Ал-Кайда излезе от руините и войната срещу тероризма продължава
Терористичната организация Ал-Каида със сигурност вече не е това, което беше преди повече от две десетилетия, но заниженото ? присъствие на световната карта на тероризма не означава непременно, че е напълно изчезнала. Странното е, че организацията не е обявила официално новия си лидер повече от година, т.е. откакто американците успяха да убият последният лидер Айман ал-Зауахири при нападение срещу скривалището му в Кабул. Преди Ал-Зауахири американците убиха неговия предшественик Осама бин Ладен в убежището му в Пакистан през 2011 г. Между двете дати "войната срещу тероризма", която американците и други страни обявиха на фона на атаките срещу Кулите-близнаци в Ню Йорк и срещу Пентагона, доведе до ликвидирането и на други ключови джихадистки фигури, както и до арестуването на редица каидисти, които понастоящем очекват съдебен процес в затвора си в Гуантанамо. Сред тях е и "мозъкът" на атаките Халед Шейх Мохамед,.
След убийството на Ал-Зауахири, Ал-Кайда запази пълно мълчание - нито потвърди, нито отрече смъртта му. Не бе обявено и името на неговия наследник, въпреки че се смята, че това е "действащият емир" Сейф ал-Адел , египтянин, който от години живее в Иран. Това е и единствената известна фигура сред оцелелите ръководни кадри на Ал-Кайда. Според различни разузнавателни доклади, тече процес на завръщане на Ал Кайда в Афганистан, където членовете на организацията се преместват със семействата си. Според наличната информация движението на талибаните, което отново пое контрола върху държавната власт след изтеглянето на САЩ през 2021 г., осигурява защита на новите си гости. В замяна на това последните са се задължили да не използват афганска територия за предприемане на атаки срещу външни врагове. Няма индикации, че досега това условие е било нарушено. Не е ясно и дали въобще самата Ал Кайда обмисля да се завърне към старата си тактика от 90-те години, действайки като "държава в държавата".
Когато САЩ ликвидираха Ал-Зауахири преди година, те съобщиха, че той е бил под закрилата на "мрежата Хакани" в Кабул. Сега обаче се счита, че ръководството на оцелялата Ал-Кайда е базирано в зоните на влияние на тази широко разпространена и влиятелна мрежа в източен Афганистан. Според други данни, част от членовете на организацията обитават и райони на Кандахар в южната част на страната. Ако те се потвърдят, това би означавало, че пребиваването им се осъществява с разрешението на ръководството на движението и при изричното условие, че не са замесени в терористични заговори извършвани от афганска територия.
Африканското крайбрежие - силният център на Ал Кайда
Изглежда най-активен е клонът на Ал Кайда по африканското крайбрежие. Правителствата на страните в африканския пустинен пояс, наречен Сахел, не са в състояние да се справят със заплахата от Ал Кайда и от нейния конкурент ИДИЛ.
Всъщност този дефицит на сигурност не е нещо ново, но днес изглежда по-очевиден в светлината на военните преврати от типа "домино" в няколко страни от този регион - Мали, Буркина Фасо и накрая в Нигер. Тези три страни се считат за основния фокус на дейността на Ал Кайда и ИДИЛ по западното африканско крайбрежие. Поне от 2012 г. тези страни се радваха на ясна подкрепа от бившата си колониална метрополия Франция, която първоначално се намеси военно в Мали, за да предотврати разпадането на държавата пред лицето на настъплението на въоръжени групи (включващи и отрядите на Ал Кайда). Тук трябва да припомним, че ислямистките милиции се довъоръжиха с либийско оръжие благодарение на настъпилия хаос в Либия след войната . Въпреки че френската намеса спря напредването на екстремистите, тя не успя да премахне напълно заплахата от Ал Кайда, която остана активна в по-отдалечените райони и от време на време извършваше кървави атаки срещу позиции на правителствените сили. Намаляването интензивността на френските антитерористични операции през последните години предизвика недоволство сред военните на страните от Сахел, които прибягнаха до услугите на руската групировка "Вагнер". Но пристигането на тези наемници доведе до постепенното оттегляне на френските военни подразделения, ползващи се не само със съвременна логистика, но и с подкрепата на САЩ, особено в Нигер, където двете съюзнически държави разполагат с бази и летища.
В арабския Левант Ал Кайда изглежда по-слаба, отколкото на всяко друго място, където се разпространява. ИДИЛ успя да я елиминира в Ирак, докато нейният сирийски клон Джабхат ал-Нусра обяви, че се оттегля от нея и промени името си на Хаят Тахрир ал-Шам. Въпреки че има сирийски клон, който все още е верен на Ал-Кайда (т.нар. "Пазители на религията"), присъствието е ограничено в северозападната част на страната, която е под властта на Хаят Тахрир ал-Шам - основната доминираща сила в региона.
В района на Арабския залив дейността на организацията днес изглежда ограничена до някои райони в Йемен, където от време на време предприема въоръжени атаки и извършва операции по вземане на заложници срещу откуп. Но въпреки че организацията в Йемен изглежда слаба от военна гледна точка, тя компенсира това с активно медийно присъствие. Освен това, тя е по-тясно свързана с ръководството на "организацията майка", по-специално групирана около фактическия лидер Сейф ал-Адел.
Що се отнася до Египет, където в миналото организацията имаше силен клон, особено активен в Синайския полуостров, влиянието ? понастоящем е изключително слабо. В апогея на славата на ИДИЛ под ръководството на Абу Бакр ал Багдади, през 2014 г. синайските джихадисти се присъединиха към "Ислямската държава". Но като цяло, египетските сили за сигурност успяха да разгромят позициите на джихадистите и да възстановят сигурността на този пустинен полуостров. Ситуацията на клона на Ал Кайда в Африканския рог също изглежда трудна, след като и силите на Ал-Шабаб претърпяха поражения на територията на Сомалия от подкрепяните от американската авиация правителствени сили.
Поради тази обща неблагоприятна ситуация за Ал-Кайда, организацията постави акцент върху индивидуалните акции на т. нар. "вълци единаци", но и сред последните преобладават привържениците на конкурентната ISIS.
Като феникс от руините
Вестта за възхода на Сейф ал-Адл, потвърдена от Обединените нации, отново постави на дневен ред въпроса за връзката между шиитски Иран и сунитската организация "Ал Кайда", а също така разкри как Иран се е възползвал от рухването на талибанския режим и американската инвазия в Афганистан.
Крахът на талибанския режим в Афганистан и свалянето на баасисткия режим на Саддам Хюсеин в Ирак дадоха възможност на Иран да разшири влиянието си в непосредствената си среда, утвърждавайки се като регионален център на сила.
