Това е стратегията за създаване на страх в европейските общества - CogWar
Андрей Михайлов е експерт на Атлантическия клуб в България, председател на българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО (2021-2022)
Достъпът до информация в съвременното общество е изключително достижение, но и оръжие за въздействие върху мисленето. Съвременното противопоставяне между държавите не е само на фронта, а борба за въздействие върху възприятията на хората. Ако трябва да го наречем професионално, ще кажем “борба в когнитивния домейн”, но ако трябва да го поясним достъпно, ще звучи като борба за мислите, преценката и действията на зрителя и… избирателя.
Обект на атака е всеки от нас
Русия отдавна е осъзнала значението на пропагандата и директната дезинформация, разбирайки, че най-голямата сила на демократичните общества е достъпът до информация и свободата на мнение, но това е и най-голямата ни слабост – обществото, подобно на гъба, може да се насища с пропаганда и дезинформация, докато достигне желаното от противника състояние на несигурност.
Борбата за възприятието на зрителя или избирателя вече е определено като CogWar
(Cognitive Warfare) и представлява съчетание на широк спектър от модерни технологии, системи, както и човешки фактори. Способността за умишлено вредоносно използване на информацията в цифровите мрежи и разпространението ѝ в световен мащаб чрез различни платформи като например социалните медии, създава нови инструменти и методи за противника.
За да придобие ефективност една пропагандна или дезинформационна тема, следва да се основава на първични чувства, които са заложени в човешкото същество – най-значимото от тях е страхът.
Модерните европейски общества до преди 2 г. живееха хедонистично, без да обръщат внимание на теми като война, отбрана, защита на териториалната цялост – това бяха понятия от ХХ век. Руската агресия срещу Украйна промени нашия свят – влязохме в свръхрисково общество, при което рисковете бързо стават заплахи, наслагват се, въздействат си. Европейските общества започнаха да изпитват страх за сигурността си – неопределеността за бъдещето винаги плаши.
Русия бързо разбра, че може да печели от това и започна силни пропагандни кампании и разпространяване на дезинформация по различни канали. Инструментариумът ѝ е богат – мнения в социални мрежи, тв предавания, “независими анализатори”, политически лидери, партии, становища на коментатори…Не беше подминат и
най-големият страх на хората -
използването на оръжие, което не само може да убие мнозина, но и да направи живота невъзможен – затова ядрената пропаганда и дезинформация е една от „любимите теми“ на руското държавно ръководство.
Русия периодично показва ядрената карта от колодата в международните отношения, за да постигне две цели. Първата е политическа – дава сигнал на другите ядрени държави, а втората е именно пропаганда – да внуши страх сред европейците. Последните две години темата е широко обсъждана, защото за първи път виждаме ядрена държава да използва толкова първичен и заплашителен подход именно с ядрено оръжие. Определението за това би било
“ядрен шантаж”
Първично всеки от европейските граждани се пита “ами ако…Путин използва ядрено оръжие”. Руската дезинформация засилва този страх, а в резултат на това – европейският гражданин на избори посяга към бюлетина и подкрепя партии, които няма да разгневят руския елит. Вероятно това е целта на руската пропаганда и дезинформация. Резултатът е идване на власт на “удобни” режими за Кремъл.
След одобряване от долната и горната камара на Конгреса на САЩ на новия пакет от 61 млрд. долара военна помощ за Украйна, а особено след ефективното доставяне на помощта, може да се очаква, че Кремъл ще засили намеците и откровените заплахи за използване на ядрено оръжие. Доказателство за това са руските съобщения от началото на месеца, че ще се проведат учения за подобряване на способностите за използване на тактическо ядрено оръжие (както от собствена територия, така и от тази на Беларус). Заплаха имаше и през март относно разширяването на НАТО, а по-рано в годишното си обръщение за състоянието на нацията Владимир Путин отново имаше изказване в тази насока – от началото на войната
Путин е направил около 12 изказвания или действия, които пряко или косвено сочат към заплаха за използване на ядрено оръжие. Още по-остри са изказванията на Медведев, т.е. ядрената реторика е основен инструмент на руското ръководство.
