Щеше да си остане 1000 км, ако имахме адекватна политика към юношеския спорт
Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Това е едно от най-разпознаваемите стихотворения на Георги Джагаров. Въпросната длан е 111 хил. квадратни километра.
Горе-долу 11 хил. километра пък е най-далечното разстояние от родните места на двама от българските медалисти от олимпийските игри в Париж. Хавиер Ибанес, който взе бронз в бокса за България, е роден в кубинската провинция Матансас, а също бронзовата, но в таекуондото, Кимия Ализаде, която има издадена смъртна присъда в родината си, защото отказва да спазва законите на шериата, е от град Карадж - столица на иранската провинция Алборз.
България съвсем не за първи път печели медали благодарение на натурализирани спортисти. Имаме един олимпийски такъв шампион в лицето на Армен Назарян, който първо взе злато за родната Армения, а после го дублира като български гражданин.
Аз съм киноман и един от любимите ми филми е “Властелинът на пръстените”. Имам даже разширено копие на дивиди с обяснения. Та първият филм от трите започва с репликата на Кейт Бланшет (там играе кралица на елфите) “Светът се промени”. Същото е и с нашия свят, в това число и със света на спорта.
И в тази връзка няма нищо страшно, че трима от първите четирима медалисти за България от олимпийските игри в Париж не са родени у нас. Нещо повече - всичките са натурализирани. Семен Новиков, който ни донесе първия златен медал, е украинец от Харков, а за Ибанес и Ализаде вече споменахме.
Вече в социалните мрежи се завъртя хейт по повод това, че това не е много допустимо. Но както цитирах по-горе, светът се промени. Или всъщност никога не е спирал да се променя - хората мигрират непрекъснато и даже българите са дошли от м@йн@та си, за да си направят държава отсам Дунава.
Причината това да се случи, е държавата. Ако тя имаше адекватна политика по отношение на децата и учениците (например да закрие предмета физическо възпитание и да открие предмет спорт, където преподаватели да са само лицензирани треньори) и по отношение на инфраструктурата (ще напомня че 60 години у нас не е построен нито един държавен или общински модерен стадион), то разстроянието нямаше да е 11 хил., а максимум 1000 км.