Въпреки демонстрираното си желание да започне антитерористично сътрудничество с Вашингтон, иранският режим приюти лидери и членове на Ал Кайда и техните семейства на своя територия и им осигури безопасно убежище, макар че това бе придружено и от налагане на известни ограничения. Воден главно от антиамериканския си дневен ред, Иран установи отношения с Ал Кайда след събитията от 11 септември. Въпреки че присъствието на американски сили в Афганистан, т.е. в близост до иранската граница, представляваше предизвикателство за сигурността за Техеран, Иран успя да се справи с него по два паралелни пътя. От една страна айатолласите предложиха на Вашингтон сътрудничество в областта на сигурността, а от друга - приеха на своя територия членове на Ал Кайда, като разменна монета. Контролът върху въпросните каидисти означава, че винаги могат да бъдат държани в подчинение, ако това го изискват иранските национални интереси.
Иран и Ал-Кайда: прагматични отношения
В исторически план Иран е подкрепяла Ал-Кайда от 1993 до 1996 г., когато организацията бе базирана в Судан. След 1996 г., когато Ал-Кайда премества централата и тренировъчните си лагери в Афганистан, връзките стават по-слаби поради неприятелските отношения между Иран и движението "талибани".
В началото на 90-те години на миналия век Осама бин Ладен се срещна с опълномощения от Хизбула член на ръководството ? Имад Мугние, договаряйки съдействие за обучение на негови джихадисти по боравене с експлозиви със знанието на партията.Освен това, преди събитията от 11 септември Техеран улесни пътуването на членове на организацията до и от Афганистан, както и бягството им в Иран след американското нахлуване в Афганистан.
В доклад на правителството на САЩ пред Конгреса се признава, че има силна връзка между Техеран и организацията, въпреки идеологическите различия и несъгласия, както и несъвпадащите им интереси в Сирия и Ирак.От 2001 г., когато Съединените щати свалиха режима на талибаните, много членове на семейството на Бин Ладен и старши сътрудници на вождаса се установили в Иран. Това позволило на Техеран с помощта на иранските разузнавателни служби да наложи цензура върху изявите на членовете на Ал Кайда.
На 22 април 2013 г. Кралската канадска конна полиция арестува двама души за планиране на терористична атака срещу влак, пътуващ от Торонто през северната граница на Ниагарския водопад за Ню Йорк. Според канадските власти извършителите са получили помощ от членове на Ал Кайда в Иран.
Според откритите в резиденцията на Осама бин Ладен документи, лидерът е отдавал важно значение на логистичния център на Ал Кайда в Иран. В един от тях, наложените от Техеран условия позволявали на членове на организацията, независимо дали са араби или не, да работят в координация с местните власти за набиране на средства и за други задачи с иранско съдействие, при условие че всички тези дейности не използват официални канали. Освен това, влизането на кадри на организацията на иранска територия не трябва да бъде чрез летищата, а през "зелена граница", т.е. по контрабандни маршрути от Турция или други държави. Друго важно условие е Ал-Каида да не включва в своите дейности ирански граждани.
Тези ирански условия бяха потвърдени и от Министерството на финансите на САЩ в публикация от 2012 г. В замяна на свободата на действие и възможността за пътуване на терористите и техните семейства през иранска територия, на тях им е забранено да извършват каквито и да е операции вътре в тези територии или да рекрутират местни граждани.
Според последващи доклади на Държавния департамент на САЩ, Иран продължава да толерира високопоставени членове на Ал Кайда, живеещи в страната, и отказва публично да разкрие имената на каидистите. Техеран също така позволи на агенти на Ал Кайда да управляват транзитен маршрут през иранска територия, който е в експлоатация най-малко от 2009 г. Това позволява на организацията да прехвърля пари и бойци в Южна Азия, както и през конфликтни зони като Афганистан и Сирия. Така, докато иранската помощ позволява на Ал Кайда непрекъснато да заплашва Съединените щати и техните съюзници, включително Саудитска Арабия, в замяна организацията се въздържа от извършване на атаки в самия Иран или срещу шиитско население в други страни в региона.
Новият лидер
Според доклад на Държавния департамент на САЩ, новият лидер на Ал Кайда, Сейф ал-Адел, е избягал от Афганистан в Иран през източните гранични зони под закрилата на Иранската революционна гвардия. Сейф ал-Адел е бивш член на личната охрана на Осама бин Ладен и е смятан за най-влиятелния човек в редиците на Ал Кайда. Той фигурира в списъка на САЩ с 22-мата най-издирвани терористи.
От формата и историята на отношенията между Техеран и организацията става ясно, че сътрудничеството между тях е станало възможно на основата на взаимен компромис и въпреки разминаването на стратегическите цели на двете страни и продължаващата липса на доверие и идеологическо напрежение. Този компромис обаче е позволил на Иран да използва "Ал-Кайда" в конфронтацията на айатолласите с техните множество врагове - от САЩ и Израел до арабските режими.
Преди да се присъедини към групата на Бин Ладен, Сейф ал Адл е бил офицер в египетските специални сили, където бързо се издига в йерархията.Съединените щати предлагат награда от 10 милиона долара на всеки, който предостави информация, която да доведе до неговото задържане или убийство.
Експерти по Ал Кайда твърдят, че с убийството на Ал Зауахири се е засилил натискът върху организацията да избере лидер, който да е в състояние да планира терористични операции и да управлява джихадистката мрежа.
За разлика от двамата си предшественици, които често се появяваха в пламенни, изпълнени със заплахи към Съединените щати видео клипове, излъчвани по целия свят, сегашният лидер успя да наложи друг профил на тази най-смъртоноснаа въоръжена групировка в света, планирайки акциите ? в пълна тайна.
През ноември 1998 г. голямо федерален съд в САЩ обвини Сейф ал-Адл за ролята му в бомбените атентати, насочени срещу американските посолства в Танзания и Кения, довели до смъртта на 224 цивилни и раняването на над 5000 други лица.Той е обвинен и за убийството на американския журналист Даниел Пърл в Пакистан през 2002 г. Експерти по сигурността твърдят, че Сейф ал-Адл е изиграл роля в инцидента със засадата срещу американски хеликоптери в Могадишу през 1993 г., известна като операцията "Свалянето на черния ястреб", която отне живота на 18 американски войници.
От полеви командир към върховен лидер
Досега външността на лидера е известна само от три снимки, едната от които е черно-бяла. Друга информация за него почти липсва. След бомбардировките в Африка Сейф ал-Адел се премества в Югоизточен Иран, където живее под закрилата на Ислямската революционна гвардия на страната.Али Суфан, бивш специален агент във ФБР, който проследява членове на Ал-Кайда, пише в статия, публикувана от Центъра за борба с тероризма, че истинското му име е Мохамед Салах ал-Дин Зидан. Според експерта, той е интелигентна личност с твърди черти, от които не могат да се съставят впечатления за неговите мисли и чувства: "Известно е, че е мрачен. Има остър език и е готов да заплаши всеки, който го тормози с насилие. Той е строг и безмилостен към предателите".
