Защото дори в училище им внушават, че жените не стават за политика, високи длъжности и дори за повечето професии
Дискриминира ги самият български език със стереотипи, приети от руския и никой не прави нищо, за да наложи други
В българския език дума "политичка" няма. Казаха ми от службата „Езикови справки" на Института по български език на БАН! Поради това няма и в гугъл - търсачката я бърка с птичка, пичка или политическа.
А защо няма такава дума? Защото звучи непрестижно. Тоест жените за това не стават. Ето защо издигне ли се жена в тази област, мъжете смело я обиждат. Така беше с Лена Бориславова. Така е сега с Мария Габриел и преговорния екип на ГЕРБ.
Дума "депутатка" има, но от езикови справки ми препоръчват да не я използвам заради „синтактичните й характеристики", не била неутрална, за обществото била непрестижна. Оттам ми казват също, че препоръчват длъжностите като министър, кмет, директор, професор и пр. да се употребяват в мъжки род. Същото важало и за повечето професии. Можело учителка, лекарка, защото се било наложило. Но направо обидно било да наречеш жена адвокатка, съдийка, прокурорка, професорка...
Питам плахо как стои въпросът с журналистка. Мъжът от езикови справки отговаря, че журналистка може, защото думата е неутрална. Разгеле, обществото е приело, че жените могат да бъдат журналистки. Може също да са лекарки и учителки. Без проблем може да са готвачки, чистачки, фризьорки, козметички...
Между другото, забелязвате ли, че мъжете не са готвачи – те са шеф (ове). И поради общия род вече и жените в тв реалититата ги наричат "шеф". Мъжът не може да е проститутка, той е жиголо – мъж, когото издържа жена, за такъв, който обслужва на час, дума няма.
Ето какво казва пред БНТ преди 12 години проф. Владко Мурдаров от Института по български език, който се занимава дълги години с маскулинизацията: „В езика ни тези думи, които назовават професии, длъжности, звания обикновено са в мъжки род. Или ако трябва да бъда по-точен ние казваме, че са от общ род. Т.е. с такава дума може да бъде наречен и мъж, и жена."
Някои теоретици твърдят, че с този общ род ние всъщност дори сме постигнали равенство между мъжете и жените. Той означавал, че няма разлика между двата пола в професиите. Не знам дали са прави, но аз преди години направо се почувствах с насилствено сменен пол, когато от всички телевизии взе да се лее: „Тя е журналист".
Оказва се, че няма официално правило професиите да са само в мъжки род. Обаче се налага тезата, че в книжовния език трябва да са, а в разговорния може и в женски.
„Когато се правим на по-интелигентни, тогава предпочитаме да използваме формите за мъжки род. Смятаме, че нашата реч по този начин звучи по-официално. Иначе, ако се употреби съществително от женски род, може да се възприеме като недостатъчно книжовно, недостатъчно изискано." Така проф. Мурдаров е обяснил все по-широката маскулинизация на езика.
„Претенциозното говорене за жените в мъжки род при всички останали случаи е просто едно маниерничене на зле образовани хора, лишени от вкус и мярка. Още повече, то често води до откровено нелепи конструкции, които нарушават основното граматическо правило за съгласуване по род. Проява на изключително ниска езикова култура е например заглавието „Здравният министър е предложила по-високи заплати" вместо „Здравният министър е предложил по-високи заплати" или „Здравната министърка е предложила по-високи заплати", твърди анонимен автор в интернет.
Питам се защо тогава в българския език съществува словосъчетанието държавен глава. Прилагателното винаги се съгласува със съществителното. А думата глава не е от общ род, а от женски. Правилното според българския език е държавна глава. Ама как така ще слагаме мъж в женски род. А жени в мъжки може, даже е престижно и равнопоставено!
Ето затова тъмните балкански субекти в политиката ни ще продължават да обиждат жените – защото от малки ги учат в училище, че длъжностите и професиите са в мъжки род. (Не го казвам случайно, една преподавателка в малките класове ми се обиди като я нарекох учителка, правилно било учител.)
Подтекстът е ясен – жените не стават за такива професии, а само за непрестижни, а тези жени, които все пак са попаднали в престижните, са изключение, затова и те минават в мъжки род. Лошото е, че така преподават и в Софийския университет на студентите българска филология - книжовното е професиите и длъжностите да са в мъжки род, в женски е разговорно, тоест необразовано и неинтелигентно. "Само една професорка ни каза, че няма да се обижда, ако я наричаме професорка. Професорите обаче дума не дават да се издума за женски род", разказа ми студентка във втори курс.
Спорим с една приятелка – изключителна адвокатка (моля я да не ми се обижда, че слагам професията й в женски род, аз смятам, че трябва да е така) дали може да се казва колежка. Тя твърди – в никакъв случай, защото думата е латинска и там е само в мъжки род. Факт! Обаче латинският е мъртъв език, той е от времето, когато жените не са имали никакви професии – освен робините май, но техните са били непрестижни.
Съвременният език е жива демократична структура, той трябва да върви с времето и да се променя с него. Смешно беше, когато ние наричахме Ангела Меркел канцлер, а сънародниците й наложиха канцлерка. В Германия не е непрестижно професиите и длъжностите да са в женски род. Там дори обмислят да въведат неопределен род за хората с неопределена сексуалност. А ние се придържаме към нашите остарели модели.
И знаете ли кое е още по-смешно в тази езикова ситуация. Експертите казват, че маскулинизацията на длъжностите и професиите в българския език е влязла и е наложена от руския.
Е, вече не сме Задунайска губерния, нито 16-а република, но езикът ни е останал там. И евроатлантическите ни политици смело го употребяват!
Според съвременната българска езикова норма, когато става дума за жени, употребата на съществителни от мъжки род е задължителна само в обръщенията - „госпожо министър", „госпожо съдия", „госпожо професор" и в титлите – министър Николова, съдия Петрова, професор Начева например. В официалния речник на българския език, издаден от Института по български език на БАН последно през 2012 г. професиите и длъжностите имат женски род.
Затова Институтът по български език да спре да върви по течението „така се е наложило в обществото" и да създаде нови правила, които не дискриминират. И в училищата и университетите да спрат да преподават на децата, че книжовният език изисква само мъжки род за професиите и длъжностите, защото в женски род звучат непрестижно. Аз мисля, че това е престижното поведение!
* Това не е грешка, несъществуващата дума е употребена, за да обясни тезата