Участващите във войната държави имат излаз на Черно море, а това (заедно с географската близост до България) превръщат нашата страна в потенциално най-засегната от ефектите от употребата на ядрено оръжие. Така ядрената пропаганда и дезинформация прави
България една от най-уязвимите страни.
Най-силното руско оръжие към настоящия момент не са военните средства за поразяване (недостигът им принуди Русия да търси помощ от Иран и Северна Корея), а два фактора – разделението на европейските политически елити и времето. Времето позволява на Русия да милитаризира икономиката, да възстанови загубите си и да акцентира на дезинформация, пропаганда и влияние, т.е. да превърне войната в дългосрочен факт, а разделението в европейските елити ще доведе до изгодно за Русия решение. Затова тя използва мащабни дезинформационни кампании – целта е въз основа на страха да модулира европейски общества и елити, които са кооперативни и слаби.
Развитието на войната срещу Украйна ще бъдат определящи за решението на руското висше държавно и военно ръководство за употреба на ядрено оръжие. При реализиране на мащабни настъпателни операции от украинска страна, сериозни загуби на личен състав на руските въоръжени сили и отвоюване обратно на значителни територии от Донецка и Луганска област, може да се заключи, че Русия би могла да счете използването на тактическо ядрено оръжие като военно-политически оправдан акт. Съгласно разпоредбата на т. 19 от Основите на държавната политика на Руската Федерация в областта на ядреното сдържане (утвърдена с президентски Указ № 355/02.06.2020 г.) са налице две основни хипотези.
Първата е свързана с "въздействие на противника върху критично важни държавни или военни обекти на Руската Федерация, извеждането от строя на които ще доведе до срив в ответните действия на ядрените сили", а втората е "агресия срещу Руската Федерация с използване на обикновено оръжие, когато под заплаха е поставено съществуването на държавата". Досега няма поразени руски критично важни обекти, чието унищожаване успоредно да "доведе до срив в ответните действия на ядрените сили".
Втората хипотеза заслужава повече внимание, тъй като предполага, че „под заплаха е поставено съществуването на държавата", ако руският политически и военен елит възприема държавното ръководство като израз на самата държава, то широки антивоенни протести и политическа несигурност за управляващото ръководство може да се приемат в Русия и като заплаха за съществуване на държавата като цяло. Подобно приравняване на държавно ръководство с държава ще означава и наличие на обосновка за ядрен удар. Затова по-голяма степен на риск се открива при хипотеза на защита на самата власт като такава. Трябва да се отчита факта, че правната формулировка в политическия контекст винаги е била само удобна форма за обличане на волята на висшето ръководство и никога водеща сама по себе си.
Какъв е рискът за България – пропагандата и дезинформацията може да раздели българското общество още повече. Проруските настроения ще нараснат, а хората вече няма да правят разлика между Русия и управляващия там политически и военен елит – в българското общество ще се наложи образа на силната руска армия, притежаваща върховното оръжие. На настроенията ще отговорят партии – както парламентарно представени, така и нови, които ще искат да използват образа на „победителя".
Мотивацията вероятно не винаги ще е напълно проруска, но ефектът ще е, че влиянието на Русия в българския политически живот ще се увеличи значително, настроенията срещу НАТО и ЕС – също. Проявата на
мека сила спрямо България
с голяма степен на вероятност ще се увеличи, т.е. може да се очаква засилено руско влияние и намеса във вътрешната политика (не пряко, но чрез множество политически субекти или отделни личности), въздействие чрез медиите, социалните мрежи и групи от гражданското общество на България, т.е. чрез пропаганда, внушения и дезинформация.
Защо обаче използването на ядрено оръжие към момента е само пропагандна кампания и защо Русия знае, че никога не би следвало да посегне към него, защото ще загуби.
Външнополитическите последици от употребата на ядрено оръжие биха били унищожителни за Русия. Предвидима е крайно острата реакция на всички западни държави, но осъдителна реакция ще има и от държави, които поддържат по-неутрална позиция спрямо войната на Русия срещу Украйна.