Някои наблюдатели изразяват съмнение, че е възможно Сейф ал-Адел да стане силен лидер на Ал-Кайда, след като е прекарал по-голямата част от кариерата си като таен агент или командир-инструктор на тренировъчни лагери.
"Редица вътрешни източници са на мнение, че той е играл важна роля в операциите на Ал Кайда в миналото, но не е квалифициран да ръководи при сегашната ситуация", отвърди Джеръм Древон, старши анализатор по проблемите на джихада и съвременни конфликти в мозъчния център Международна кризисна група. Той добавя: "Неговите уменията го квалифицират в по-голяма степен за работа в организация за извършване на въоръжени операции, а не като мениджър на обширна мрежа от филиали."
Преобладава обаче мнението, че именно той ще се утвърди като лидер: "Професионалното военно минало на Сейф ал-Адел и богатият му опит като ръководител на военния комитет на Ал-Кайда преди 11 септември означават, че той има достатъчна квалификация да поеме цялостното командване на Ал-Кайда", твърди Елизабет Кендъл, експерт по въоръжените движения в Оксфордския университет.
Трябва да се отчита, че Сейф ал-Адел е един от малцината все още живи от старата гвардия на Ал Кайда, който е натрупал опит чрез десетилетната си гравитация около централното ръководство на организацията.Още в зората на съвременния джихадизъм Сейф ал-Адел е утвърдил репутацията си, след като се е присъединил към други арабски бойци в битката им срещу съветските окупационни сили в Афганистан. Пак в тази държава той ръководи един от първите тренировъчни лагери за подготовка на муджахидини. Създател е на тренировъчните лагери за организацията в Судан, Пакистан и Афганистан през 90-те години. Днес Сейф ал Адел е един от видните военни командири в Ал Кайда и експертите обикновено го поставят на трето място в йерархията на организацията.
Пред бъдещия лидер стоят задачите по предоставяне на стратегически насоки на филиалите на Ал-Кайда, които са автономни във всекидневната си дейност в своя регион - съответно в Близкия изток, Африка и Азия. Близкото бъдеще ще покаже в каква насока ще се развива и какви форми ще използва джихадизма с марката "Ал-Каида".
22 ãîäèíè ñëåä àòåíòàòèòå îò "11 ñåïòåìâðè"... Óñïåøíà ëè å àìåðèêàíñêàòà ñòðàòåãèÿ çà îòìúùåíèå?
Àë-Êàéäà èçëåçå îò ðóèíèòå è âîéíàòà ñðåùó òåðîðèçìà ïðîäúëæàâà
Ìîõàìåä Õàëàô
Òåðîðèñòè÷íàòà îðãàíèçàöèÿ Àë-Êàèäà ñúñ ñèãóðíîñò âå÷å íå å òîâà, êîåòî áåøå ïðåäè ïîâå÷å îò äâå äåñåòèëåòèÿ, íî çàíèæåíîòî ? ïðèñúñòâèå íà ñâåòîâíàòà êàðòà íà òåðîðèçìà íå îçíà÷àâà íåïðåìåííî, ÷å å íàïúëíî èç÷åçíàëà. Ñòðàííîòî å, ÷å îðãàíèçàöèÿòà íå å îáÿâèëà îôèöèàëíî íîâèÿ ñè ëèäåð ïîâå÷å îò ãîäèíà, ò.å. îòêàêòî àìåðèêàíöèòå óñïÿõà äà óáèÿò ïîñëåäíèÿ ? ëèäåðÀéìàí àë-Çàóàõèðè ïðè íàïàäåíèå ñðåùó ñêðèâàëèùåòî ìó â Êàáóë. Ïðåäè Àë-Çàóàõèðè àìåðèêàíöèòå óáèõà íåãîâèÿ ïðåäøåñòâåíèê Îñàìà áèí Ëàäåí â óáåæèùåòî ìó â Ïàêèñòàí ïðåç 2011 ã. Ìåæäó äâåòå äàòè "âîéíàòà ñðåùó òåðîðèçìà", êîÿòî àìåðèêàíöèòå è äðóãè ñòðàíè îáÿâèõà íà ôîíà íà àòàêèòå ñðåùó Êóëèòå-áëèçíàöè â Íþ Éîðê è ñðåùó Ïåíòàãîíà, äîâåäå äî ëèêâèäèðàíåòî è íà äðóãè êëþ÷îâè äæèõàäèñòêè ôèãóðè, êàêòî è äî àðåñòóâàíåòî íà ðåäèöà êàèäèñòè, êîèòî ïîíàñòîÿùåì î÷åêâàò ñúäåáåí ïðîöåñ â çàòâîðà ñè â Ãóàíòàíàìî. Ñðåä òÿõ å è "ìîçúêúò" íà àòàêèòå Õàëåä Øåéõ Ìîõàìåä,.
Ñëåä óáèéñòâîòî íà Àë-Çàóàõèðè, Àë-Êàéäà çàïàçè ïúëíî ìúë÷àíèå - íèòî ïîòâúðäè, íèòî îòðå÷å ñìúðòòà ìó. Íå áå îáÿâåíî è èìåòî íà íåãîâèÿ íàñëåäíèê, âúïðåêè ÷å ñå ñìÿòà, ÷å òîâà å "äåéñòâàùèÿò åìèð" Ñåéô àë-Àäåë , åãèïòÿíèí, êîéòî îò ãîäèíè æèâåå â Èðàí. Òîâà å è åäèíñòâåíàòà èçâåñòíà ôèãóðà ñðåä îöåëåëèòå ðúêîâîäíè êàäðè íà Àë-Êàéäà. Ñïîðåä ðàçëè÷íè ðàçóçíàâàòåëíè äîêëàäè, òå÷å ïðîöåñ íà çàâðúùàíå íà Àë Êàéäà â Àôãàíèñòàí, êúäåòî ÷ëåíîâåòå íà îðãàíèçàöèÿòà ñå ïðåìåñòâàò ñúñ ñåìåéñòâàòà ñè. Ñïîðåä íàëè÷íàòà èíôîðìàöèÿ äâèæåíèåòî íà òàëèáàíèòå, êîåòî îòíîâî ïîå êîíòðîëà âúðõó äúðæàâíàòà âëàñò ñëåä èçòåãëÿíåòî íà ÑÀÙ ïðåç 2021 ã., îñèãóðÿâà çàùèòà íà íîâèòå ñè ãîñòè.  çàìÿíà íà òîâà ïîñëåäíèòå ñà ñå çàäúëæèëè äà íå èçïîëçâàò àôãàíñêà òåðèòîðèÿ çà ïðåäïðèåìàíå íà àòàêè ñðåùó âúíøíè âðàãîâå. Íÿìà èíäèêàöèè, ÷å äîñåãà òîâà óñëîâèå å áèëî íàðóøåíî. Íå å ÿñíî è äàëè âúîáùå ñàìàòà Àë Êàéäà îáìèñëÿ äà ñå çàâúðíå êúì ñòàðàòà ñè òàêòèêà îò 90-òå ãîäèíè, äåéñòâàéêè êàòî "äúðæàâà â äúðæàâàòà".
