Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 1 с близо 72 000 прочитания.
Сега не е Бай-Тошовото време, когато властта заглушаваше радиостанциите
Докато светът чака Израел пак да удари по Иран, ние тук трябва да сме наясно, че една сериозна война в Близкия изток ще оскъпи бензина в колонките поне двойно. Ако руският петрол е табу, а арабският изведнъж секне, сетете се откъде ще идва горивото. Отникъде.
Така мисли простият българин като мен. Но ако бях грантоеден експерт, щях да наблегна на ползите от такава война - въздухът в центъра на София ще се очисти от отровите, а движението по пътищата ще се разтовари. Най-сетне електрическият автомобил ще остане без алтернатива. И когато вредните европейски производства окончателно се изнесат по другите континенти заедно с кравите, насам ще хукнат тълпи от богати китайци, за да дишат чист въздух и да опитат уникалните гозби от насекоми.
Така че всяка война си има поне две страни, поне 4 истини и само глупаците и елитите се ограничават само с едната.
Вярно, официозните експерти не лъжат – казват само факти. Но други едни факти се пропускат като маловажни и несъществени. Или както сега е прието да се казва – тези факти в случая не са “релевантни”. Който напомня тези нерелевантни факти на населението, той е путинист - четирихилядник и несистемен алтернатив.
Затова и аз няма да ги напомням, а ще се прехвърля в рубриката “Езикови тревоги”. “Релевантен” е само една от чуждиците, които не проникват в нашия красив език по нормалния човешки път, а през международната бюрокрация и опорките, които тя влага в устата на тукашните свои хранени хора. Народът обаче усеща откъде ги спускат и това никак не му харесва. Затова те носят на властовите тръстове повече вреда, отколкото полза.
Пак обяснявам. Има 2 вида нови чуждици – простонародно-битови и елитарни, управленски
Първият вид навлиза отдолу, от всекидневието на младежта. Например “лайквам”, “даунлоудвам”, “джойнвам”, “фешън”, “хейтър”, “плеймейтка” и т. н. Това са народни чуждици и те не дразнят ухото политически. Аз даже бих казал, че “плеймейтка” звучи по-красиво от родните “уруспия” или “фръцла”. Плеймейтката е нов вид дама, тя е с изваяно тяло, като особено внимание е обърнато на дупето. Освен това тя участва в “риалитата” и постоянно дава интервюта с мъдри житейски съвети и споделени страдания. Някои плеймейтки дори стават телевизионни метеоролози, женят се в елита, разкрасяват депутатските листи…
Вторият тип чуждици носи тежки социално-политически “импликации” (внушения) и затова силно дразни простолюдието.
Това е езикът на мозъчните тръстове, фондациите, министрите с двойно гражданство. Например “апробирам”, “субординирам”, “проактивно дисеминирам” и още поне 500 експоната на новоговора. Те навлизат от горе на долу през международните “рисърчи” и опорките на експертната общност, създавайки в населението неприятното усещане за колониален статут. Тези имперски наместници толкова са се самозабравили, казва си човек, че
дори не си правят усилието да преведат опорките докрай
Като умножим премълчаните факти по недопреведения език на колониалните опорки, отваря се невероятно отчуждение на слушателя от официозната медия, както и на гласоподавателя от елита.
А идват избори, Волгин си отива, изобщо изчезва всякакъв разумен баланс.
Глупаво е да криеш факти, които са широко
известни
Дори когато нямаше интернет и чуждите радиостанции се заглушаваха, народът знаеше всичко. Днес обаче информацията вали като дъжд от небето. Да премълчаваш фактите, говорейки по опорки, е направо самоубийство – и за медиите, и за властта. Човек има усещането, че решенията за войната и мира ги вземат някакви недорасли пубери в подгответо на езиковата гимназия.
Та да се върнем по темата – вярно, на 7 октомври Израел бе нападнат от терористите на “Хамас”, но отмъщението му бе отвъд всякакви граници.
Освен това всички помнят удара по иранското консулство в Сирия. Техеран се постара да извърши ответния удар по най-безобидния възможен начин. Той предупреди и САЩ, и Турция, и Йордания за времето и направлението на удара, така че Израел да се подготви. Очевидно аятоласите нямат никакво желание за ескалация, но трябва да си спасяват авторитета.
Също така ясно е, че Западът разбра този жест. Неслучайно и президентът Байдън, и останалите европейски лидери посъветваха Израел да се въздържи от поредния ответен удар.
Точно в този момент, когато идват избори, а чергата на империята е подпалена от няколко страни, Белият дом няма никакво желание да бъде въвлечен във война с Иран.
Желае го Нетаняху, за когото войната е спасение
от ръката на закона. Както е известно, срещу него се водят няколко криминални дела, и то в напреднала фаза.
Премълчава се и най-важното – а какво все пак постигна иранският удар? Според официалните съобщения 99 на сто от нападателните средства са били унищожени от знаменития "железен купол" на Израел и от съюзническите изтребители. Но целта на стотиците дронове е точно такава – да създадат радиолокационна суматоха и да бъдат унищожени.
Същото важи и за крилатите ракети, които летят с подзвукова скорост. Но доколкото стана ясно, някъде между 5 и 9 балистични ракети все пак са успели да ударят две военни бази, да повредят една писта за излитане и няколко празни склада. Явно Техеран е можел да нанесе и по-сериозна щета, но не е искал.
Ако Израел удари пак, Иран ще отвърне отново, но този път на месо. Тогава вече Байдън ще е принуден да поведе НАТО на бой, а барабар с него и България.
Но какъв е българският национален интерес в тази опасна и напълно ненужна ескалация? Ще го разберем, когато официалните ни експерти заговорят на български.
