Донякъде изненадващо избухна драмата с европейската квалификация България - Унгария.
Нямало къде да се играе. Особено на "Колежа" в Пловдив, където може да се играе пловдивското дерби, но не може мач на националния отбор.
Сега да направим едно разграничение. Държавата и общините са длъжни да осигурят на населението стадиони. Или да направят така, че някой да финансира стоежа на въпросните стадиони.
Но поне от 60 години държавата и общините не си мърдат пръста. Единственото построено ново, подчертавам - ново, футболно нещо е базата на БФС в "Бояна", финансирана основно с пари по програми от ФИФА и УЕФА.
Държавата осигури единствено терен.
За сметка на това нов национален стадион няма. И скоро няма да има, макар че не ми го побира главата защо.
То стария го ремонтираха и му слагаха седалки 5 години между 1998 и 2003 г., та какво остава за нов. Освен този ремонт по време на демокрацията са правени само козметични ремонти на стари стадиони, при това частични. Не ми се иска да припомням сагата с козирката на "Георги Аспарухов".
Едва напоследък започнаха да изграждат трибуна по трибуна арената в Разград, "Лаута" в Пловдив плюс злополучния "Христо Ботев", известен като "Колежа", заради който "Ботев" игра няколко години на базата си в квартал "Коматево".
В понеделник сутринта слушах един експерт по автомобилна сигурност по телевизията във връзка със смъртта на Ферарио Спасов. Той обясняваше пътната безопасност точно както се опитвам да обясня от години какво трябва да свърши държавата във футбола. Необходими са две неща - програма и търпение. Особено второто.
Избийте си от главата, че може да се класираме за финалите на голямо първенство преди 2030 г., като даже май и тогава ни е рано. По същата логика въпросният експерт по автобезопасност обясняваше, че преди горе-долу същата година не можем да очакваме чувствително намаляване на жертвите от катастрофи.
И във връзка с това ще направя една аналогия между Иван Вуцов и Симеон Сакскобургготски. На първия му се подиграваха, когато говореше за пакетно придвижване през 80-те години, а сега на всички отбори отделните линии се движат синхронно.
Вторият искаше да смени "чипа" на българина и пак му се смееха, а сега ми обясняват, че трябва отсега да се започне с превъзпитанието на днешните 10-годишни, за да се надяваме, че след още 10 те ще успеят да превъзпитат родителите си.
Спомням си последния мач с Англия в София. Едни момчета с почти еднакви якета, с качулки, изведнъж станаха, започнаха да правят нацистки жестове и тогавашният премиер Бойко Борисов поиска оставката на Боби Михайлов и я получи. Нещо да ви напомня?
Футболът е система. Във всяка система възникват системни грешки, които не могат да се оправят с локални решения, трябват глобални. А глобалните решения освен програма изискват, както написах по-горе, и търпение. Един чисто нов модерен стадион се строи за минимум три години. "Колежа" го движат от цяло десетилетие, значи дори съм оптимист.
Както обичам да цитирам филма, олицетворение на перестройката - "Покаяние" на грузинския режисьор Тенгиз Абуладзе, що за път е онзи, който не води към храма. Футболният храм е стадионът. Е, сега ми покажете пътя, който води към българския футболен храм.
И понеже нямате как да ми го покажете, направете така, че онези, които трябва да го построят, поне да го започнат. Поне терен да предоставят. Държавен, общински, няма значение. Защото ръководствата на футболния съюз идват и си отиват, а стадионите остават.
И на тях играе националният отбор на България, децата гледат и искат да станат като Гунди, Якимов, Бонев, Дерменджиев, Стоичков, Костадинов, Михайлов, Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров...
