Пишлигари. Не лидери. Пишлигари.
Първо да предпазя някои дървени философи от мнение.
Аз не гласувам в София, но и аз имам обоснованото право да заявявам мнение за кметските избори в София. Защото.
Избора на кмет в София, има значение, отражение не само за софиянци,но и за живеещите в с. Пороминово и с. Стоб. Както и изборите във всеки град, градче и село в България, имат значение за живеещите в София.
Какво надробихте пишлигари. Какво.
Подобно на практиката на Българската комунистическа партия и сродните и партии,определяте, спускате парашутиси.
Само че, вашите избиратели( един от тях съм аз, все още), се различават от избирателите на БКП и сродните и.
Вместо да се събирате, да клюмчате главите и да решавате само вие, трябваше да направите най-естественото и единствено за истинските демократи и силни политици.
Вътрешни избори.
Това би било, зачитане, уважение, доверие към вашите избиратели. Силно доверие, силно уважение.
В Америка така правят. Не се събира централния комитет да спуска, кой ще бъде кандидат за президент, а кандидатите тръгват сред избирателите да убеждават и търсят подкрепа. Избирателите избират, не ЦК.
Събрахте се, както се събират в Китай, Куба, Северна Корея и определихте. Кой ще бъде. Един атом доверие към избирателите няма. Един атом уважение към избирателите няма. Да де. Но те не са подобни на избирателите на БКП, и сродните и партии. А и сте партийни функционери, а не познавате близката ни политическа история. От нея има поуки.
По тоя път. Към залеза.
Ум умува, ум царува, ум патки пасе.
(От фейсбук)