Êîãàòî ÑÀÙ ëèêâèäèðàõà Àë-Çàóàõèðè ïðåäè ãîäèíà, òå ñúîáùèõà, ÷å òîé å áèë ïîä çàêðèëàòà íà "ìðåæàòà Õàêàíè" â Êàáóë. Ñåãà îáà÷å ñå ñ÷èòà, ÷å ðúêîâîäñòâîòî íà îöåëÿëàòà Àë-Êàéäà å áàçèðàíî â çîíèòå íà âëèÿíèå íà òàçè øèðîêî ðàçïðîñòðàíåíà è âëèÿòåëíà ìðåæà â èçòî÷åí Àôãàíèñòàí. Ñïîðåä äðóãè äàííè, ÷àñò îò ÷ëåíîâåòå íà îðãàíèçàöèÿòà îáèòàâàò è ðàéîíè íà Êàíäàõàð â þæíàòà ÷àñò íà ñòðàíàòà. Àêî òå ñå ïîòâúðäÿò, òîâà áè îçíà÷àâàëî, ÷å ïðåáèâàâàíåòî èì ñå îñúùåñòâÿâà ñ ðàçðåøåíèåòî íà ðúêîâîäñòâîòî íà äâèæåíèåòî è ïðè èçðè÷íîòî óñëîâèå, ÷å íå ñà çàìåñåíè â òåðîðèñòè÷íè çàãîâîðè èçâúðøâàíè îò àôãàíñêà òåðèòîðèÿ.
Àôðèêàíñêîòî êðàéáðåæèå - ñèëíèÿò öåíòúð íà Àë Êàéäà
Èçãëåæäà íàé-àêòèâåí å êëîíúò íà Àë Êàéäà ïî àôðèêàíñêîòî êðàéáðåæèå. Ïðàâèòåëñòâàòà íà ñòðàíèòå â àôðèêàíñêèÿ ïóñòèíåí ïîÿñ, íàðå÷åí Ñàõåë, íå ñà â ñúñòîÿíèå äà ñå ñïðàâÿò ñúñ çàïëàõàòà îò Àë Êàéäà è îò íåéíèÿ êîíêóðåíò ÈÄÈË.
Âñúùíîñò òîçè äåôèöèò íà ñèãóðíîñò íå å íåùî íîâî, íî äíåñ èçãëåæäà ïî-î÷åâèäåí â ñâåòëèíàòà íà âîåííèòå ïðåâðàòè îò òèïà "äîìèíî" â íÿêîëêî ñòðàíè îò òîçè ðåãèîí - Ìàëè, Áóðêèíà Ôàñî è íàêðàÿ â Íèãåð. Òåçè òðè ñòðàíè ñå ñ÷èòàò çà îñíîâíèÿ ôîêóñ íà äåéíîñòòà íà Àë Êàéäà è ÈÄÈË ïî çàïàäíîòî àôðèêàíñêî êðàéáðåæèå. Ïîíå îò 2012 ã. òåçè ñòðàíè ñå ðàäâàõà íà ÿñíà ïîäêðåïà îò áèâøàòà ñè êîëîíèàëíà ìåòðîïîëèÿ Ôðàíöèÿ, êîÿòî ïúðâîíà÷àëíî ñå íàìåñè âîåííî â Ìàëè, çà äà ïðåäîòâðàòè ðàçïàäàíåòî íà äúðæàâàòà ïðåä ëèöåòî íà íàñòúïëåíèåòî íà âúîðúæåíè ãðóïè (âêëþ÷âàùè è îòðÿäèòå íà Àë Êàéäà). Òóê òðÿáâà äà ïðèïîìíèì, ÷å èñëÿìèñòêèòå ìèëèöèè ñå äîâúîðúæèõà ñ ëèáèéñêî îðúæèå áëàãîäàðåíèå íà íàñòúïèëèÿ õàîñ â Ëèáèÿ ñëåä âîéíàòà . Âúïðåêè ÷å ôðåíñêàòà íàìåñà ñïðÿ íàïðåäâàíåòî íà åêñòðåìèñòèòå, òÿ íå óñïÿ äà ïðåìàõíå íàïúëíî çàïëàõàòà îò Àë Êàéäà, êîÿòî îñòàíà àêòèâíà â ïî-îòäàëå÷åíèòå ðàéîíè è îò âðåìå íà âðåìå èçâúðøâàøå êúðâàâè àòàêè ñðåùó ïîçèöèè íà ïðàâèòåëñòâåíèòå ñèëè. Íàìàëÿâàíåòî èíòåíçèâíîñòòà íà ôðåíñêèòå àíòèòåðîðèñòè÷íè îïåðàöèè ïðåç ïîñëåäíèòå ãîäèíè ïðåäèçâèêà íåäîâîëñòâî ñðåä âîåííèòå íà ñòðàíèòå îò Ñàõåë, êîèòî ïðèáÿãíàõà äî óñëóãèòå íà ðóñêàòà ãðóïèðîâêà "Âàãíåð". Íî ïðèñòèãàíåòî íà òåçè íàåìíèöè äîâåäå äî ïîñòåïåííîòî îòòåãëÿíå íà ôðåíñêèòå âîåííè ïîäðàçäåëåíèÿ, ïîëçâàùè ñå íå ñàìî ñúñ ñúâðåìåííà ëîãèñòèêà, íî è ñ ïîäêðåïàòà íà ÑÀÙ, îñîáåíî â Íèãåð, êúäåòî äâåòå ñúþçíè÷åñêè äúðæàâè ðàçïîëàãàò ñ áàçè è ëåòèùà.
 àðàáñêèÿ Ëåâàíò Àë Êàéäà èçãëåæäà ïî-ñëàáà, îòêîëêîòî íà âñÿêî äðóãî ìÿñòî, êúäåòî ñå ðàçïðîñòðàíÿâà. ÈÄÈË óñïÿ äà ÿ åëèìèíèðà â Èðàê, äîêàòî íåéíèÿò ñèðèéñêè êëîí Äæàáõàò àë-Íóñðà îáÿâè, ÷å ñå îòòåãëÿ îò íåÿ è ïðîìåíè èìåòî ñè íà Õàÿò Òàõðèð àë-Øàì. Âúïðåêè ÷å èìà ñèðèéñêè êëîí, êîéòî âñå îùå å âåðåí íà Àë-Êàéäà (ò.íàð. "Ïàçèòåëè íà ðåëèãèÿòà"), ïðèñúñòâèåòî å îãðàíè÷åíî â ñåâåðîçàïàäíàòà ÷àñò íà ñòðàíàòà, êîÿòî å ïîä âëàñòòà íà Õàÿò Òàõðèð àë-Øàì - îñíîâíàòà äîìèíèðàùà ñèëà â ðåãèîíà.
