Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 2 с над 31 300 прочитания.
Аз ли съм единственият демократ в България?
Коалиционните пазарлъци между ГЕРБ и ПП-ДБ всеки ден ни радват с иновации – виждаме принципно нови методи за извиване на ръце. Те са нови в политиката, но не и в бизнеса, където пазарлъкът винаги е бил нещо средно между театро, оперета и чалга.
Ето например една типична хватка, препоръчана от големия майстор на пазарлъка Доналд Тръмп в класическия му труд по темата. Водите дълги преговори и накрая стигате до договор, стискате си ръцете, но оставяте самото подписване за утре. На другия ден обаче пристигате умърлушен. Цяла нощ сте смятали, смятали и какво се оказва – при тези параметри на договора сте на загуба! Сори. Кратка пауза и забивате последния пирон: “Но вижте, ако вие поемете транспортните разноски, имаме сделка!”
В бизнеса тези номера са не само изкуство, но и наука, която много сериозно се преподава. “Харвард” е известен със своите професори по дисциплината. Нищо чудно
нашите харвардци да са я изучили там,
а после да са я преподавали в своите тукашни харвардски курсове, където вербуваха основните кадри за партията ПП.
Трябва да признаем, че харвардските методи за пазарлък постигнаха цяло чудо в първите 9 месеца от сглобката. Все едно да си купиш “Кремиковци” за 10 лева, плюс “Булгартабак” за бонус. Но сега е мъка, тъй като ГЕРБ вече се окопити и също извади торбата с триковете. Този номер с министрите, които са предложени, без да ги питат, е гениален. Той извежда пазарлъка на нови художествени висоти.
Коментаторите и другите кибици се държат като силно изненадани и дори възмутени, защото те са коне с капаци. Те не схващат природата на дискурса. Те приемат за основа, че това са политически преговори и следователно би трябвало да се водят в името на държавата и нейния народ.
А всъщност това наистина са си
бизнес преговори между 2 фирми. Никакъв народ
тук не играе Пазарлъкът е за повече контрол върху паричните потоци. Вечерта има сделка, само не е подписана. На сутринта единият казва: “Аз цяла нощ смятах, смятах и нещо сметките не ми излизат. Дайте външното министерство и тогава имаме сделка”.
Когато 2 фирми се надлъгват, какво общо може да има народът? Той отдавна е отчужден и от партиите, и от политиката. А без него политиката е като кораб без котва – носи се по теченията и от време на време плаши моряците като Летящия холандец.
Като казах холандец, сещам се за най-важното, което никой политик, коментатор и експерт не споменава, все едно е въжето в дома на обесения – тези сглобки, разглобки и хронични пазарлъци са напълно закономерни и дори неизбежни в държавите, където се практикува партийнолистовата избирателна система. Това е диагнозата.
Много пъти съм давал примери с Франция между Втората световна война и 1958 година, Италия до 1992 г., когато правителствата падаха като круши на всеки 5-6 месеца и мафията си имаше държава. Подобно е положението до ден днешен в Нидерландия и в Белгия, а и в съседна Гърция беше така, докато не се сетиха да дават по 50 мандата бонус на първата партия. Тяхно право - те са родили демокрацията, на тях се пада да я погребат.
В Нидерландия например премиерът Марк Рюте си подаде оставката още през юли миналата година, тъй като партията му се срина на изборите, но продължава да е омагьосан премиер и до ден днешен - новото мнозинство се пазари, пазари, пазари и пак се пазари, но така и не успява да сглоби сглобката. Горкият Рюте, той е заключен в премиерската килия като Едмон Дантес в замъка Иф и така му е омръзнало, че даже пусна България в Шенген.
Най-лошото нещо в една държава е хаосът. България живее в класически партийнолистов хаос вече 4 години, а може би и 34, но чудно защо нито политици, нито коментатори казват диагнозата и в никакъв случай не споменават лечението – мажоритарен вот, за който вече гласуваха три четвърти от българите. Аз ли съм единственият коментатор в България, който се бори за демокрация? Май така излиза – само аз съм толкова наивен. Не ми пука, защото съм пенсионер.
Благодарение на тези псевдоизбори
в нашата родина се оформиха 3 суверена - един виртуален и 2 реални
1. Виртуалният суверен е народът, защото той е такъв само на хартия, подобно на японския император. За японците той е свещен, но никой не го пита за нищо.
2. Вътрешен реален суверен е олигархията с нейните партии, които благодарение на партийнолистовата система са напълно освободени от влиянието на народа. Няма случай да са го послушали за каквото и да било.
3. Външен реален суверен, условно наречен “посолството”. Битката за новата сглобка се води между фракциите на втория суверен, а третият играе ролята на рефер, който ту вдига жълти картони, ту червени, ту свири дузпи.
Подобно на футбола любим похват на политическия играч е да “плонжира за дузпа”, все едно противникът играе мръсно. Един пример – още щом се зададе краят на деветмесечен мандат на сглобката, в медиите се появиха
слухове за трети списък “Магнитски”,
в който ясно за кого ще става дума. Не му трябват министри на ГЕРБ, да не стане по-лошо!
Каквото повикало, такова се обадило - шефът на “Медиана” пък предупреди по радиото: “ПП-ДБ се намират в много слаба позиция. Предсрочни избори ще покажат чудовищни за тях резултати. Те ще трябва да се борят за между 4-о и 6-о място, с Корнелия Нинова, “Възраждане”, ИТН, а вероятно и с нови политически формации”. С други думи, по-добре налягайте си парцалите и дайте силовите министри на ГЕРБ.
Не че имам нещо против, нито пък за, но няколко дни преди това и “Алфа Рисърч”, “Маркет линкс” публикуваха изследвания, в които ПП-ДБ са си пак втори с 5 пункта разлика, колкото е било винаги. А какво се получава? Едните плашат с третия суверен (Магнитски), другите с първия (избирателя). Уви, Магнитски е по-силен коз.
Пърженият въздух си е част от пазарлъка. Тръмп силно го подчертава в своя бестселър “Изкуството на сделката”. Цяла глава е отделена на медийните игри заради един небостъргач или едно голф игрище. Но има нещо в тази книга, за което родният политик изобщо не се е договедил. А то е – питай всекиго за неговото мнение, само не и експертите!
Например когато смята да купува някаква недвижима собственост, Тръмп говори с жителите в околността, разпитва таксиметровите шофьори, учителите. Пита за престъпността, магазините, транспорта. Според него така научава много повече за възможностите на имота, отколкото може да му каже една консултантска фирма. А оттам нататък използва своите инстинкти. Това е по-активният подход. Консултантите дълго бавят, вземат много пари, а накрая никаква полза.
“Когато става дума за умни решения - съветва Тръмп, - и най-изтъкнатият комитет от най-високоплатените консултанти не може да се мери с група обикновени хора с достатъчно акъл и много пари.”
Амин.
