Промените в Наказателния кодекс: Всяко продължение на тротоара на едно кръстовище е пешеходна пътека. И причиняването на смърт върху тази част от трасето може да ви прати в затвора
Когато шофьор причини по непредпазливост смърт при пътно произшествие, наказанието се увеличава от досегашните от 2 до 6 г. на 3 до 8 години. При особено тежки случаи вместо от 3 до 10 г. наказанието става от 5 до 12 години.
В Наказателния кодекс е дадено определение за особено тежък случай, което е доста неопределено: когато извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност.
Независимо, че съдебната практика дава насоки какво по-конкретно се разбира под особено тежък случай, в крайна сметка преценката е в голяма степен субективна.
Когато наказанието е с минимум 5 години затвор, не може да се наложи условна присъда.
Даже когато няма особено тежък случай, вече става много по-трудно да се наложи условна присъда, защото трябва да се даде минималното наказание.
За да се даде присъда под 3 години, трябва да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.
Единственият ефективен начин да се намали сериозно наказанието е, ако извършителят на престъплението е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите.
Тогава наказанието при причиняване на смърт е до 4 години, включително ако случаят е особено тежък.
Не е лесно да се каже какво значи да се направи всичко възможно. На първо място обаждане на телефон 112, изваждане на пострадал от горящо превозно средство, изкуствено дишане и сърдечен масаж при клинична смърт, откарване в близка болница, ако преместването няма да застраши живота на пострадалия и т.н.
Ако водачът е причинил смърт в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или от него е настъпила смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или деянието е станало на пешеходна пътека, минималното наказание е увеличено вместо от 3 до 15 г. – на 5 до 15 г., а в особено тежки случаи – вместо от 5 до 20 години – на 10 до 20 г.
Тези увеличени наказания вече ще се налагат и когато шофьорите откажат тест за наркотици и алкохол без медицински причини, както и ако деянието е извършено след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако смъртта е причинена след преминаване на червен светофар.
Тези допълнения следва да се подкрепят. В тези случаи, а също и при шофиране след употреба на алкохол и наркотици, както и когато деянието е извършено повторно, съдът ще може и да отнема превозното средство, с което е извършено престъплението, ако то е собственост на извършителя, а ако не е, ще присъжда равностойността му.
При условията за налагане на вече драконовските наказания има два проблема.
Първият – когато един водач преди няколко дни е взел отпуснато с рецепта приспивателно, което има действие от 8 часа (например “Зопиклон”) до 30 часа (като бензодиазепините – например лексотан).
Изписваните с рецепта приспивателни са от третия – най-леко действащ вид наркотични вещества.
Но полуразпадът на тези вещества се хваща дни и седмици след приема им, когато те вече не действат, но тестовете установяват използването им. Т.е. може някой да получи драконовска присъда като за умишлено убийство, без да е под въздействието на наркотични вещества. И по този въпрос има противоречива съдебна практика. Категорично следва да се подкрепи практиката, която базира присъдите си на експертиза дали водачът е бил под въздействие на такива изписвани с рецепта леки наркотични вещества, а не дали има остатъци от употребата им.
Абсолютно е необходимо за този вид изписвани с рецепта приспивателни да се предвидят количествени критерии на остатъчните им производни, които да гарантират, че под определени количества човекът не е под наркотично въздействие.
Да не се е наспал един водач, също е много опасно. Логиката не просто е абсолютно същата както при количествените критерии за наличието на алкохол в кръвта, но при определени количества на полуразпад на приспивателните те нямат никакво действие върху способностите на водача да управлява. Липсата на намеса на законодателя по този въпрос е израз на некомпетентност и безхаберие.
Вторият голям проблем е, че много от шофьорите не са наясно с понятието пешеходна пътека. Това съвсем не са само пътеките тип “зебра” или очертаните с пунктирана линия пътеки.
Законът дава следното определение: Пешеходна пътека” е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Т.е. всяко продължение на тротоара на едно кръстовище, вкл. Т-образните, е пешеходна пътека.
И причиняването на смърт върху тези немаркирани продължения на тротоара може да ви прати в затвора и за 20 години. Все още много от водачите не разбират, че пешеходците имат същото предимство върху всяко продължение на тротоара върху пътното платно – точно както върху пешеходните пътеки тип “зебра”.
Полицията бездейства да накара водачите да дават предимство на пешеходците върху немаркираните продължения на пътното платно. А законодателят действа по най-лесния и елементарен начин – само увеличава наказанията.
По принцип прекомерното увеличение на наказанията няма съществен ефект върху нарушенията. Много по-важни са обучението, превенцията, контролът и неотменимият електронен начин за връчване на глобите.
А при неплащане – замяната на глобата с кратко задържане в административни арести – както се практикува в САЩ, Швейцария и в още много държави.
Парламентът криминализира и повторния отказ да се направи тест за алкохол или наркотици: Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди лева.
Няма логика в тази разпоредба. От една страна, законодателят предвижда завишени драконовски наказания при смърт и отказ да се направи тест за алкохол и наркотици, а когато шофьорът е спрян за проверка и откаже такъв тест – първия път му се налага само административно наказание. Т.е. ако си мъртвопиян или дрогиран – спокойно можеш да избегнеш наказателната отговорност. Каква е логиката – остава неясно.
И всеки информиран човек естествено, че ще откаже тест. И законодателят умишлено стимулира това поведение. Може би депутатите имат от какво да се безпокоят?
Най-после беше премахнат съвършено ненужният контролен талон ,– при положение че цялата информация я има в информационните системи и полицаите имат достъп до тях. Защо се махна чак сега – също си остава тайна на безхаберието.
