Докато други нации са доволни според състоянието на джоба си, ние търсим щастието в чуждото нещастие
Човек не бива сляпо да се доверява на класации, защото върху тях винаги въздействат субективни фактори, които изместват реалността. Ето, последната таблица с най-щастливите страни в света отрежда на България 81-о място от общо 143 позиции. Не е кой знае какво, имайки предвид, че Русия е на 72-а позиция, а Косово - на 33-а.
По-вълнуващата новина е, че през последните 10 години сме се изкачили с цели 63 места, в първите 100 сме! Но каква всъщност е представата за щастие и еднаква ли е за всички?
Едни казват, че то с пари не се купува, а други им отвръщат: “Явно не знаете откъде да пазарувате”. На някои хора им е достатъчно
да си хакнат електромера, да задминат по-бърза кола в дефилето
или пък да научат, че са пипнали някоя знаменитост пияна зад волана, за да се изпълнят с позитивни емоции. Докато други са горди само с това, че имат всичко, което са си пожелали, и още не са ги арестували.
Наблюдателни полицейски служители са установили, че българите традиционно изглеждат по-щастливи на снимката си в международния паспорт, отколкото в личната карта. Тази е сред малкото общовалидни разновидности на щастието и показва, че като цяло се чувстваме по-добре извън родината си, приповдигаме се дори само при мисълта, че всеки момент можем да отлетим.
Съставителите на въпросната класация, които работят за ООН, се опират на шест критерия: социална подкрепа, доходи, здраве, свобода, щедрост и липса на корупция. Когато се тегли чертата, всички те се свеждат само до едно нещо – качеството на живота, което предопределя до голяма степен усещането за щастие. На пук на логиката обаче хората тук и тези на Запад го изживяват по съвсем различен начин.
Според проучване на “Ню Йорк Таймс” и Сиена Колидж в началото на март тази година в САЩ отколешни избиратели на Демократическата партия се готвят да гласуват през ноември за републиканците. Естествено, медиите бързат да анкетират точно
избирателите, които минават на другия бряг
50-годишният Ото Абад от Скот, щата Луизиана, е притеснен, че Байдън е прекалено стар и като нищо ще провали Америка, а Тръмп за сметка на това изглежда уверен, нищо не го събаря. 44-годишната Шърмейн Елмор, собственичка на малък бизнес в Балтимор, споделя, че по времето на милиардера президент е печелила повече, а при Байдън е загубила много пари от инфлацията и цените на газа, и т.н.
Преобладаващите мнения показват, че американците са по-склонни да чертаят бъдещето според състоянието на джоба, а не на комплексите си. В Западна Европа също не се интересуват особено от пропагандата, всеки си гледа своята паница.
Къде сме ние?
За измерването на нашето щастие статистиците от ООН трябва да добавят още критерии. Съдейки по настроенията в социалните мрежи, българите, за разлика от прагматиците на Запад, не надигат мощен глас за проблеми, които пряко засягат благосъстоянието им, като ръста на заплатите, условията за бизнес, качественото здравеопазване, образованието, социалните грижи. Неправителствените организации
преливат тези теми от пусто в празно,
за да изглежда, че държат гражданското общество будно и нащрек.
В действителност рядко се среща гореща дискусия на тема от сорта защо държавата допуска всевъзможни хитри паразити да се хранят от фонда за безработни, за сметка на честните данъкоплатци. Или защо планират да вдигнат 10 пъти такса смет, след като мият улиците само преди избори. Борбата срещу подобни несправедливости не допринася за пълното щастие. В зависимост от политическите си пристрастия българите още днес биха заживели в хармония и доволство само ако:- Борисов влезе в “Магнитски”;
- Пеевски излезе от “Магнитски”;
- Кирил Петков и Асен Василев влязат в затвора;
- Десислава Иванчева излезе от затвора;
- Асен Василев се извини на Мария Габриел;
- Мария Габриел се извини на всички и замине за Брюксел;
- Ергенът не избере нито една.
Народът дава вид на доволен от живота си, очевидно разполага с много време за губене и
намира щастие предимно в чуждото нещастие
От десетина години, че и повече сърцата мутра припечелва завидно добре от незаконни кучешки боеве, води териерите си при един и същи ветеринар. Обикновено се явяват в клиниката разпрани и кървящи, и освен шевове често се налагат спешни операции. Докато горките животни излизат от упойка, мутрата и докторът обменят мисли, предимно политиката нищят.
Клиентът споделя, че през лятото на 2021 г. е гласувал за ИТН, през зимата - за ПП-ДБ, а оттам насетне е твърдо фен на “Възраждане”. Дали обаче тази стратегия му е донесла положителни резултати?
Ветеринарят услужливо му напомня: “Преди пандемията караше луксозен джип немско производство, 20 лева за нищо ги нямаше. Сега си с румънски прототип и пет лева ти е максимумът за бакшиш”.
Мутрата се начумерва, усеща, че сравнителният анализ не е на негова страна. Погледнато по този начин, излиза, че се е прецакал, а той е последният човек, който би се примирил с подобен извод. След задълбочен и леко ръмжащ размисъл, финално намира начин отново да се върне на върха на хранителната верига – осъзнава, че нищо не е по-ценно за него от свободата да напсува когото си иска. Ама мед му капе на сърцето и му се пее, защото е бойна порода човек.
