Оптимизираната логистика към Европа ще отнеме време, казва директорът “Търговия с природен газ” в “МЕТ Енерджи Трейдинг България”
- Г-н Филдишев, пазарите на газ се успокоиха, но на нива около 40 евро, далече са от котировките по същото време на 2021 г., когато бяха около 16 евро за мегаватчас. Като познавач на пазара какви са ви прогнозите?
- За неангажирания с тази материя ситуацията изглежда спокойна предвид падащите цени на газа. Но всъщност това не говори за спокоен пазар. Можем да кажем, че нещата са се успокоили не когато цените падат, а когато тяхната промяна е малка. Важно е да уточня, че рязкото
ценово понижение крие толкова опасности
за пазарните играчи, колкото и рязкото покачване
В допълнение към това в момента наблюдаваме спад в цените на краткосрочните продукти “Ден напред” и “Месец напред”. Едновременно с това не виждаме същия спад на цените за доставка през зимния период. Ножицата между цените на продуктите лято-зима в момента е над 20 евро за мегаватчас и продължава да се отваря.
Всичко това по-скоро говори, че все още не е налице трайно решение, гарантиращо стабилни доставки и още повече стабилни цени. Още повече че в момента на практика се пренастройва цялата верига на доставки.
- Това не е ли нормално при заместване на руския тръбен газ с втечнен?
- Сегашните нива за месец май на продукта “Ден напред”, както и тези за юни се различават от зимните фючърси, които са с 20 евро нагоре. Освен по-високата цена и ножицата се отвори - сегашните цени падат, зимните се задържат. Нормално е относително понятие, щом говорим за газов пазар. Реорганизацията на доставки се случва и в тези условия е съвсем логично несигурността да се отразява по подобен начин на цените.
- И прогнозата каква е?
- На практика фючърсите са прогнози. Европа е далеч от стабилното състояние на газовия пазар, България - респективно също. Достигането му може би ще отнеме поне година или две, не по-малко. Знаем, че всяка година цените се понижават през лятото и се повишават през зимата, когато влизаме в отоплителен сезон. Но е необичайно да видим толкова широко отворена ножица, каквато е в момента. Изключвам 2022 г., когато наблюдавахме драстична ценова разлика от 100 евро само в рамките на 1 ден.
- Като говорим за 2022 г., беше изживян шок и ужас със спиране на доставките на руски газ. Как се справиха тогава “газовиците”? Вие бяхте първият доставчик след спиране на доставките на “Газпром експорт” за нас.
- Всъщност ние бяхме един от първите.
МЕТ достави около 40% от необходимите
количества за май 2022 г.
Споделяли сме и преди, че нашата основна бизнес цел не е да снабдяваме “Булгаргаз” - все пак количествата, които сме доставили на държавното дружество през 2022 г., са едва около 8% от общо 1,124 млрд. куб. м изтър- гувани от МЕТБГ за същата година.
И за да дам още по-ясно сравнение,
за последната година “МЕТ груп” изтъргува близо 30
пъти по-големи количества от тези на обществения
доставчик
По отношение на взетите решения след спрените доставки мнението ми е, че държавата направи прибързани стъпки, които върнаха назад развитието на пазара с тенденцията той отново да бъде изцяло монополен. Може би най-открояващият се пример в тази посока е именно прекратяването на програмата за освобождаване на газ точно когато тя показа резултат и нивото на либерализация достигна около 20%.
Спирането на програмата фактически елиминира възможността за по-изгодни доставки за най-зависимите и уязвими клиенти - топлофикациите и газоразпределителните дружества. Т.е. с държавно решение се върна на държавното дружество голяма част от загубения пазарен дял, за сметка преди всичко на разходите на обикновения гражданин и малкия бизнес.
Затвърждава се впечатлението, че
с тези административни намеси за пореден път се
отлага решението на истинските проблеми
в сектора. Всъщност връщането на пазарния дял на “Булгаргаз” няма да създаде толкова допълнителни приходи, така че трайно да се компенсира ликвидният проблем от задълженията на Столичната топлофикация. През няколко години под различна форма се наливат стотици милиони от БЕХ в “Булгаргаз” заради несъбраните задължения, без да се променят взаимоотношенията между тези три дружества.
Вместо това се ангажира огромен обществен ресурс, ограничава се търговията в платежоспособната част от регулирания сектор и не на последно място, на индустрията се предлага цена, която при сегашните нива е с около 17% над регулираната.
- Имаше обвинения към тогавашното ръководство на “Булгаргаз”, че не са правени търгове, а са събирани оферти.
