Само преди месец пропътувах близо 600 км от егейското крайбрежие при Анталия към вътрешността на Мала Азия, за да видя невероятната историческа област Каподокия. Тя има уникална геологическа структура, създадена през кайнозойския период преди 62-65 милиона години. След серия вулканични изригвания и изливания на лава, районът е покрит с дебел пласт меки туфи. При формирането на планините и най-вече на хребета Таурус в централна Анатолия, в Кападокия се образуват дълбоки разломи. Изригват новите вулкани Ерджиес, Девели, Мелендиз, Кейчибоюран, Хасан и Гулудаг. Върхът на тяхната активност е в късния миоцен, когато изхвърляната от тях лава запълва низините в релефа, изравнява долините и склоновете и така на мястото на старите планини се образува плато. По него се виждат конусите на вече изгасналите вулкани, замръзнали потоци лава, слоеве сива пепел и пръснати фрагменти от пирит.
Следва период на ерозия и изветряване, а поради рязко континенталния климат на Кападокия, с внезапни и значителни температурни промени, в скалите се образуват пукнатини. Водата и ледът навлизат в тях и също допринасят за разрушаването на вулканичните масиви. Така постепенно се създават прочутите каменни стълбове „худу" или „перибаджалари" (тур. „комини на феите"). Това са причудливи каменни колони с форми най-вече на „гъби", но има и по-екзотични форми, като такива на фалоси.
На хората от древността Кападокия била „Земята на красивите коне". Първи заселници са хетите, а руините на столицата им Хатуша се намира на север от Невшехир. След упадъка на хетската държава тук си съперничат околни антични царства като Ликия и Фригия на запад и Урарту на изток. Това продължава до VІ в. пр. Хр., когато ликийският цар Крез е победен от персийските войски на Кир Велики.
При династията на Ахеменидите Кападокия е тяхна сатрапия до завладяването от Александър Велики при похода му срещу Персия в 333 г. пр. Хр. При подялбата на неговата огромна империя след смъртта му южната част на областта влиза във владенията на Селевкидите, а северната е относително независима, но се управлява предимно от слаби монарси. Така се стига до идването на римляните, които първо правят тукашните царе свои васали, а през 18 г. изцяло зависимият от Рим последен цар на Кападокия Архелай ІV е арестуван и екзекутиран. Страната е превърната в римска провинция, каквато остава и след разделянето на единната Римската империя в 395 г.
Именно от Кападокия произхождат живелите през ІV в. главни Отци на християнството - Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски. Те са първите, формулирали Християнския Символ на вярата , и не случайно се изобразяват в олтара на всяка православна църква. Те са една от причините, централната част на Кападокия да се превърне в място за отшелничество и мистицизъм.
Вече във Византийската империя областта става арена на сблъсъка й с много врагове, сред които персите, арабите и селждуките. След битката при Манцикерт в 1071 г. Кападокия попада под властта на Иконийския селджукски султанат, а впоследствие е оспорвана между турците, рицарите-кръстоносци и ромеите. Накрая районът влиза в Османската империя; а след разпада й става част от Република Турция.
Създадените от природата причудливи форми отдавна са направили впечатление на хората. Меките туфи пък са особено податливи на обработка, което е позволило в тях да се издълбават помещения за живеене, които с вековете са се превърнали в цели градове. Една от главните ми задачи е да видя тези странни селища, представляващи важни аналогии за изучаването и на нашия скалния град Перперикон.
В южната част на Кападокия има три такива надземни укрепени града. Днес те са известни с турските наименования Башхисар (Главния град), Ортахисар (Средния град) и Учхисар (Крайния град). Според наличните данни скалните изсичания там датират още от хетския период и продължават до османското нашествие. Без съмнение обаче разцветът е във византийската епоха, когато те са превърнати в яки крепости.
Най-голямата Башхисар в околностите на днешния Ургюп почти не е запазена. За сметка на това успявам детайлно да разгледам другите две, намиращи се върху почти отвесни скали. Учхисар и Ортахисар са живописно разположени в центъра на съвременните едноименни села. Едната се намира върху 60-метрова канара, а другата е дори на по-висока – 86 м. Тези масиви са подобни на пчелни кошери и са буквално надупчени като швейцарско сирене с множество стаи, зали, коридори и проходи. Неволно ми се появява асоциацията с кошер, в който вместо пчели са живели хора.
Все пак човешката организация е очевидна и това е особено важно за мен. Отчетливо са видни отделните етажи, на които е кипял живот. Видими са стаите за спане, кухните, резервоарите за събиране на ценната дъждовна вода, каменните преси за правене на вино (шарапани). Между отделните помещения са водели стълбища, а в най-високата част личат следи от крепостните съоръжения. Всичко това е много интересно за мен, защото обяснява доста загадки и на скалния град Перперикон
Но Кападокия не е известна само с извисяващите се към небето природни каменни изваяния. Само за нея са характерни подземните градове, които често въобще не личат на повърхността. Най-известен е Деринкую (тур. „дълбок кладенец") - древно многоетажно подземно селище в община Деринкую, вилает Невшехир. На дълбочина той достига до около 60 м и според изчисленията е побирал до 20 хиляди души едновременно заедно с домашните животни и хранителните запаси. Доскоро Деринкую се смяташе за най-големият разкрит подземен град в Турция.
При обиколката си аз обаче изследвам и един идентифициран съвсем наскоро паметник. При разрушаването на изоставени къщи в краен квартал на днешния Невшехир през 2013 г. строителни работници попадат на входове, водещи в истински лабиринт от издълбани в масива стаи и тунели. Проектът е замразен и градските власти викат археолози и геофизици, които започват проучването. Кметът на Невшехир Хасан Унвер разказва, че „първата следа за произхода на подземната мрежа е открита в древни документи, които описват 30 големи тунела за водоснабдяване".
Още през 2014 г. учените започват да разкриват системата от жилищни помещения, разположени на множество етажи. Освен стаи за спане, в града през древността е имало кухни, винарни, параклиси, стълбища и работилници за производство на маслени лампи. Археолозите намират много артефакти - воденични камъни, каменни кръстове и керамика. Анализът показва, че градът е използван от жителите си най-активно от ранновизантийската епоха до османското завоевание.
До днес археолози и геофизици са извършили систематично проучване на площ от 4000 кв. км. Съвременните методи на сеизмична томография позволяват да се определи, че общата площ на подземния град може би е надхвърляла 460 000 кв. м, а тунелите вероятно са слизали на дълбочина от113 м в земята! Ако тези измервания се окажат верни, тогава рекордът за подземния град Деринкую ще бъде счупен.
Точно като Деринкую, подземният град Невшехир е бил оборудван със система за водоснабдяване и опресняване на въздуха, което позволявало на хората да живеят там за доста дълъг период от време. Историците предполагат, че ако надземният град е бил заплашен от превземане, жителите са вземали добитък и провизии и се зазиждали с каменни плочи в подземните пещери, оставайки там, докато опасността отмине.