 ðàéîíà íà Àðàáñêèÿ çàëèâ äåéíîñòòà íà îðãàíèçàöèÿòà äíåñ èçãëåæäà îãðàíè÷åíà äî íÿêîè ðàéîíè â Éåìåí, êúäåòî îò âðåìå íà âðåìå ïðåäïðèåìà âúîðúæåíè àòàêè è èçâúðøâà îïåðàöèè ïî âçåìàíå íà çàëîæíèöè ñðåùó îòêóï. Íî âúïðåêè ÷å îðãàíèçàöèÿòà â Éåìåí èçãëåæäà ñëàáà îò âîåííà ãëåäíà òî÷êà, òÿ êîìïåíñèðà òîâà ñ àêòèâíî ìåäèéíî ïðèñúñòâèå. Îñâåí òîâà, òÿ å ïî-òÿñíî ñâúðçàíà ñ ðúêîâîäñòâîòî íà "îðãàíèçàöèÿòà ìàéêà", ïî-ñïåöèàëíî ãðóïèðàíà îêîëî ôàêòè÷åñêèÿ ëèäåð Ñåéô àë-Àäåë.
Ùî ñå îòíàñÿ äî Åãèïåò, êúäåòî â ìèíàëîòî îðãàíèçàöèÿòà èìàøå ñèëåí êëîí, îñîáåíî àêòèâåí â Ñèíàéñêèÿ ïîëóîñòðîâ, âëèÿíèåòî ? ïîíàñòîÿùåì å èçêëþ÷èòåëíî ñëàáî.  àïîãåÿ íà ñëàâàòà íà ÈÄÈË ïîä ðúêîâîäñòâîòî íà Àáó Áàêð àë Áàãäàäè, ïðåç 2014 ã. ñèíàéñêèòå äæèõàäèñòè ñå ïðèñúåäèíèõà êúì "Èñëÿìñêàòà äúðæàâà". Íî êàòî öÿëî, åãèïåòñêèòå ñèëè çà ñèãóðíîñò óñïÿõà äà ðàçãðîìÿò ïîçèöèèòå íà äæèõàäèñòèòå è äà âúçñòàíîâÿò ñèãóðíîñòòà íà òîçè ïóñòèíåí ïîëóîñòðîâ. Ñèòóàöèÿòà íà êëîíà íà Àë Êàéäà â Àôðèêàíñêèÿ ðîã ñúùî èçãëåæäà òðóäíà, ñëåä êàòî è ñèëèòå íà Àë-Øàáàá ïðåòúðïÿõà ïîðàæåíèÿ íà òåðèòîðèÿòà íà Ñîìàëèÿ îò ïîäêðåïÿíèòå îò àìåðèêàíñêàòà àâèàöèÿ ïðàâèòåëñòâåíè ñèëè.
Ïîðàäè òàçè îáùà íåáëàãîïðèÿòíà ñèòóàöèÿ çà Àë-Êàéäà, îðãàíèçàöèÿòà ïîñòàâè àêöåíò âúðõó èíäèâèäóàëíèòå àêöèè íà ò. íàð. "âúëöè åäèíàöè", íî è ñðåä ïîñëåäíèòå ïðåîáëàäàâàò ïðèâúðæåíèöèòå íà êîíêóðåíòíàòà ISIS.
Êàòî ôåíèêñ îò ðóèíèòå
Âåñòòà çà âúçõîäà íà Ñåéô àë-Àäë, ïîòâúðäåíà îò Îáåäèíåíèòå íàöèè, îòíîâî ïîñòàâè íà äíåâåí ðåä âúïðîñà çà âðúçêàòà ìåæäó øèèòñêè Èðàí è ñóíèòñêàòà îðãàíèçàöèÿ "Àë Êàéäà", à ñúùî òàêà ðàçêðè êàê Èðàí ñå å âúçïîëçâàë îò ðóõâàíåòî íà òàëèáàíñêèÿ ðåæèì è àìåðèêàíñêàòà èíâàçèÿ â Àôãàíèñòàí.
Êðàõúò íà òàëèáàíñêèÿ ðåæèì â Àôãàíèñòàí è ñâàëÿíåòî íà áààñèñòêèÿ ðåæèì íà Ñàääàì Õþñåèí â Èðàê äàäîõà âúçìîæíîñò íà Èðàí äà ðàçøèðè âëèÿíèåòî ñè â íåïîñðåäñòâåíàòà ñè ñðåäà, óòâúðæäàâàéêè ñå êàòî ðåãèîíàëåí öåíòúð íà ñèëà.
Âúïðåêè äåìîíñòðèðàíîòî ñè æåëàíèå äà çàïî÷íå àíòèòåðîðèñòè÷íî ñúòðóäíè÷åñòâî ñ Âàøèíãòîí, èðàíñêèÿò ðåæèì ïðèþòè ëèäåðè è ÷ëåíîâå íà Àë Êàéäà è òåõíèòå ñåìåéñòâà íà ñâîÿ òåðèòîðèÿ è èì îñèãóðè áåçîïàñíî óáåæèùå, ìàêàð ÷å òîâà áå ïðèäðóæåíî è îò íàëàãàíå íà èçâåñòíè îãðàíè÷åíèÿ. Âîäåí ãëàâíî îò àíòèàìåðèêàíñêèÿ ñè äíåâåí ðåä, Èðàí óñòàíîâè îòíîøåíèÿ ñ Àë Êàéäà ñëåä ñúáèòèÿòà îò 11 ñåïòåìâðè. Âúïðåêè ÷å ïðèñúñòâèåòî íà àìåðèêàíñêè ñèëè â Àôãàíèñòàí, ò.å. â áëèçîñò äî èðàíñêàòà ãðàíèöà, ïðåäñòàâëÿâàøå ïðåäèçâèêàòåëñòâî çà ñèãóðíîñòòà çà Òåõåðàí, Èðàí óñïÿ äà ñå ñïðàâè ñ íåãî ïî äâà ïàðàëåëíè ïúòÿ. Îò åäíà ñòðàíà àéàòîëëàñèòå ïðåäëîæèõà íà Âàøèíãòîí ñúòðóäíè÷åñòâî â îáëàñòòà íà ñèãóðíîñòòà, à îò äðóãà - ïðèåõà íà ñâîÿ òåðèòîðèÿ ÷ëåíîâå íà Àë Êàéäà, êàòî ðàçìåííà ìîíåòà. Êîíòðîëúò âúðõó âúïðîñíèòå êàèäèñòè îçíà÷àâà, ÷å âèíàãè ìîãàò äà áúäàò äúðæàíè â ïîä÷èíåíèå, àêî òîâà ãî èçèñêâàò èðàíñêèòå íàöèîíàëíè èíòåðåñè.
