело на масата седял тракийският цар.
В археологията сградите винаги се откриват с находки от последния момент на тяхното съществуване. Върху пода на залата екипът на Ив. Христов намира монети на тракийския владетел Терес ІІ (351-342/341 г.пр.Хр.), както и на завоевателя Филип ІІ. Заедно с тях откриват фрагменти от вносна гръцка и местна тракийска керамика, желязна двойна брадва (лабрис), част от златен нагръдник. А в резиденцията и по склоновете на хълма изобилстват следите от ожесточената битка – върхове на копия и стрели, тракийска махайра, хиляди оловни тежести за прашки. Една от тях е в самата зала и е с инициали на старогръцки език. Това показва, че е на елитен прашкар-снайперист от страшната македонска фаланга.
След разкопките Иван Христов изгражда хипотеза, че резиденцията под „Кози грамади" е била любимо място на владетеля Аматок І или Меток (407-386 г. пр. Хр.). Наричали го „горният цар на одрисите", за да го отличават от „долния" край Мраморно море, където били техните исконни земи. Той си направил убежище на 12 дни път от Дарданелите и мярката за разстояние напълно отговаря на откритата укрепена резиденция. Търсят се и връзките с отстоящия само на 20 км открит от големия археолог Георги Китов могилен некропол при Старосел, чиито гробници-мавзолеи са градени по същия начин.
Засега всичко е още в сферата на хипотезите. Но така е в археологията, която не е точна наука като математиката. При нея откриваме само част от запазените факти, а после трябва да ги сглобяваме подобно на гигантски пъзел. Но именно в това е чарът на нашата любима наука.
