В съботния брой публикувахме интервю с Елена Вълчева, създател на една от най-успешните пиар агенции у нас - “Янев и Янев”. В него тя предлага да се направи голям проект, финансиран от държавата, дългосрочен - за 10-15 години напред, за имиджа на България. Според нея такава стратегия не може да се реализира от една агенция, а трябва да има голям консорциум от компании, които да я разработят.
“Говоря за разработване на брандове, през които да се промотира България. Например брандът траките. Да се върнем към Александър Фол, който почти го е разработил. Или брандът на българските гласове. Имаме прекрасни певци във всички сфери. Гласове, нечувани в света. Имаме прекрасен фолклор. Или брандът българска кухня, брандът българска роза и лавандула, етерични масла... И тази година съм сигурна, че няма да има проект за имидж на България. Следващата - 2024-а, трябва да се направи голяма кампания за влизането на България в еврозоната. Но нека за 2024-а да се отделят средства в бюджета, за да се стартира и стратегия за имиджа на страната ни... На финала искам да помислим за имиджа на България през българската литература. Тази година имаме голям пробив с наградата “Букър” на Георги Господинов. Светът чу, че има сериозна литература в България. Сега е моментът да се промотираме. Имаме прекрасни писатели, нека да ги покажем на света. Ще има почва да бъдат прочетени, да бъдат продадени книгите им. Това е част от имиджа на България. Нека да се отделят средства от Министерството на културата за добри преводачи и тези книги да се разпространят в целия свят. Това също е една мечта”, каза тя.
Как може да се рекламира България - попитахме институции, експерти и творци.
Надежда Делева, издателство “Труд”:
Млади майстори на перото ще нарисуват ярко България
Идеята за голям пиар проект, чрез който да се популяризира България и част от него да са българските писатели, е добра. Много са съвременните български майстори на перото, също и класици, чрез чиито произведения това може да стане. Просто трябва в центъра на творбите им да са общочовешки проблеми, които да са разбираеми навсякъде по света.
Издателство “Труд” дава възможност на дебютиращи в литературата млади писатели да издават своите творби. Според мен е напълно възможно да бъдат събрани в антология и издадени на чужди езици - ще е интересно да се чуят гласовете им.
Едната част от тях пишат изключително за България - връщат се в детството си, описват как са живели в социализма и какво си спомнят от него. Другата част от тях пишат за съвременността и не можеш да ги отличиш по стил и сюжет от преводна литература. Струва ми се, че и едните, и другите, наред с утвърдените ни майстори на романа, новелата и разказа ще дадат ярка представа за съвременна България.
Алек Попов, писател:
В самото изкуство има пиар
Не съм много убеден, че работата на писателя е подходяща за пиар, пък бил той и на България. Писателите според мен не са длъжни да правят пиар на държавата - те обикновено са доста критични и това може да се види и в най-добрите образци на литературата.
Ако една държава е малко по-културна и хората са наясно със спецификата на изкуството, това не е проблем. Но книги като “Мисия Лондон” и “Мисия Туран” например са комични и сатирични и не е много ясно дали правят точно пиар на държавата ни.
А и на писателя това не му е работата. Това, което прави той, е изкуство, а изкуството винаги е провокативно, търси дискусия. Обратното - изкуство, проектирано като пиар, е от времето на социалистическия реализъм, когато нещата се показваха такива, каквито трябва да бъдат.
Голямото изкуство обаче винаги е конфликтно и на ръба на скандала, то е нещо, което не може да се опитоми и не би трябвало да се използва целенасочено по този начин.
Достатъчно е да се оказва подкрепа на писателите и изобщо на хората на изкуството, защото сме малка страна. Като казвам подкрепа, имам предвид преводите на българска литература на чужд език - това си струва да бъде правено и е полезно. Оттук нататък литературата сама си върши работата.
Имам предвид също така и подкрепа за българистиката. Но това е въпрос на едно вътрешно културно усещане на една културна нация, която ги прави тези неща, без непременно да се цели някакъв пиар ефект.
Лично не обичам толкова често изкуството да се свързва с пиара. В него самото има пиар, но не това е целта на изкуството. Даже много често пиарът вреди на истинското изкуство - то все пак е една много интимна територия.
Една културна държава обаче може да се грижи за защитата на авторски права и да направи още куп неща, за да може хората със свободни професии да се чувстват малко по-сигурни. Но не бива да търси преки дивиденти от това. В противен случай ще получи произведения на ръба на кича.
Туристическият бранш: Не само стратегия – закон трябва за бранд “България”
Може да рекламираме страната ни през историята
Идеята за създаване на дългосрочна стратегия за бранд “България” е чудесна, но това може да се постигне само с помощта на специален закон или поне на отделна глава от Закона за туризма. Така реагира туристическият бранш на интервюто в съботния брой на “24 часа”, в което Вълчева лансира идеята за 10-15-годишна стратегия за подобряване на имиджа на България навън, чието изпълнение да се заложи в поне 10 бюджета напред във времето, за да има ефект от нея.
Според представителя на България в Европейската лига за икономическо сътрудничество Бранимир Ботев,
Най-добре обаче било да е към Министерския съвет, тъй като изпълнението на такава стратегия
изисква усилията и капацитета на много ведомства
“България освен това трябва непрекъснато да кандидатства за домакинство на международни прояви, а ние само преди седмица изпуснахме възможността да оглавим Международната организаганизация редът да посочи кандидат за председател бе на Източна Европа, но тъй като никоя държава от региона не го направи, назначиха новозеландец”, каза Ботев.
Според него виното и виненият и кулинарен туризъм са едни от големите шансове на България, тъй като първото отглеждане на лозя за вино в Европа се прави в Древна Тракия, тъй като оттук минава пътят на лозата от Персия в Европа. “Изобщо историята може да бъде визитната картичка на България, тъй като сме една от най-старите държави на континента”, каза Ботев.
“Начинът, по който да се финансира създаването и поддържането на национален бранд минава през обединяването на туристическия бранш в единна организация”, категоричен бе пред “24 часа” министърът на туризма в правителството на Кирил Петков Христо Проданов
“Това е хърватският модел, който много исках да приложа у нас. Принципът е всеки предприемач в сферата на туризма да отчислява и да плаща членски внос на тази организация. Когато се събере фонд от примерно 10 млн. лв.,
държавата да добавя към него още толкова
и това да са средствата, с които да изпълняват приетите предварително от всички задачи по подобряване на имиджа на България в чужбина”, каза Проданов.
По неговите думи това не е станало единствено защото всяка от многобройните браншови организации в туризма дърпала чергата към себе си. Според последния бюджет България разполага с едва 18 млн. лв. годишно за рекламиране на туризма. За сравнение, във всички околни държави средствата са над 100 млн. лв.
“Създаването на бранд “България” трябва да е национална кауза и също съм съгласна, че това не е работа на едно отделно ведомство, а плод на държавна политика”, каза Даниела Стоева
Тя даде за пример гръцкия модел, който е организиран около GNTO (Greek National Tourism Organization). Това е държавна агенция на подчинение на тяхното министерство на туризма, но с отделен бюджет и в нея работят изключително само маркетолози. Те създават и развиват националния бранд и стратегията по рекламирането му, като
тя може да се променя всяка година
в зависимост от конкретните нужди. “Но имат свобода при харченето на средствата, докато у нас сега туристическото министерство се придържа към Закона за обществените поръчки. Само че с прилагането на критерия “най-ниска цена” в областта на маркетинга не може да се постигне нищо, защото това е много динамична дейност”, каза Стоева. Според нея държавата трябва да координира тази дейност на много високо ниво.