Èðàí è Àë-Êàéäà: ïðàãìàòè÷íè îòíîøåíèÿ
 èñòîðè÷åñêè ïëàí Èðàí å ïîäêðåïÿëà Àë-Êàéäà îò 1993 äî 1996 ã., êîãàòî îðãàíèçàöèÿòà áå áàçèðàíà â Ñóäàí. Ñëåä 1996 ã., êîãàòî Àë-Êàéäà ïðåìåñòâà öåíòðàëàòà è òðåíèðîâú÷íèòå ñè ëàãåðè â Àôãàíèñòàí, âðúçêèòå ñòàâàò ïî-ñëàáè ïîðàäè íåïðèÿòåëñêèòå îòíîøåíèÿ ìåæäó Èðàí è äâèæåíèåòî "òàëèáàíè".
 íà÷àëîòî íà 90-òå ãîäèíè íà ìèíàëèÿ âåê Îñàìà áèí Ëàäåí ñå ñðåùíà ñ îïúëíîìîùåíèÿ îò Õèçáóëà ÷ëåí íà ðúêîâîäñòâîòî ? Èìàä Ìóãíèå, äîãîâàðÿéêè ñúäåéñòâèå çà îáó÷åíèå íà íåãîâè äæèõàäèñòè ïî áîðàâåíå ñ åêñïëîçèâè ñúñ çíàíèåòî íà ïàðòèÿòà.Îñâåí òîâà, ïðåäè ñúáèòèÿòà îò 11 ñåïòåìâðè Òåõåðàí óëåñíè ïúòóâàíåòî íà ÷ëåíîâå íà îðãàíèçàöèÿòà äî è îò Àôãàíèñòàí, êàêòî è áÿãñòâîòî èì â Èðàí ñëåä àìåðèêàíñêîòî íàõëóâàíå â Àôãàíèñòàí.
 äîêëàä íà ïðàâèòåëñòâîòî íà ÑÀÙ ïðåä Êîíãðåñà ñå ïðèçíàâà, ÷å èìà ñèëíà âðúçêà ìåæäó Òåõåðàí è îðãàíèçàöèÿòà, âúïðåêè èäåîëîãè÷åñêèòå ðàçëè÷èÿ è íåñúãëàñèÿ, êàêòî è íåñúâïàäàùèòå èì èíòåðåñè â Ñèðèÿ è Èðàê.Îò 2001 ã., êîãàòî Ñúåäèíåíèòå ùàòè ñâàëèõà ðåæèìà íà òàëèáàíèòå, ìíîãî ÷ëåíîâå íà ñåìåéñòâîòî íà Áèí Ëàäåí è ñòàðøè ñúòðóäíèöè íà âîæäàñà ñå óñòàíîâèëè â Èðàí. Òîâà ïîçâîëèëî íà Òåõåðàí ñ ïîìîùòà íà èðàíñêèòå ðàçóçíàâàòåëíè ñëóæáè äà íàëîæè öåíçóðà âúðõó èçÿâèòå íà ÷ëåíîâåòå íà Àë Êàéäà.
Íà 22 àïðèë 2013 ã. Êðàëñêàòà êàíàäñêà êîííà ïîëèöèÿ àðåñòóâà äâàìà äóøè çà ïëàíèðàíå íà òåðîðèñòè÷íà àòàêà ñðåùó âëàê, ïúòóâàù îò Òîðîíòî ïðåç ñåâåðíàòà ãðàíèöà íà Íèàãàðñêèÿ âîäîïàä çà Íþ Éîðê. Ñïîðåä êàíàäñêèòå âëàñòè èçâúðøèòåëèòå ñà ïîëó÷èëè ïîìîù îò ÷ëåíîâå íà Àë Êàéäà â Èðàí.
Ñïîðåä îòêðèòèòå â ðåçèäåíöèÿòà íà Îñàìà áèí Ëàäåí äîêóìåíòè, ëèäåðúò å îòäàâàë âàæíî çíà÷åíèå íà ëîãèñòè÷íèÿ öåíòúð íà Àë Êàéäà â Èðàí.  åäèí îò òÿõ, íàëîæåíèòå îò Òåõåðàí óñëîâèÿ ïîçâîëÿâàëè íà ÷ëåíîâå íà îðãàíèçàöèÿòà, íåçàâèñèìî äàëè ñà àðàáè èëè íå, äà ðàáîòÿò â êîîðäèíàöèÿ ñ ìåñòíèòå âëàñòè çà íàáèðàíå íà ñðåäñòâà è çà äðóãè çàäà÷è ñ èðàíñêî ñúäåéñòâèå, ïðè óñëîâèå ÷å âñè÷êè òåçè äåéíîñòè íå èçïîëçâàò îôèöèàëíè êàíàëè. Îñâåí òîâà, âëèçàíåòî íà êàäðè íà îðãàíèçàöèÿòà íà èðàíñêà òåðèòîðèÿ íå òðÿáâà äà áúäå ÷ðåç ëåòèùàòà, à ïðåç "çåëåíà ãðàíèöà", ò.å. ïî êîíòðàáàíäíè ìàðøðóòè îò Òóðöèÿ èëè äðóãè äúðæàâè. Äðóãî âàæíî óñëîâèå å Àë-Êàèäà äà íå âêëþ÷âà â ñâîèòå äåéíîñòè èðàíñêè ãðàæäàíè.
Òåçè èðàíñêè óñëîâèÿ áÿõà ïîòâúðäåíè è îò Ìèíèñòåðñòâîòî íà ôèíàíñèòå íà ÑÀÙ â ïóáëèêàöèÿ îò 2012 ã. Â çàìÿíà íà ñâîáîäàòà íà äåéñòâèå è âúçìîæíîñòòà çà ïúòóâàíå íà òåðîðèñòèòå è òåõíèòå ñåìåéñòâà ïðåç èðàíñêà òåðèòîðèÿ, íà òÿõ èì å çàáðàíåíî äà èçâúðøâàò êàêâèòî è äà å îïåðàöèè âúòðå â òåçè òåðèòîðèè èëè äà ðåêðóòèðàò ìåñòíè ãðàæäàíè.
