С магически приказки по телевизията те карат да забравиш, че утре ще се събудиш не на Малдивите, а в "Младост 3"
Понятието panem et circenses (“хляб и зрелища”), употребено за първи път от римския поет Ювенал, се превръща в крилата фраза през вековете, та до наши дни. Значението ѝ приляга към всяко действие или бездействие, целящо отвличане на вниманието от обществена проява или обстановка към друга, която е по-атрактивна и невярна. Това е част от обяснението за трайното навлизане на риалити форматите в домовете ни през малкия екран, който става все по-голям и по-широко отворен.
В случая с лъскавите и ярко жарки формати хлябът е под формата на хонорари за участниците и зрелище за публиката, събрана не на арената, а в собствения си хол. Но едно е да пуснеш роби гладиатори, които нямат друг избор, освен да убият, за да не бъдат убити, съвсем друго да изтъпаниш двайсетина и кусур (напливът е огромен!) знойни лъвици девици в борба за един Ерген. Това го казвам с усмивка и уважение към участниците в представлението.
Международният формат “Ергенът” и подобните му шества успешно сезон след сезон. Доказано е, че 8% от двойките в него наистина живеят дълго и щастливо в съюз. Дълго и щастливо е клише от приказките, ама сценарият на “Ергенът” тегли баш към приказния жанр.
Откъде започва, е ясно, но през къде и как минава, за да стигне докъде и защо точно, туй никой не знай... Освен сценаристите.
Склонна съм да вярвам на чуждестранните изследвания, че и участниците се избират по критерий, че може да има вкарване на свои хора, зер безплатно пребиваване в екзотична дестинация плюс хонорар в размер на какъвто си стиснете ръцете, плюс “аз съм в тиливизуръ”, каквото и да си говорим няма по-добра от лошата реклама.
Освен това не можете да ме убедите, че без никакво подбутване участничките ще споделят интимни моменти от дотукашния си живот. А изобщо не можете да ме разубедите, че целенасочено се избират най-екзотичните и екстравагантни екземпляри от местната популация. Защото шоуто задължително трябва да продължава!
Ергенът в 3-ия сезон на формата е млад бизнесмен, преуспяващ не само у нас, но и в чужбина, впуска се в предизвикателството, за да намери дамата на сърцето си, с която да сподели своя успешен живот. Това е официално. Тук аз питам: абе, от работа ли не може да се огледа за партньорка, от любов към риска, като високоскоростен начин на живот или като елементарна реклама на бизнеса се наема с това участие? Предлагам най-щадящото и сладко обяснение - авантюризъм, и го приветствам. Нали ви прави впечатление, че не употребявам имена, въпреки че са публично известни, защото в тези формати имената могат да се превърнат в нарицателни, невинаги лицеприятни.
Освен това ролите са априори разпределени - Ергенът и дамите. Арената е открита. Борбата предполага да е безмилостно жестока, сантиментална, бравурна, шикозна и помпозна, за кожата (упс, за розата) на един свободен от брачни окови мъж. Борбата се пренася в домовете, в приятелските кръгове, в местоработата, в социалните мрежи, ах, социалните мрежи, от които зависи колективното съзнание на нацията! Едните са на страната на дама 7, други я оплюват и застават на страната на дама 17, колебаят се между дама 8 и дама 19 дали да напуснат, защото дама 26 прилича на съседката на леля Миче от град N, пък може и да е тя. Всеки всъщност влага собствените си критерии, пристрастия, амбиции и въжделения, това е целта на риалитито и тя винаги оправдава средствата. Елементарно е - вместо да разчепкваш собствените си нерадостни проблеми, прехвърляш ги върху проблемите на тези от екрана. И сочиш с палец в защита на себе си. Така преглъщаш много по-лесно горчивия залък на живота (горчив, горчив, ама хляб), подсладен със зрелище, което за три часа два пъти в седмицата те кара да забравиш, че утре ще се събудиш не на Малдивите, а в “Младост 3”, а през всечуващия панел вместо The Show Must Go On, ще се промъква онова ретро парче “Милион, милион алых роз...”. Това си е нашата реалност.
