Вместо да се реализират правилните политики, се назначат “правилните” хора, за да изпълняват “правилните” задачи, казва председателят на Съвета на директорите на "Елана Финансов холдинг"
- Чака ли ни нова криза, г-н Колчев? Все още не са отминали негативните ефекти от пандемията и кризата с енергийните цени заради войната в Украйна, а вече има куп мрачни прогнози за срив на икономиката заради повишаването на лихвите.
- Централните банки и правителствата бяха много наплашени от прекъснатите доставки заради пандемията, а след това и от кризата на енергийните цени, свързана с войната в Украйна, защото те дадоха отражение върху всички цени. И това предизвика радикалната реакция спрямо инфлацията. Резултатите са видни, инфлацията в САЩ падна и Федералният резерв вече говори за може би само още едно покачване на лихвата. Има всички признаци, че САЩ ще избегнат рецесия.
Европа се движи с година закъснение в инфлационния цикъл, поради което очаквам да има още вдигания на лихвата, но не драстични. Някои европейски икономики може и да влязат в рецесия, други ще я прескочат. Смятам, че сравнително меко ще преодолеем тези кризи и последствията от тях. Със сигурност ще оцелеем, светът е преживявал далеч по-страшни кризи.
- И как стои България в тази ситуация?
- Българският бизнес се справя удивително добре в кризите въпреки политиците. Откакто се помня, те като че ли не помагат особено. Бизнесът у нас успя да се справи и с високите енергийни цени, разбира се, с помощ от държавата. Да, все още има проблеми, но те идват от глобалното пренареждането на икономиката, което се случва в момента.
- Защо мислите, че има пренареждане?
- Защото веригите на доставки щяха да се скъсат и без да имаше пандемия, тя просто ускори процесите, направи ги по-редки и по-болезнени. Но още преди това светът бе осъзнал, че не може да разчита само на Китай като основен производител и е нужно ключови производства да се върнат обратно вкъщи. Но това е бавен процес, пренастройването на глобалната система на доставки ще продължи поне още 10-15 години и вследствие на това ще има скърцания в системата.
- А защо, след като у нас бизнесът се справя добре с кризите, изоставаме от останалите държави в ЕС? Дори Румъния, която доскоро вървеше ръка за ръка с нас, вече е доста по-напред.
- В Румъния има работещо правителство и работеща правосъдна система и това е основната разлика.
През 2007 г. Българската фондова борса беше 3 пъти по-голяма от румънската. Сега румънската е 5 пъти по- голяма от българската. И това се дължи единствено на целенасочената политика на румънската държава и липсата на такава у нас. Иначе икономиките са съизмерими като степен на развитие. Но в Румъния се правят политики в полза на икономиката и обществото. Те не се сменят с всеки следващ кабинет и това дава резултати. България е малка икономика и много лесно могат да се проведат политики, стига да ги има и на някого да му стиска да го направи.
- Трябва ли държавата да подкрепи определени сектори, които да дърпат икономиката?
- Не смятам, че трябва да има приоритизиране. IT секторът например се развива много добре у нас без никакви държавни помощи. Причината е, че има добри специалисти, които работят за големи международни компании. И защото са добри, знаят как се прави този бизнес. Докато в енергетиката има намеса чрез редица политически решения и затова не е в добро състояние. Навсякъде, за съжаление, където има намеса с политически решения, икономическите резултати не са добри.
Нужни са политики в икономиката, а не политически решения. В развитието на инфраструктурата, на транспорта. Проблемът е, че ги няма, с малки изключения. Такъв например е жп транспортът, в който се инвестира целенасочено. Да, далеч сме от това, което искаме да видим, но се ремонтират линии, купуват се нови влакове. И в един момент, особено ако се вкара външен мениджмънт, БДЖ ще станат добре работеща компания.
- Да си внесем мениджъри ли?
- Не е нужно да ги внасяме, може да стане чрез пускане на акции на фондовата борса. Същото важи и за енергетиката. В момента, дори да има правилни политики, изпълнението им куца, защото в държавните предприятия или в контролираните от държавата предприятия се назначават странни хора, които вземат странни решения.
- Нали има Закон за публичните предприятия, според който ръководството им се избира след конкурс? Това не работи ли?
- На теория би трябвало да работи. На практита не се получава. Нямам обяснение защо, може би тези, които правят конкурсите, нямат желание да реализират правилните политики, а искат да назначат “правилните” хора, за да изпълняват “правилните” задачи.
- Компаниите, в които държавата е собственик, са определени за стратегически и за тях не е предвидена приватизация. Как тогава да влязат частни акционери?
- Те са стратегически и не бива да бъдат приватизирани, за да не бъдат контролирани от външен собственик. Но няма пречка например АЕЦ “Козлодуй”, БДЖ и други компании да са публични и да има миноритарни частни акционери. Това ще доведе до положителни ефекти. Първо, частните акционери, инвестирайки живи пари, внимателно ще следят какво се случва в тези компании и няма да позволят безобразия. Това ще оптимизира дейността на тези дружества, ще ги направи по-ефективни, от което държавата ще спечели, защото тя ще държи контрола и ще има по-голяма печалба.
- Нали имаше такъв опит с масовата приватизация, когато редица предприятия станаха публични? Само че май се оказа неуспешен?