Китай ще следва да реагира, вероятно не толкова остро, но ще осъди употребата на ядрено оръжие. Подобен ход на Москва
ще постави Пекин в изключително неудобна ситуация Китай ще следва да изрази позиция – тя не може да е одобрителна, защото доктрината на Китай е първи да не прибягва до ядрено оръжие. Русия би рискувала временна загуба на Китай като съюзник, а такова „охлаждане" ще има особено негативен ефект за Русия.
Индия е зависима от руските военни технологии и доставки на ресурси и това ще влияе на нейната реакция. Едва ли ще подкрепи нарушаване на световното „ядрено табу" през последните почти осем десетилетия, но ако Кремъл го направи ще започне да купува въоръжение от другаде. Това също ще е удар по интересите на Москва. За Индия ядрените оръжия съществуват, за да възпират (основно Пакистан), а не са първични инструменти за водене на война срещу неядрени държави. За разлика от Индия, Пакистан отказва да приеме доктрината за „отказ от първоначална употреба", с което демонстрира, че би могъл да прибегне до ядрени оръжия, дори ако Индия не ги използва първа. Асиметричната ядрена позиция на Пакистан биха били фактор за силна индийска осъдителна реакция.
Отговорът на САЩ – това е голямата загадка в политически аспект, ако заплахата на Русия стане реалност. Възможни са различни сценарии, но със сигурност ще последва отговор върху руските военни съоръжения в Украйна.
Действията на САЩ е малко вероятно да са реципрочни (т.е. ядрени),
тъй като ще превърнат значителна част от Украйна в невъзможна за обитаване. Възможен отговор на САЩ би бил унищожаване на болшинството военни обекти на Русия в окупираните части на Украйна – включително Крим. Алгоритъмът на отговор е установен, той се основава на два принципа – бързина и ефективност, но е приложим при хипотеза за атака спрямо територията на САЩ. При руска атака срещу Украйна обаче времето за реакция и избор на цели ще е доста по-дълго, но отговорът ще е неизбежен. Ключов би бил изборът на целите – най-вероятно мястото, от където е осъществен ударът, но ако то е на територията на Русия това ще внесе още повече несигурност, тъй като може да доведе до война между САЩ и Русия. Евентуална републиканска администрация в Белия дом може да изглежда склонна на диалог с Москва, но с използването на ядрено оръжие това ще приключи. Всъщност, ако Кремъл си позволи да прибегне до ядрено оръжие това ще е път не към някаква илюзорна "победа", а към пълна загуба на войната.
Балканските държави като Сърбия, Босна и Херцеговина и Турция също няма как да приемат употребата на ядрено оръжие на континента поради очакваните екологични и икономически последици. Това означава, че Русия би загубила сравнително малкото си поддръжници или поне неутрално настроени държави. Пълната политическа изолация на Русия ще бъде факт и ще се създадат условия за нова желязна завеса в Европа.
Ефектът ще бъде рязко отделяне на Европа от Русия във всички отношения. Консолидацията на НАТО, ЕС и други държави като Република Корея, Австралия и Нова Зеландия ще бъде огромна – невъзможно е Русия да победи обединените сили на всички тези държави.
По отношение на българо-руските отношения ефектът би бил разрушителен, тъй като голяма част от нашето общество ще загуби всякакво положително отношение към Русия. Вероятно е да се задейства изключително остра обществена реакция.
Следователно ядреното оръжие за Русия е инструмент за международен натиск и заплаха, но е политически негодно за реално използване. Обществото в Европа,
помнещо ужаса на Чернобил,
никога няма да приеме употреба на ядрено оръжие, а това би имало антируски, а не проруски ефект.
Това не означава, че Русия ще спре да заплашва. Как да се борим с това – на пропаганда чрез страх и въздействие върху съзнанието можеш да противопоставиш само здрав разум и аргументи, да убеждаваш, да разсъждаваш, да разобличаваш манипулацията и пропагандата. От полза би било и постоянно наблюдение на признаци за придвижване на руските ядрени сили. Непосредствената опасност за България и за Европа е постепенното поддаване на пропагандата и възприемане на мисленето "ами ако все пак те го използват" – от този начин на мислене лесно се стига до избиране на партии, които призовават за споразумение. Това споразумение обаче би било ново „Мюнхенско споразумение", като онова с националсоциалистическа Германия през 1938 г., а знам до какво доведе то.