- На първо място, е важно да уточня, че ние като независима търговска компания нямаме отношение към начина, по който “Булгаргаз” организира процедурите си. Това, което мога да споделя, е, че тези процедури не се реализират по Закона за обществените поръчки – просто няма такова изискване. Ето защо е некоректно да се твърди, че не са правени търгове, а са събирани оферти, след като условията за доставка не са регламентирани по ЗОП, а си е вътрешна процедура на дружеството.
- Това, че с турците се сключи споразумение за ползване на техните терминали и на газовата им мрежа, добро ли е за търговията с газ?
- Турция ще се превърне в сериозен газов хъб заради своите географски дадености и развита инфраструктура, ето защо привличането на подобен партньор е полезен и стратегически ход. Притеснителното по отношение на подписаното споразумение между турската компания“Боташ” и “Булгаргаз” всъщност е начинът, по който се случи. Затова и оценките за ефекта от това споразумение не са еднозначни. Според европейските правила вместо него трябваше да бъде сключено междусистемно споразумение с “Булгартрансгаз”, за да се гарантира равнопоставеност на заинтересованите пазарни участници. А те не са малко - неслучайно в тази връзка имаше своевременна, еднозначна и доста твърда реакция на EFET, най-авторитетната браншова организация в Европа, към ЕК.
Иначе подходът за покриване на цялата консумация в страната (дори с излишък) чрез доставки по дългосрочни договори, и то концентрирани в ръцете на един държавен играч, по-скоро противоречи на тенденциите, които виждаме в 30-те страни, в които МЕТ оперира.
- Има и други твърдения, че Европейската комисия е поздравила България за това споразумение, а МЕТ е била купила слотове на терминала при остров Ревитуса, които е искала да продаде на “Булгаргаз”, така че губи пари. Така ли е?
- Точно обратното. МЕТ активно използва тези слотове, тъй като доставя значителни количества в Европа - около 60 млрд. куб. м на година.
За нас е важно да сме диверсифицирани, тъй като доставяме на клиенти в цяла Европа. Ето защо имаме слотове на всички терминали, които осигуряват вход към европейските пазари – от Великобритания, Белгия, Испания, Хърватия, Гърция. Съответно за нас няма как да е приоритет да продаваме тези слотове, а напротив - в началото на годината МЕТ допълнително си осигури значителни капацитети за регазификация в новия терминал в Германия.
- Бързо се изградиха и се изграждат терминали за втечнен газ, които да заменят тръбопроводния. Къде дебне опасност, в недобрата свързаност на газовите мрежи ли?
- Не бих казал, че свързаността не е добра. Все пак именно тя доказа, че е възможна смяната на основния доставчик, като едновременно с това тя покрива съществуващата консумация. Но това, което не позволява и в Европа да се успокоят цените, е себестойността на логистиката на новите доставки.
Логистиката на втечнения газ е оптимизирана според маршрутите към сегашния основен пазар - Азия. Оптимизирането на маршрутите към Европа ще отнеме време. И това е основен фактор, който отлага успокояването на пазара в момента.
- Година по-късно Европа има поне наполовина пълни хранилища, българското в Чирен дори още повече - към 70 на сто, нищо че газът му е скъп. Това не дава ли допълнителна сигурност?
- За мен, от гледната точка на търговец, позицията “нищо, че е скъп”, е недопустима. Създава се внушение за маловажност на случващото се. През изминалата година се говореше, че България купува и нагнетява най-евтиния газ, а изведнъж той се оказва най-скъп. Хубавото е, че зимата беше топла и хранилищата останаха пълни - задачата за следващия сезон стана една идея по-лесна.
- Дали е по-лесна, нали те са пълни със скъп газ?
- Нека да погледнем голямата картина и цялата процедура на това нагнетяване. Регламентът, с който ЕС задължи държавите да приемат мерки за запълване на хранилищата си поне до 80%, е същия, с който държавите са задължени да въведат компенсаторен механизъм за търговците, които са осигурили количествата за съхранение, в случай на спад на пазарните цени.
Страните с развити пазари въведоха
компенсаторните механизми
почти веднага и всеки търговец беше наясно каква част от риска му е покрит още преди да съхрани газа. В други страни мерките закъсняха, но все пак се случиха, преди да започне добивът на газ, т.е. преди търговците да понесат реални загуби.
- Нали го обмислят в енергийното министерство този механизъм.
- Да, но е много късно. Въпреки ясните сигнали от пазара през лятото на миналата година нито редовното, нито служебното правителство предприеха своевременни мерки.