- При масовата приватизация държавата не си изигра ролята на регулатор. И позволи на съществена част от новоизлюпените капиталисти да правят безобразия с това, което взеха без пари. Когато купиш нещо на реалната му цена, се грижиш за него. Ако ти го дадат без пари или те назначат за милионер, гледаш какво можеш да вземеш за себе си. Голяма част от тези предприятия бяха с остарели технологии и вече загубени пазари. Тези, които ги взеха, нямаха опита да ги преструктурират.
- А кой ще може да си купи акции от тези държавни компании, ако бъдат пуснати на борсата?
- Би могъл всеки да си купи. Но най-вероятно ще влязат големи инвестиционни фондове или корпоративни структури от съответния бизнес. Това ще донесе възможности за нови пазари, за разширяване на бизнеса. Ако влезе голям фонд, той ще се поинтересува на този пазар какво още има. Така големите инвеститори отново ще погледнат към България.
Като допълнителен ефект ще се даде силен тласък на фондовата борса. Борсите в Румъния и Полша се развиха точно заради пускането на акции от енергийните компании. В Румъния това бе направено и с тяхната Държавна консолидационна компания. Но там не са назначени “правилните” хора, а управлението е поверено на един от най-големите инвестиционни фондове. Аз съм участвал в изграждането на фондовия пазар, но виждам как държавата пропуска огромни възможности.
- С какво си обяснявате тази липса на интерес от държавата?
- Възможностите са няколко - недалновидна политика или лобистки интереси. АЕЦ “Козлодуй” работи добре, модернизирана е. В една от балтийските държави има атомна централа със същата технология. Но там работят 800 души, а в нашата са заети 4000. Ако се допуснат частни акционери, това няма да е възможно. У нас май редица политици гледат как да назначат “правилния” човек в държавна компания или да вземат договор за доставка на дрехи или храна, вместо да създават политики за развитие на сектора.
Надявам се сега развитието на фондовата борса да бъде подновено. Виждам във властта хора, които са работили за създаването на този пазар.
- Има ли опасност от имотен балон предвид силния интерес към покупката на жилища и очаквано вдигане на лихвите по кредитите?
- Винаги съм се учудвал защо българинът инвестира в недвижим имот, в който няма да живее, защото влизането и излизането от една такава сделка коства поне 10-12% като разходи. Тоест, ако за 5 г. искаш да спечелиш по 10% на година, трябва поне с 60% да нарасне цената, но тези пари ще отидат за покриване на разходите. Може да останат 2% годишно, но вече има и депозити с такава доходност.
Възможно е имотният пазар да прегрее заради липсата на качествени алтернативи за инвестиции.
- Това, че у нас все още няма повишение на лихвите, български патент ли е?
- Да, защото има огромна ликвидност в банките. 100 млрд. лв. са депозитите на населението. Тези пари тежат на банките, защото има редица разходи за тях. Тази огромна ликвидност държи ниски лихвите по кредитите, но е пречка да се вдигнат тези по депозитите.
- И как тези милиарди може да се влеят в икономиката?
- Едната възможност е отново да се пуснат ДЦК за хората, както имаше преди време, и да се регламентира достъпът до тях чрез лимитирано оскъпяване. Втората възможност е да се раздвижи капиталовият пазар.
- Освен финансист вие сте и планински спасител. Как се захванахте с това?
- Преди да стане спаситал, човек трябва да е планинар. Аз съм такъв от ранна детска възраст, запалиха ме родителите ми. И имах възможността да видя какво вършат спасителите, включително и на мен са помогнали, когато си счупих крака при каране на ски. Така вече 35 г. съм планински спасител.
- А нужна ли е промяна в модела на планинското спасяване?
- Не мисля, че има нужда от промяна. Спасителската дейност е на доброволен принцип, както е и в Германия и Австрия - държави с развит планински туризъм. Но у нас отново липсва държавата. В Германия регионалните управи финансират спасителните служби, защото това се счита за чест. Липсата на политика в България води и до недофинансиране на спасителите. Държавната субисидия не покрива дори заплатите на щатните спасители. Това са 42-ма души, които се грижат за базите денонощно и осъществяват връзката със спешния телефон 112. Извън тях има 500 спасители, които са доброволци.
Системата работи, не сме оставили човек в планината. Но безспорно ще е далеч по-ефективно с по-добра техника и хеликоптер. Защото в момента правим подобрения само със собствени усилия. Например новият директор на спасителната служба успя да “обърне” комуникацията и всички да имаме връзка чрез радиостанциите си. Но не можем да си купим хеликоптер. А не трябва той да е и наша собственост, трябва да е на държавата, както е във всички останали държави.
- Какви средства са необходими?
- Разходите на планинското спасяване са 2 млн. на година, а държавната субсидия е 1 млн. И сме принудени да допълваме сумата от дарения. А би могло тези дарения да се използват за закупуване на техника, защото спасителите рискуват живота си. И колкото по-добре екипирани са, толкова по-малък е рискът.
- Нужно ли е да има задължителна застраховка, неща като “Гражданска отговорност” за планината?
- Никога не съм бил привърженик това нещо да е задължително. Но е добре хората да имат застраховка, защото това ще им спести много разходи. Горещо го препоръчвам на всички, особено на тези, които практикуват редовно планински спортове. Не е редно да се приема спасителната служба като даденост, която винаги ще се отзове, и че това не струва нищо. Трябва да се научим, че за да получаваме, трябва и да даваме.
