В 11 часа днес виха сирените. Техническа проверка. Което реално е добре. Все пак живеем в доста нестабилна обстановка и колкото да се крием, войната е на едно море от нас.
Но идва голямото но. Вият сирени, българите си ходят, защото знаят, че е проверка. Все пак се чува, колкото и лош да е звукът.
Вървя по "Екзарх Йосиф" посока Халите. И на ъгъла с "Борис" гледам едно петчленно семейство, пребледнели като платно. И момчето с плах глас ме пита: Сър, както е това? Успях да ги успокоя, че е проверка. След което ги попитах откъде са. Когато промълвиха - Израел, всичко ми проблясна.
Нали разбирате какво им е било на тези хора в центъра на София. Дошли да се разходят на спокойствие в Европа и отново същото. Като у дома. И то на две крачки от Синагогата.
Не знам към кое точно ведомство са сирените, ама не е лошо да влезе в XXI век. Да разбере, че колкото и трудно, София е туристическа дестинация. И реално във всеки един хотел е трябвало да има предупрежение за сирените. И да има тест и на английски. Тези малки неща помагат. И не са толкова сложни за реализация. Ако искаме наистина да сме европейска държава. А не такава от най-западналите кътчета на Африка.
Иначе няма да сме мръднали от популярния виц за милиционерите по време на социализма, когато до тях спира турист и започва да ги пита за посоката на английски, френски, немски. Като се отчайва си тръгва по пътя. И единият казва: Колега, не е зле да научим чужди езици. Отговорът е твърд: А този като толкова ги знаеше отправи ли се?