Едва през февруари тази година Министерството на енергетиката обърна внимание на проблема. С консултации с търговците беше изработен въпросният компенсаторен механизъм, за който от сайта на министерството разбираме, че е изпратен за нотификация в ЕК. Резултат все още няма. А пазарните участници, освен че продължават да носят загубите от предишния сезон, вече
носят и допълнителна финансова тежест,
като изпълняват задължението за осигуряване на 90% запълване преди следващата зима.
Ако се върнем обратно на въпроса за справянето със ситуацията през 2022 г., мога да заключа, че всички страни бяха ощетени – държавното дружество, частните търговци, потребителите на енергия и в най-общия случай - данъкоплатците.
- България като че ли се справя с маршрутите – към Гърция, Сърбия, Румъния, прави пътища на газа към Европа. Разширяването на капацитета по късия маршрут - “Набуко - запад”, добро ли е?
- Всяка допълнителна инфраструктура повишава енергийната сигурност (която изплува като тема особено в кризисни моменти), но освен това създава нови търговски възможности. За нас е особено важно достъпът до маршрута да бъде достъпен за всички пазарни участници, с което да може да се гарантира максимален избор на възможности във всеки един момент.
Все пак трябва да отчитаме факта, че
потреблението на газ в България
падна до 2,7 млрд. куб. м
през предходната година. Поради динамиката на пазара, индустриите, а дори и битовите клиент, заложиха на алтернативни продукти и в момента необходимата енергия е микс от няколко източника, с намален дял на газа. Спадна и потреблението на газоразпределителните дружества.
- Това не е ли добре за всички, да има конкуренция?
- Тази ситуация изисква от търговците много по-различен подход. Преди се считаше за конкурентно предимство да се покрие консумацията с дългосрочни и средносрочни договори, сега тенденцията е, ако има дългосрочен договор, с него да се покрива не повече от 30% от портфолиото, а останалите 70% се търгуват на база месечни и тримесечни договори.
“МЕТ Груп” оперира на 30 пазара, в 14 страни доставя на десетки хиляди крайни клиенти и няма нито един дългосрочен договор за доставка. Подобна стратегия не е рискова, истината е, че именно тя ни даде предимство миналата година, която беше изключително трудна, но и едновременно с това успешна за МЕТ. Групата се възползва от силата на своя интегриран бизнес модел, за да бори предизвикателствата и в крайна сметка това дава резултат.
- А използва ли се този обратен маршрут от Провадия към Негру вода, по който получавахме преди руския газ?
- Да, използва се пълноценно и МЕТ също го използва много често. Както споменах, МЕТБГ е изтъргувало над 1,1 млрд. куб. м - подобни количества не биха могли да се изкупят на българския пазар, просто няма условия за това, няма я либерализацията. Ето защо една част от тях се пренасочват към наши клиенти в Румъния и Унгария, а малка част и към Сърбия.
С други думи, връзките съществуват, а откакто спря използването им за доставки от Русия, те все по-активно се използват за алтернативни доставки и предимно в обратна посока. Големият инфраструктурен проблем тук по-скоро е хранилището в Чирен и неговото използване.
- Нали в момента го разширяват от 500 млн. до 1 млрд. куб. м?
- Когато и да се разшири “Чирен”, все е късно. Всъщност, ако преди е имало възможност да се подценява значението на хранилището, то по време на газовата криза през януари на 2009 г. стана ясно от каква критична важност е това разширение за енергийната сигурност на страната. Парадоксално, но това е единственият газов проект, който през цялото време не е зависел от други държави, и е единственият, чиято реализация се случва след всички останали.
За съжаление, има и безвъзвратно загубени възможности. При по-далновидна енергийна политика през последните 20 години България можеше да има още едно хранилище със съизмерим капацитет, това е изтощеното находище “Галата”.
Със сигурност
ефектът от разширяването на “Чирен” може
да е само положителен
Това по-добре ще компенсира пропуснатите възможности, ако едновременно с него “Булгартрансгаз” предложи и по-гъвкави услуги от сегашните. Тогава може да се предизвика интерес от повече регионални играчи.
Ето и нагледен пример - гръцките търговци също имаха задължение за съхранение на газ през изминалата зима, но повечето от тях предпочетоха италианските хранилища въпреки по-високите тарифи и разходи за пренос именно заради гъвкавостта и качеството на услугите.
- Възможно ли е “събуждането” на китайската икономика да отклони танкерите на изток и да вдигне цените в Европа и кога? А ако съвпадне с периода на преструктуриране на инфраструктурата в Европа?
- Разбира се, че е възможно. За търговците важното предимство на втечнения газ е, че в по-голямата част от маршрута танкерът може да бъде пренасочен към пазар с по-висока цена. Много е вероятно тази значителна разлика, която виждаме в котировките на цените за летния и зимния период, да се тълкува точно така.
