Съединението е една от най-сложните, големи и трудни победи в нашата история
Какво точно празнуваме на 6 септември?
Ами например правото да сте от София, да се качите на колата си и след час и 20 минути да сте в красивия Пловдив или пък да отидете на море в Бургас, Созопол или Несебър, без да минавате чужда граница .
Може би не съзнаваме достатъчно, че преди 6 септември 1885 година Източна Румелия е де юре една османска провинция с широко самоуправление, която не е имала право на собствена външна политика, а в нея Османската империя имала дори право да държи военни гарнизони.
Това, че днес това са изконни български земи, без които не можем да си представим България, е
плод на много усилия, смелост, пот и кръв
От дистанцията на днешното време Съединението често се определя като един “безкръвен акт” (ако забравим трагичната гибел на прочутия капитан Райчо Николов и шестимата доброволци от Чирпанската чета), то изглежда някак си като “прочитане на една декларация”, ей така осъществено “с едно щракване на пръстите”.
Напротив! Съединението е една от най-сложните, големи и трудни победи в нашата история. То е плод на упорита и прецизна работа на един способен, грамотен и амбициозен елит, роден в средите на българските възрожденци, и на един въодушевен и окрилен народ, който не спира да мечтае.
А можеше ли Съединението да не се случи? В историята въпросът “ако” е забранен, но нека погледнем съдбата на Беломорието или Вардарска и Егейска Македония.
Та това били области, населени предимно с българи поне колкото Източна Румелия, но историческите ни грешки са направили така, че те не са част от нашата страна.
Граничен пункт можеше да има не само по пътя за Кавала или Керамоти,
но и по пътя за Пловдив и Бургас. Не е много ясно колко жизнеспособно щеше да бъде Княжеството България без Източна Румелия и обратното. Често се казва, че България е средноевропейска държава. Е, без Съединението ние щяхме да бъдем една малка европейска страна с неясна съдба.
Това е едно от малкото събития в нашата история, в което виждаме един сплотен управленски, интелектуален и военен елит, опиращ се на мощната всенародна подкрепа, и готов да се опълчи и да срази всеки, който посяга към общото национално дело.
Скорострелната победа във войната срещу сърбите за защита на Съединението от 1885 година е най-яркото доказателство, що може да стори един народ, когато действа като един.
Само погледнете към тогавашните ни водачи, независимо от партийните им убеждения, независимо от това, че са враждували помежду си, че едни са били русофоби, а другите русофили - това е една
плеяда от искрящи и качествени личности,
каквито после практически никога няма да имаме.
Съединението отваря дверите на онези изумителни 27 години до 1912 г., през които младата българска държава буквално ще зашемети Европа и света с темповете си на развитие, размаха си на мислене и действия.
Не че не го е имало “Бай Ганьо прави избори” и убийството на Алеко, не че сме избягнали смъртоносните политически свади, превратите и контрапревратите, политическите ексцесии и убийства - всичко това го е имало в балканско изобилие, но го е имало и другото. Изобилие от талант, качества и воля.
България за кратко се превръща в първостепенна икономическа и военна сила на Балканите. Черешовите топчета на необучените априлски въстаници ще бъдат заменени от стоманените оръдия на една дисциплинирана и могъща армия, способна да сломи Османската империя, ширнала се от Албания до Ирак и Египет.
Съединеното княжество ще задмине бързо в своя стопански напредък отдавна свободните Румъния, Сърбия и Гърция.
Това е времето, през което в разцвета си ще бъдат Вазов и Яворов, Славейков и Дебелянов и още десетки и десетки творци, чието творчество днес изглежда като недостижим блян.
Един малък пример. Дори повечето паметници у нас от онази епоха са дело на великия скулптор - флорентинеца Арнолдо Дзоки. Това е все едно днес да поканим Стивън Спилбърг да прави рекламни филми за България и той да се съгласи. Нещо не съм чувал за такива проекти. Далеч сме от този мащаб. Далеч сме от мисленето, родило Съединението. Така че на 6 септември празнуваме полета на един окрилен народ. Има какво да се научи от това свято дело, стига да има кой да учи.
