Путин има нужда от жесток редактор
В едно интервю американският независим журналист Тъкър Карлсън улучи три геополитически заека – показа безумието на войната в Украйна и възможността тя да се прекрати, оголи продажността на глобалната грантаджийска общност и най-важното – стресна елита на Демократическата партия в САЩ да си търси друг президент.
Интервюто с руския президент съвпадна с доклада от разследването срещу президента Джо Байдън, защото изнесъл и разпилял класифицирани документи. В доклада буквално пише, че Байдън е
одъртял и губи паметта си,
че не си спомня кога е починал синът му, забравя кога е бил вицепрезидент, а понякога дори не помни, че в момента е президент! Това ли е лидерът на демократичния свят?
И в същия момент Тъкър показа от Кремъл един добре запазен руски президент, който с лекота вади от главата си всякакви факти, числа, дати и аргументи.
Сравнението е убийствено. То вече е официално – подписано, подпечатано и
прошнуровано от институцията
Съвпадението на интервюто с доклада е чиста случайност, но тези случайности обикновено са добре подготвени. Тъй като авторът на доклада е назначен от министъра на правосъдието, който пък е назначен от самия Байдън, явно става дума за вътрешен преврат в Демократическата партия. Твърди се, че лично Барак Обама е посъветвал Байдън да си оттегли кандидатурата за още един президентски мандат, но той отказал. Е, сега вече едва ли ще откаже.
Едва ли Тъкър е бил посветен в случайността на съвпадението, но все пак той даде възможност на Путин да говори пред поне 100-200 милиона американци, та да видят срещу какъв Ахил на макиавелизма изправят своя склерозирал Хектор.
И тук стигаме до нещастните говорещи глави, които наскачаха да твърдят, че Тъкър не е никакъв журналист. Горките, принудиха ги да се разконспирират, като представители на най-старата професия. Някой им дръпна конците и си свалиха гащите. Мили хора, ако Тъкър не е журналист, тогава папата не е католик!
Според мен Путин не каза нещо ново, новото е Карлсън с неговата небивала и нечувана глобална аудитория. Все пак Путин намекна, че е готов да преговаря за мир при условията, които вече веднъж бяха договорени през април 2022 г. в Истанбул. При това положение
войната вече съвсем си губи смисъла за украинците
Както пише в Еклесиаста, по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв.
Всички други наративи на Путин са отдавна известни. Отдавна известно е, че през пролетта на 2022 г. лично Борис Джонсън дръпна ушите на Зеленски да продължи да воюва. Това го признаха и преговарящите от украинската страна, така че няма фейк.
Путин обеща, че няма да напада Полша. То си беше ясно, просто отвъд океана има една мода да се твърди, че след Украйна Русия няма да спре до Париж. Тя, горката, не може да стигне и до Харков, вече 6 месеца драпа метър по метър да превземе градчето Авдеевка.
Ако Москва гледаше лакомо към Полша, Сталин щеше да си отреже колкото си ще през 1945 г. Днешна Русия се чуди как да остане цяла и да не пусне НАТО в гащите си.
Освен надеждата за мир Путин подхвърли много интересен факт – едната тръба на “Северен поток 2” била цяла и по нея спокойно можело да се пусне газ за Германия. Сигурен съм, че партията “Алтернатива за Германия” ще го използва още на евроизборите.
Това според мен бяха новинарските зрънца, всичко друго е предъвквано поне 100 пъти. Оказа се обаче, че само за 24 часа, и то само в мрежата на бившия туитър, интервюто е гледано от над 100 милиона зрители. И да речем, една десета от тези хора видяха пресконференцията, на която Байдън отрече да има каквито и да било проблеми с паметта, нахока питащите репортери за наглостта и нарече египетския лидер Сиси “президент на Мексико”.
Преди седмица обра точките, като си спомни, че неотдавна е разговарял с френския президент Франсоа Митеран (починал през 1996 г.). Друг скорошен събеседник на Байдън се оказа германският канцлер Хелмут Кол (починал през 2017 г.). Тъжно, но факт – Байдън деградира умствено. И не възрастта е проблемът – на същите години умът на сенатора Бърни Сандърс е остър като бръснач.
Ние, пенсиите, не сме чак толкова изкуфели. Не знам дали си спомняте колегата Петко Бочаров, неговият процесор и на 95 щракаше като на 30-годишен младеж. На тази възраст написа 3 бестселъра. Но бай Петко притежаваше непокътнат мозък, докато Байдън е опериран веднъж от мозъчен тумор и два пъти от мозъчен аневризъм. Не е за президент, освен ако Мъск не започне да имплантира изкуствен интелект някъде преди лятото.
Така че
Путин е Айнщайн в сравнение с него,
но според мен той не успя адекватно да защити руската кауза.
Той пък страда от словесна графомания и направо плаче за редактор. Добрият редактор веднага би задраскал половинчасовата екскурзия в древната руско-украинска история, която
така приспа Тъкър, че за малко да падне от стола
Путин май смята, че далечната руска история е нещо като нотариален акт. Представете си например Турция да си потърси териториите отпреди 2 века, пази боже! Народите постоянно се обособяват и възникват, нарича се етногенезис. Няма никакво значение дали Ленин е измислил украинците, или украинците са били там преди Русия, важното е, че тук и сега Украйна има население и признати от самата Русия граници.
Увлечен в историята, Путин прескочи аргументите от настоящето, които наистина имат значение. Той пропусна оплакванията на украинците с руско самосъзнание. Пропусна, че превратът от 2014 г. ги лиши от политическо представителство, че тяхната партия бе унищожена физически, пропусна да каже за референдумите, с които жителите на Донецк и Луганск категорично решиха да се отцепят, и така нататък, и така нататък.
Разбира се, това е руският разказ – украинският е диаметрално противоположен. Проблемът на Путин е, че
пропусна да представи руския разказ на американците и втори такъв шанс скоро няма да има
Това неглижиране на човешкия ракурс и настоящето е характерно за днешната руска държава, която, както знаем, е олигархична. В нея по-важен е заветът на предците. Миналото се раздува като дирижабъл, а настоящето се свива като рибарски хрян до пълно изчезване.
Само че американецът живее в конкретното и настоящото. Заради Холивуд той мисли като режисьор и следи мимиките, жестовете, позите на тялото. Те му говорят повече от думите. Тук вече Путин съвсем се изложи – въртеше се на стола ту на единия, ту на другия хълбок, цепеше въздуха с ръце като комбайнер и правеше едни ту иронични, ту ехидни физиономии, допълващи кагебистки недомлъвки. Не само редактор, трябва му и инструктор по мимики и жестове.
Но кой да му го каже?
Като си руски президент, всички наоколо те изкарват перфектен
Освен това Путин буквално всеки ден държи речи, с които започват всички новини, а после придворните поети по медиите хорово пеят за дълбоката му мъдрост. За какво му е тогава да работи върху стилистиката?
Такава словесна графомания не е имало нито при Сталин, нито при Хрушчов, нито при Брежнев, нито при Горбачов. Такова тотално присъствие имаше само при Ким Ир Сен в Северна Корея. Липсва само “идеята Чучхе”, но и по нея се работи усилено.
