В Източна Европа изпитахме много по-сериозно инфлацията, отколкото в Западна Европа, казва икономистът от ИПИ
- Господин Николов, България отстъпи първото място по най-ниско равнище на цените на Румъния през 2022 г. Каква е основната причина за това? Инфлация все пак имаше навсякъде в Европа и дори в света.
- Румъния беше с по-ниски средни цени от тези в България и през 2021 г., като през 2022 г. се запазва отстоянието от три пункта между двете държави – с други думи, инфлационните процеси през годината на война и висока енергийна и хранителна несигурност са засегнали две държави по сходен начин.
Трябва да имаме предвид, че като цяло Източна Европа изпита много по-сериозно покачване на цените в сравнение с повечето западни държави, а България далеч не е най-бързо настигащата средноевропейските цени – Чехия и трите балтийски държави се приближават два пъти по-бързо от нас през 2022 г.
Сами по себе си тези процеси не са повод за притеснение, стига да не се намираме в ситуация на задминаване на повишението на доходите на домакинствата от ръста на цените, което на този етап не виждаме.
Изминалата година по-скоро може да бъде определена като такава на задържане на покупателната способност, поне що се отнася за средностатистическите домакинства.
Въпреки че няма пряко доказателство за това във вид на официална статистика, моето опасение е, че такова задминаване на инфлацията от ръста на доходите има обаче при домакинствата с по-бедни работещи. Тъй като пенсионерите получиха значителни повишения, но ръстът на заплатите далеч не е равномерен между отделните отрасли на икономиката и регионите на страната.
- Признак на какво е, че нивата на заплатите в Румъния и в Полша – друга държава с доста по-ниско от средноевропейското равнище на цените, са по-високи от средните заплати у нас?
- Полша всъщност е малко по-близо до средноевропейските цени от България, но не с много – за 2022 г. те са на 59% от средното, ние - на 55%.
Ако погледнем към продуктивността на икономиките на двете държави, намираме ясното обяснение – България е на дъното на ЕС, а Румъния и Полша са все по-близо до средата на таблицата.
Впрочем не е особено акуратно да гледаме само заплатите – по-показателен е общият домакински доход, в който влизат и пенсиите, и социалните помощи. До миналата година България имаше по-висок медианен доход от Румъния, което в комбинация с по-високите цени означаваше много близка реална покупателна способност.
През 2022 г. обаче северната ни съседка повежда и от гледна точка на средния доход, което означава, че като цяло по-доброто ѝ икономическо представяне се превръща и в по-високо благосъстояние на населението.
- Кои стоки и услуги у нас вече са достигнали и може би дори надминали средноевропейските равнища и каква е причината според вас те да са толкова високи на фона на ниските доходи?
- Притеснително за мен е достигането на храните като цяло до 87% от средноевропейските равнища, при това с ръст от 7 пункта на година.
Впрочем тези процеси продължават и днес – докато годишната инфлация през май вече се е успокоила до малко над 10%, то при храните тя надхвърля 14%, което означава, че цените на храните растат чувствително по-бързо от много от другите стоки и услуги.
Причината, поради която е притеснително това, е, че храните са сред стоките с по-малко еластично търсене – домакинствата често абсорбират повишените цени, без да променят значително потреблението си. Което води до по-малко разполагаем доход за други харчове.
Видими проблеми има при някои подгрупи на храните – маслата, млякото, сиренето, яйцата, които достигат 120-130% от средноевропейските цени, тоест в България са по-скъпи, отколкото средното за ЕС.
Можем само да гадаем какви са точните причини за значително по-високите цени в сравнение с останалите храни, защото месото, да речем, е на 70% от средноевропейските цени. Тук е необходимо системно изследване на пазарните условия, конкуренцията, вноса, каквото не знам да е правено.
- Но при комуналните разходи за жилището - ток, вода, парно, газ, цените са едва около 37% от средноевропейските и май са най-ниските в целия ЕС. Защо според вас?
- Причината е най-вече в цените на самите жилища, тъй като те също влизат вътре, и особено наемите, които все още са много далеч от тези в големите западноевропейски градове въпреки голямата експанзия на жилищния пазар в София и няколко по-големи града след пандемията.
- Какво според вас липсва на българската търговия на дребно, за да се повиши конкуренцията и цените да се стабилизират? Структурен проблем ли има, или това, което се случва, е естествена последица от необичайно високата инфлация през 2021-2022?
- Комбинация е от двете. Подозирам, че там, където цените са трайно по-високи, има структурни проблеми, но и инфлацията от изминалите две години се отразява негативно.
Единственото трайно решение е повишаването на доходите – то идва по линия на по-голяма производителност на труда и по-високи заплати, повишение на бюджетните приходи и оттам възможност за по-щедри пенсии и социални помощи, където са необходими.
В крайна сметка всичко зависи от изпреварващия ръст на икономиката, който да ни сближи с европейската производителност и европейските заплати.
Трябва да имаме предвид и че прогнозите са за по-сериозна инфлация през следващите няколко години – не чак двуцифрените ръстове от 2022 г., но далеч над спокойните цени, на които бяхме свикнали през миналото десетилетие.
Остава отворен въпросът дали работодателите ще успяват да компенсират ръст на цените при заплатите на работниците така, както стана през миналата година.
Средносрочно това няма как да се случва без инвестиции както в машини, така и в знание и умения, това е единственото трайно решение и инструмент за настигане.
Непродуктивно ми се струва държавата сама по себе си да се занимава с решаване на проблеми с цените – може би единствено там, където могат да бъдат установени и доказани несъвършенства на пазара и конкуренцията.