Ñïîðåä ïîñëåäâàùè äîêëàäè íà Äúðæàâíèÿ äåïàðòàìåíò íà ÑÀÙ, Èðàí ïðîäúëæàâà äà òîëåðèðà âèñîêîïîñòàâåíè ÷ëåíîâå íà Àë Êàéäà, æèâååùè â ñòðàíàòà, è îòêàçâà ïóáëè÷íî äà ðàçêðèå èìåíàòà íà êàèäèñòèòå. Òåõåðàí ñúùî òàêà ïîçâîëè íà àãåíòè íà Àë Êàéäà äà óïðàâëÿâàò òðàíçèòåí ìàðøðóò ïðåç èðàíñêà òåðèòîðèÿ, êîéòî å â åêñïëîàòàöèÿ íàé-ìàëêî îò 2009 ã. Òîâà ïîçâîëÿâà íà îðãàíèçàöèÿòà äà ïðåõâúðëÿ ïàðè è áîéöè â Þæíà Àçèÿ, êàêòî è ïðåç êîíôëèêòíè çîíè êàòî Àôãàíèñòàí è Ñèðèÿ. Òàêà, äîêàòî èðàíñêàòà ïîìîù ïîçâîëÿâà íà Àë Êàéäà íåïðåêúñíàòî äà çàïëàøâà Ñúåäèíåíèòå ùàòè è òåõíèòå ñúþçíèöè, âêëþ÷èòåëíî Ñàóäèòñêà Àðàáèÿ, â çàìÿíà îðãàíèçàöèÿòà ñå âúçäúðæà îò èçâúðøâàíå íà àòàêè â ñàìèÿ Èðàí èëè ñðåùó øèèòñêî íàñåëåíèå â äðóãè ñòðàíè â ðåãèîíà.
Íîâèÿò ëèäåð
Ñïîðåä äîêëàä íà Äúðæàâíèÿ äåïàðòàìåíò íà ÑÀÙ, íîâèÿò ëèäåð íà Àë Êàéäà, Ñåéô àë-Àäåë, å èçáÿãàë îò Àôãàíèñòàí â Èðàí ïðåç èçòî÷íèòå ãðàíè÷íè çîíè ïîä çàêðèëàòà íà Èðàíñêàòà ðåâîëþöèîííà ãâàðäèÿ. Ñåéô àë-Àäåë å áèâø ÷ëåí íà ëè÷íàòà îõðàíà íà Îñàìà áèí Ëàäåí è å ñìÿòàí çà íàé-âëèÿòåëíèÿ ÷îâåê â ðåäèöèòå íà Àë Êàéäà. Òîé ôèãóðèðà â ñïèñúêà íà ÑÀÙ ñ 22-ìàòà íàé-èçäèðâàíè òåðîðèñòè.
Îò ôîðìàòà è èñòîðèÿòà íà îòíîøåíèÿòà ìåæäó Òåõåðàí è îðãàíèçàöèÿòà ñòàâà ÿñíî, ÷å ñúòðóäíè÷åñòâîòî ìåæäó òÿõ å ñòàíàëî âúçìîæíî íà îñíîâàòà íà âçàèìåí êîìïðîìèñ è âúïðåêè ðàçìèíàâàíåòî íà ñòðàòåãè÷åñêèòå öåëè íà äâåòå ñòðàíè è ïðîäúëæàâàùàòà ëèïñà íà äîâåðèå è èäåîëîãè÷åñêî íàïðåæåíèå. Òîçè êîìïðîìèñ îáà÷å å ïîçâîëèë íà Èðàí äà èçïîëçâà "Àë-Êàéäà" â êîíôðîíòàöèÿòà íà àéàòîëëàñèòå ñ òåõíèòå ìíîæåñòâî âðàãîâå - îò ÑÀÙ è Èçðàåë äî àðàáñêèòå ðåæèìè.
Ïðåäè äà ñå ïðèñúåäèíè êúì ãðóïàòà íà Áèí Ëàäåí, Ñåéô àë Àäë å áèë îôèöåð â åãèïåòñêèòå ñïåöèàëíè ñèëè, êúäåòî áúðçî ñå èçäèãà â éåðàðõèÿòà.Ñúåäèíåíèòå ùàòè ïðåäëàãàò íàãðàäà îò 10 ìèëèîíà äîëàðà íà âñåêè, êîéòî ïðåäîñòàâè èíôîðìàöèÿ, êîÿòî äà äîâåäå äî íåãîâîòî çàäúðæàíå èëè óáèéñòâî.
Åêñïåðòè ïî Àë Êàéäà òâúðäÿò, ÷å ñ óáèéñòâîòî íà Àë Çàóàõèðè ñå å çàñèëèë íàòèñêúò âúðõó îðãàíèçàöèÿòà äà èçáåðå ëèäåð, êîéòî äà å â ñúñòîÿíèå äà ïëàíèðà òåðîðèñòè÷íè îïåðàöèè è äà óïðàâëÿâà äæèõàäèñòêàòà ìðåæà.
Çà ðàçëèêà îò äâàìàòà ñè ïðåäøåñòâåíèöè, êîèòî ÷åñòî ñå ïîÿâÿâàõà â ïëàìåííè, èçïúëíåíè ñúñ çàïëàõè êúì Ñúåäèíåíèòå ùàòè âèäåî êëèïîâå, èçëú÷âàíè ïî öåëèÿ ñâÿò, ñåãàøíèÿò ëèäåð óñïÿ äà íàëîæè äðóã ïðîôèë íà òàçè íàé-ñìúðòîíîñíàà âúîðúæåíà ãðóïèðîâêà â ñâåòà, ïëàíèðàéêè àêöèèòå ? â ïúëíà òàéíà.
Ïðåç íîåìâðè 1998 ã. ãîëÿìî ôåäåðàëåí ñúä â ÑÀÙ îáâèíè Ñåéô àë-Àäë çà ðîëÿòà ìó â áîìáåíèòå àòåíòàòè, íàñî÷åíè ñðåùó àìåðèêàíñêèòå ïîñîëñòâà â Òàíçàíèÿ è Êåíèÿ, äîâåëè äî ñìúðòòà íà 224 öèâèëíè è ðàíÿâàíåòî íà íàä 5000 äðóãè ëèöà.Òîé å îáâèíåí è çà óáèéñòâîòî íà àìåðèêàíñêèÿ æóðíàëèñò Äàíèåë Ïúðë â Ïàêèñòàí ïðåç 2002 ã. Åêñïåðòè ïî ñèãóðíîñòòà òâúðäÿò, ÷å Ñåéô àë-Àäë å èçèãðàë ðîëÿ â èíöèäåíòà ñúñ çàñàäàòà ñðåùó àìåðèêàíñêè õåëèêîïòåðè â Ìîãàäèøó ïðåç 1993 ã., èçâåñòíà êàòî îïåðàöèÿòà "Ñâàëÿíåòî íà ÷åðíèÿ ÿñòðåá", êîÿòî îòíå æèâîòà íà 18 àìåðèêàíñêè âîéíèöè.
