И Украйна има какво да научи от добре отразената от Израел атака на Иран
В късните часове на 13.04.2024 г. Иран (както се очакваше) извърши атака срещу Израел – на практика не успя да достигне до съществени поражения на военни и цивилни обекти, нито един от ударните дронове не навлезе във въздушното пространство на Израел. По данни на въоръжените сили на Израел, иранците са изстреляли 120 балистични ракети, 30 крилати ракети и са пуснали 170 ударни дрона. Такава атака наистина е безпрецедентна – не само от политическа гледна точка (досега от територията на Иран не са извършвани пускове на ракети срещу Израел), но и от военна – такова количество разнообразни поразяващи средства
досега не е изстрелвано координирано, в който и да е конфликт в Близкия изток
Логично много наблюдатели – военни и политически – задават въпроса дали тази атака на Иран е била реално насочена към поразяване на обекти или е само „запазване на престиж" от страна на Иран. Основания за такова разсъждение наистина има, защото в съобщение в мрежата Х иранското ръководство на мисията в ООН обяви, че „въпросът може да се счита за приключен". Такова заявление се тълкува като: "Запазихме лицето си и не искаме допълнителна ескалация". Същевременно обаче не може да приемем, че толкова мащабна атака, такова голямо количество пускове на поразяващи средства (от различен тип) не е имало за цел да порази дори един обект.
Не успяха – не толкова защото не искаха, а защото технически не преодоляха противовъздушната отбрана (ПВО) на Израел. Иран демонстрира способности,
но със сигурност е искал и да нанесе щети на израелски военни обекти
(например авиационната база Наватим в Негев). Очаквали са да бъдат свалени бавно летящите дронове, вероятно са очаквали те да бъдат лесна мишена, но едва ли са очаквали такъв висок процент на успеваемост на израелската ПВО.
Наистина беше неизбежно Иран да извърши атаката – не можеше да си позволи да не го стори –
щеше да загуби влияние в прокси организациите
в Йемен, Сирия, Ирак и Ливан, а и вътре в Иран населението очакваше отговор. Успоредно с това искаше да порази военни обекти и да използва това с пропагандна цел срещу Израел. Резултатът обаче показва технологичният напредък на Израел - постигнат е процент на поразяване на атакуващите дронове и крилати ракети, който е недостижим за други държави. Това не е победа за Иран, въпреки че видяхме кадри на радващи се иранци в Техеран, след оценка на резултатите се вижда, че това не може да е победа при огромен процент ракети и дронове, които дори не са навлезли във въздушното пространство на Израел. Причината за това не е ирански стремеж към „беззъба атака", нито липсата на ракети, а силната отбрана на Израел (заедно със съюзниците САЩ, Великобритания, Франция и Йордания). Технически Иран не можа да постигне целите, т.е. да порази поне няколко военни обекта и после да изгради пропагандна кампания върху това. Тактически повтори руския подход от комбинация от дронове и ракети (балистични и крилати). Единствено политически Иран успя да демонстрира възможност за масови обстрели и да „увери" своите прокси структури в силата си.
Какви са изводите от обстрела на 13.04.2024 г. – те са политически и военни. От политическа гледна точка Иран няма готовност за друг тип война освен чрез прокси организации, тъй като има проблеми с Пакистан и вече е силно ангажиран чрез подкрепяните организации с войната в Йемен и в Газа, а арабските съседи далеч не са му съюзници. Затова – в близко бъдеще голяма ескалация не е много вероятно да последва в резултат на атаката. От военна гледна точка изводите са по-интересни – беше показано, че може да се спрат огромно количество от атакуващите ракети и дронове, което се считаше за немислимо досега. Всъщност мнозина ще си опитат да разберат как точно функционираше израелската ПВО, как съгласува действията си със САЩ и другите държави, как извърши сателитно наблюдение на територията на Иран за пускове на балистични ракети. Израел „вдигна летвата" високо като процент поразени атакуващи дронове и ракети – затова тайната на тази ефективност ще бъде въпросът за разгадаване в близко бъдеще. Военното ръководство на Израел ще изрази гордост и задоволство, но тук е и най-големият риск за тях – атаката от Иран „освети" отбраната на Израел. Сега Иран вече знае какво да очаква – атаката е наблюдавана и вероятно вече анализирана в Техеран. Силните и слабите страни на израелската ПВО са станали явни, а това означава, че следващата атака ще е различна.
Дроновете не бяха ефективни (едва ли и иранците са очаквали друго), но не бяха ефективни и крилатите ракети, а те са далеч по-скоростна цел за ПВО, т.е. би следвало да са трудни за поразяване. Само няколко от балистичните ракети (вероятно Shahab) долетяха до територията на Израел. Това означава, че те са средството, което Иран ще използва при евентуална бъдеща атака – само балистични ракети биха могли да поразят Израел.
Какви са рисковете за Израел сега – Иран наблюдава тяхната система за ПВО, търси уязвимости, а използването на различни типове дронове и ракети е изпитание кои от тях са способни да „пробият" ПВО на Израел. Иран вече има тези данни. Следващата иранска атака (или на прокси организациите) може да не е своеобразен „микс" от дронове и ракети, а да е само с балистични ракети. Дали Израел ще стане жертва на собствения си успех, зависи от постоянното усъвършенстване на ПВО – това е изводът, които в България следва да направим – необходимо е целенасочено инвестиране в средства за ПВО и радари и по-добро взаимодействие със съюзниците. Накрая още два риска – на първо място е цената, която всъщност представлява огромно икономическо усилие по производство на ПВО системи и радари (само една ракета от комплекса Iron Dome струва около 150 000 долара). Може ли която и да е държава да произвежда и поддържа голямо количество ракети-прехващачи, за да отговаря на такива масирани атаки, ако те стават често, т.е. ще издържи ли военното производство на темповете на разходване на средствата за ПВО. На второ място – атаката на Иран ще е ускорител за собствената му програма за балистични ракети, защото само те пробиха, т.е. не бива да се подценява иранският военен потенциал, а Израел ще следва да надгражда скъпа противоракетна отбрана.
Това, което видяхме в Близкия Изток на 13.04.2024 г. ще има не само регионален ефект, но и европейски – против Украйна на практика се използва същата тактика от страна на Русия – дронове, балистични и крилати ракети се изстрелват успоредно. Уроците от иранската атака може да помогнат на Украйна в отразяване на руските атаки, доста често украинската ПВО постига успеваемост от около 70-75%, но стойности над 90% са мечта. Нови системи и тактически подходи биха могли да увеличат процента свалени безпилотни апарати и ракети. Едно е сигурно – дроновете и ракетите ще продължат да бъдат основното поразяващо средство в бъдещите конфликти, а инвестицията в добра ПВО се „отплаща", предпазвайки човешки живот и стратегическа инфраструктура. Извън регионалния контекст – за България е важно да направи стъпки по модернизиране на ПВО, тъй като такива инвестиции не са извършвани повече от 30 години. Ние следва да излезем от „миналия век" на ПВО и поне да направим модерна обектова отбрана на големите градове, енергийните и инфраструктурни обекти.
