Въпреки кризата са добити 126,6 млн. тона полезни изкопаеми през 2022 г., което е ръст с 8%
126,6 млн. тона полезни изкопаеми са добити от земята в България през миналата година, което е с 8% повече спрямо предходната. И това е най-високото постижение през последното десетилетие.
В други години би звучало невероятно, но 2022-а с високите цени на ток и газ доведе до рекорден добив на лигнитни въглища, - 35,7 млн. тона. Ръстът е с 28% спрямо 2021 г. За първи път в 71-годишната история на мините в Маришкия басейн има износ на въглища за централа в Сърбия.
Забързаната зелена сделка и преходът към икономика с ниски емисии прави нужна медта, оловото и цинка. Метали трябват за електрификация, развитие на преносни и разпределителни мрежи, батерии за съхранение на ток, за електромобили. Дали затова, или причината е в международната конюнктура, но нарастването при рудодобива е с 13%, или 41 млн. тона, което се дължи на по-големия добив на медни руди.
Добивът на индустриални минерали отчита ръст с 9 на сто, достигайки 14 млн. тона. Количеството индустриални минерали е близо 38 млн. тона, тук има спад с 9% спрямо 2021 г. Намаление се отчита и при добива на скалнооблицовъчни материали с 14% до 0,4 млн. тона, продължавайки низходящата тенденция от 2019 г.
4,2 млрд. лв. - за толкова пари е продукцията на предприятията от сектор “Добивна промишленост” през 2022 г., по предварителни изчисления на Българската минно-геоложка камара. Това е ръст от 13% спрямо 2021 г. и е също най-високото ниво за последните 10 години. Дължи се на няколко фактора, сред които ръст на добитите количества, особено във въгледобива и рудодобива, както и на по-високите цени на неметалните материали и суровини.
Няма съществени промени в подредбата на подотраслите, които са ги произвели.
Най-високият дял е на рудодобива – 61%
от тези 4,2 млрд. лв., произведени през миналата година, се дължат на него. Следват го неметалните минерали и суровини с 18% и добивът на твърди горива със 17%.
И отминалата година доказа, че България е минна държава, по добив на мед тя е трета в Европа и четвърта – на злато. Страната ни е “богата” на бедни минерални изкопаеми, гласи стара приказка в минния бранш. И за да се вадят руди, в които на тон има 0,28% метали, са нужни инвестиции. Иначе спираш, казва шефът на Българската минно-геоложка камара инж. Драгомир Драганов.
Към 7 млрд. лв. вложения отчита минната индустрия, а на година големите компании влагат общо между 200 и 300 млн. долара в нови машини и технологии. От най-бедните минерали браншът вади мед, злато, олово и цинк, които нареждат страната ни през последните години на трето и четвърто място по добив в Европа. Наблюдатели казват, че у нас има много добра ефективност, а работната сила е на световно ниво при използването на технологии.
Тези рекорди в минната индустрия се случиха в неспокойна година, която караше пазарите на ток и газ в Европа да отскачат нагоре. А у нас пък имаше политическа нестабилност, въртележки на парламенти и липса на редовно правителство. Но поне политиците гласуваха да има компенсации на бизнеса за скъпия ток. И се доказа, че една индустрия може да съществува и да си постига рекордите без парламенти и редовни кабинети.
Само че същата тази индустрия има нужда от хоризонти не за да отчита рекорди от вече разработени находища (това е гарантирано, ако пазарите искат продуктите им), а да търси и проучва. Новият шеф на камарата инж. Драгомир Драганов казва, че България не е в Африка, а в Европа и е проучвана, добив има от хилядолетия. Но
има още много да се търси и проучва
За да се случи това, са нужни законови промени. Ако ли не - България ще чака напразно инвестиции в нови находища.
Тревога прозира и зад думите в отчета на камарата за състоянието на бранша. Защото политическата нестабилност в последните години у нас блокира някои належащи промени в законодателството, което регулира отрасъла.
“Това попречи на изпълнението на Националната стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия, приета през 2015 г. Радвам се, че в тези условия БМГК все пак успя да запази добрия диалог с единния орган за управление на подземните богатства в лицето на Министерството на енергетиката”, се казва в обръщението на Драгомир Драганов към бранша преди 18 август - деня на свети Иван Рилски, който е и празник на миньорите.
Той изразява надежда, че с новото правителство ще се установят отношения на сътрудничество, добра чуваемост и най-вече
ще има разбиране кои са приоритетите за българската индустрия
и как да се постигнат общите цели за една силна и конкурентна икономика.
Драганов припомня и колко е важна минната индустрия за постигане на климатичните промени, за осигуряване на суровини по веригата на доставки, както и за приноса ѝ към държавния бюджет. Напомня и за поддържането на качеството на живот в регионите, където оперира.
А в отчета си камарата изброява многото срещи през отминалата година на нейните екипи с представители на правителства, министерствата на енергетиката и финансите, все посветени на законодателни промени и такива в наредби.
Отнасят се до концесионните възнаграждения, за търговете за търсене и проучване и за концесии за добив на подземни богатства. Цела е била да се подобри нормативната рамка на минерално-суровинния отрасъл и да се намери баланс на икономическия и социалния интерес, на обществото и държавата от предоставянето на концесии.
Камарата настоява да се изчистят несъвършенства в законите за биологичното разнообразие, за защитените зони, за горите. Иска се и намаляване на административната тежест. Браншът настоява за облекчаване на процедурата за правата за търсене и проучване, като се позовава на продължителни срокове и ненужни препятствия.
Числата показват, че действащите концесии за добив на подземни богатства са общо 537 - това са данни на Министерството на енергетиката. Разрешенията за търсене и проучване обаче са едва 203, над два пъти по-малко от концесиите, което доказва застой.
Браншът иска от властта създаването на Национална служба за търсене и проучване, както е в повечето развити държави. Защото знанието какво има в недрата на земята би следвало да е държавен приоритет. И второ - информация за редкоземните метали, защото такава няма, никой не ги е търсил поне в последните 30 години. Ако има информация от предишни търсения и проучвания, тя е спяща, заровена в националния геофонд. Предложението е студенти в минно-геоложкия университет да я извадят и направят публична. А редкоземните метали са нужни в електрониката и ред други производства. Засега Европа ги внася предимно от Китай.