Îò ïîëåâè êîìàíäèð êúì âúðõîâåí ëèäåð
Äîñåãà âúíøíîñòòà íà ëèäåðà å èçâåñòíà ñàìî îò òðè ñíèìêè, åäíàòà îò êîèòî å ÷åðíî-áÿëà. Äðóãà èíôîðìàöèÿ çà íåãî ïî÷òè ëèïñâà. Ñëåä áîìáàðäèðîâêèòå â Àôðèêà Ñåéô àë-Àäåë ñå ïðåìåñòâà â Þãîèçòî÷åí Èðàí, êúäåòî æèâåå ïîä çàêðèëàòà íà Èñëÿìñêàòà ðåâîëþöèîííà ãâàðäèÿ íà ñòðàíàòà.Àëè Ñóôàí, áèâø ñïåöèàëåí àãåíò âúâ ÔÁÐ, êîéòî ïðîñëåäÿâà ÷ëåíîâå íà Àë-Êàéäà, ïèøå â ñòàòèÿ, ïóáëèêóâàíà îò Öåíòúðà çà áîðáà ñ òåðîðèçìà, ÷å èñòèíñêîòî ìó èìå å Ìîõàìåä Ñàëàõ àë-Äèí Çèäàí. Ñïîðåä åêñïåðòà, òîé å èíòåëèãåíòíà ëè÷íîñò ñ òâúðäè ÷åðòè, îò êîèòî íå ìîãàò äà ñå ñúñòàâÿò âïå÷àòëåíèÿ çà íåãîâèòå ìèñëè è ÷óâñòâà: "Èçâåñòíî å, ÷å å ìðà÷åí. Èìà îñòúð åçèê è å ãîòîâ äà çàïëàøè âñåêè, êîéòî ãî òîðìîçè ñ íàñèëèå. Òîé å ñòðîã è áåçìèëîñòåí êúì ïðåäàòåëèòå".
Íÿêîè íàáëþäàòåëè èçðàçÿâàò ñúìíåíèå, ÷å å âúçìîæíî Ñåéô àë-Àäåë äà ñòàíå ñèëåí ëèäåð íà Àë-Êàéäà, ñëåä êàòî å ïðåêàðàë ïî-ãîëÿìàòà ÷àñò îò êàðèåðàòà ñè êàòî òàåí àãåíò èëè êîìàíäèð-èíñòðóêòîð íà òðåíèðîâú÷íè ëàãåðè.
"Ðåäèöà âúòðåøíè èçòî÷íèöè ñà íà ìíåíèå, ÷å òîé å èãðàë âàæíà ðîëÿ â îïåðàöèèòå íà Àë Êàéäà â ìèíàëîòî, íî íå å êâàëèôèöèðàí äà ðúêîâîäè ïðè ñåãàøíàòà ñèòóàöèÿ", îòâúðäè Äæåðúì Äðåâîí, ñòàðøè àíàëèçàòîð ïî ïðîáëåìèòå íà äæèõàäà è ñúâðåìåííè êîíôëèêòè â ìîçú÷íèÿ öåíòúð Ìåæäóíàðîäíà êðèçèñíà ãðóïà. Òîé äîáàâÿ: "Íåãîâèòå óìåíèÿòà ãî êâàëèôèöèðàò â ïî-ãîëÿìà ñòåïåí çà ðàáîòà â îðãàíèçàöèÿ çà èçâúðøâàíå íà âúîðúæåíè îïåðàöèè, à íå êàòî ìåíèäæúð íà îáøèðíà ìðåæà îò ôèëèàëè."
Ïðåîáëàäàâà îáà÷å ìíåíèåòî, ÷å èìåííî òîé ùå ñå óòâúðäè êàòî ëèäåð: "Ïðîôåñèîíàëíîòî âîåííî ìèíàëî íà Ñåéô àë-Àäåë è áîãàòèÿò ìó îïèò êàòî ðúêîâîäèòåë íà âîåííèÿ êîìèòåò íà Àë-Êàéäà ïðåäè 11 ñåïòåìâðè îçíà÷àâàò, ÷å òîé èìà äîñòàòú÷íà êâàëèôèêàöèÿ äà ïîåìå öÿëîñòíîòî êîìàíäâàíå íà Àë-Êàéäà", òâúðäè Åëèçàáåò Êåíäúë, åêñïåðò ïî âúîðúæåíèòå äâèæåíèÿ â Îêñôîðäñêèÿ óíèâåðñèòåò.
Òðÿáâà äà ñå îò÷èòà, ÷å Ñåéô àë-Àäåë å åäèí îò ìàëöèíàòà âñå îùå æèâè îò ñòàðàòà ãâàðäèÿ íà Àë Êàéäà, êîéòî å íàòðóïàë îïèò ÷ðåç äåñåòèëåòíàòà ñè ãðàâèòàöèÿ îêîëî öåíòðàëíîòî ðúêîâîäñòâî íà îðãàíèçàöèÿòà.Îùå â çîðàòà íà ñúâðåìåííèÿ äæèõàäèçúì Ñåéô àë-Àäåë å óòâúðäèë ðåïóòàöèÿòà ñè, ñëåä êàòî ñå å ïðèñúåäèíèë êúì äðóãè àðàáñêè áîéöè â áèòêàòà èì ñðåùó ñúâåòñêèòå îêóïàöèîííè ñèëè â Àôãàíèñòàí. Ïàê â òàçè äúðæàâà òîé ðúêîâîäè åäèí îò ïúðâèòå òðåíèðîâú÷íè ëàãåðè çà ïîäãîòîâêà íà ìóäæàõèäèíè. Ñúçäàòåë å íà òðåíèðîâú÷íèòå ëàãåðè çà îðãàíèçàöèÿòà â Ñóäàí, Ïàêèñòàí è Àôãàíèñòàí ïðåç 90-òå ãîäèíè. Äíåñ Ñåéô àë Àäåë å åäèí îò âèäíèòå âîåííè êîìàíäèðè â Àë Êàéäà è åêñïåðòèòå îáèêíîâåíî ãî ïîñòàâÿò íà òðåòî ìÿñòî â éåðàðõèÿòà íà îðãàíèçàöèÿòà.
Ïðåä áúäåùèÿ ëèäåð ñòîÿò çàäà÷èòå ïî ïðåäîñòàâÿíå íà ñòðàòåãè÷åñêè íàñîêè íà ôèëèàëèòå íà Àë-Êàéäà, êîèòî ñà àâòîíîìíè âúâ âñåêèäíåâíàòà ñè äåéíîñò â ñâîÿ ðåãèîí - ñúîòâåòíî â Áëèçêèÿ èçòîê, Àôðèêà è Àçèÿ. Áëèçêîòî áúäåùå ùå ïîêàæå â êàêâà íàñîêà ùå ñå ðàçâèâà è êàêâè ôîðìè ùå èçïîëçâà äæèõàäèçìà ñ ìàðêàòà "Àë-Êàèäà".
