Винаги съм казвал, че носталгиращите по комунизма в голямата си част всъщност не жалят по безплатното здравеопазване, качественото образование, спокойния живот, липсата на престъпност, безплатните почивки от профсъюзите и така нататък.
Не, те просто пеят песента на Тодор Колев “Жалба за младост”, където “Нямаше още никакви хора около кафенето “Кристал”. Единственото, което им липсва от онова време, е младостта.
Така е и с усещането за щастие при българите, което показва изследването на социологическата агенция “Тренд”, проведено между 1-7 декември сред 1008 души чрез пряко полустандартизирано интервю “лице в лице”.
2023 г. е била по-добра за българите в сравнение с предходните три години. Близо две трети твърдят, че са се чувствали щастливи през изминалата година. 40% очакват 2024 г. да бъде по-добра година за България.
През 2023 г. се запазва тенденцията на ръст при оценката на българите за личното им щастие и така нивото се възстановява до това преди пандемията от COVID-19. Спрямо декември 2022 г. делът на хората, които се определят като щастливи през изминалата година, се покачва със 7% и достига до 64%.
От декември 2020 г. насам за първи път отчитаме положителна промяна по отношение оценката на страната за изминалата година. Въпреки че делът на песимистите отново има мнозинство (57%), той намалява с над 20% спрямо предходните три години. Същевременно от 2020 г. насам средно 12% определят годината като добра, докато 2023 г. е определена като такава от 28%, казват социолозите от “Тренд”.
Тъжно за песимистите. Особено за младите и нахъсаните. Както и за онзи вид оптимисти, които, когато песимистите кажат, че по-лошо не може да стане, отговарят: “Може, може...”
Махането на МОЧА за пореден път доказа колко малко трябва хората да бъдат щастливи. Всенародни тържества, всенародни протести, изобщо пълен купон. Но в същото време първо свършват стаите в петзвездните хотели, а за най-скъпите ресторанти резервации се правят поне седмица по-рано. Но явно и за България важи, че няма пълно щастие
