Вицепрезидентът за книгата на проф. Николай Овчаров “Великите владетели на Второто българско царство” - време, в което е имало истинска държава, днес живеем сред огромния дефицит на доверие
Велики Преслав, Велико Търново, Перперикон, Мисионис, Урвич – какво на пръв поглед свързва тези имена? Освен археологическото наследство и историческото богатство, тези обекти са свързани с един от най-големите световни учени – проф. Николай Овчаров. Новата му книга “Великите владетели на Второто българско царство” е внушителен труд.
Книгата обхваща много интересен период от българската история. Впрочем в чужди учебници и енциклопедии се говори за Втора българска империя. Това са едни от най-великите векове в развитието на българската държава. Дори бегло сравнение със западноевропейския свят показва, че по това време тук е имало истинска държава.
Ще си позволя да прочета цитат от проф. Овчаров: “Аз не съм много убеден, че нашите политици се вглеждат в миналото. Не беше далеч времето, в което един български министър-председател беше казал: “Стига с тази история, да гледаме в бъдещето”.
С двете си ръце се подписвам под тези думи, дори споделих с президента Георги Първанов, че сме горди, че България е имала два мандата за президент професионален историк.
От мъдростта на книгите, на времето, от надписите, от хрониките се черпи онзи опит, който трудно би могъл да придобие един човешки живот. Но пък мъдрите хора знаят как да четат историята и да вземат това, което е полезно за хората. Този, който е умен и иска да прави добро, той ще се връща към тази памет, за да вземе най-ценното. Паметта често пъти е доста щедра към нас, историята – също, защото ни дава готови рецепти какво да правим в различни ситуации.
Разбира се, няма модел, който може да бъде напълно изкопиран и приложен днес. Затова пък хората казват – четете между редовете! В днешната действителност, в която сме свидетели на огромен дефицит на доверие помежду ни, на дефицити и брокерство, засягащи обществените отношения, политическия живот, сега е времето да се чете тази книга.
Да се прелиства често, защото ако не уроци, то поне може да черпим сила от нея
Силата на корена, който държи здраво българите в дългата ни над 13-вековна история. Да знаем, че точно този корен може да се справи с плевелите, които избуяват около него. За съжаление, превърнаха днешната политика в най-обикновено тържище…
Когато история се пише от археолог, тя звучи по различен начин. Там, където не достигат съпоставките на фактите, писмените доказателства, записите на хронистите, мозайките, картините, там се намесва богатството, което сме взели от земята. Неслучайно писмената традиция в България започва от камък.
Какво е посланието от камъка – нашия опит го оставяме на вас,
идните поколения. Защото така върви човешката мисъл – този, който живее сега, ще бъде наследен от друг, виждаме го и в прочутия надпис на Омуртаговата колона.
Точно този почерк на археолога е много важен тук, защото няма спекулации, няма фалшиви новини, има история, славна!
