- Правилно е да се казва "османско присъствие", а не владичество, казва турският историк
- Мехмед Втори Завоевател е ренесансов сеньор, твърди ученият
Проф. Илбер Ортайлъ е директор на двореца "Топкапъ" в Истанбул, през който годишно минават над 2 милиона туристи. 62-годишният учен е преподавател в Анкарския и Истанбулския университет, а също така чете лекции в десетки чужди учебни заведения.
Говори френски, английски, немски, руски и персийски. Един от последните му трудове е "Преоткриване на Османската империя", издаден на български от "Жанет 45". В книгата си Ортайлъ прави нови интерпретации на по-малко известни и незасегнати страни на Османската империя, просъществувала 6 века. Разговаряме с него през 2009 г. в двореца "Топкапъ", на който е директор.
- Проф. Ортайлъ, какво преоткривате в Османската империя, не е ли вече достатъчно изследвана и проучена?
- Познанието на Османската империя е малко страшно. А аз ще кажа: Трябва да я погледнем отново, за да видим как е съществувала 6 века, какви са били нейните институции, начинът на живот в нея, какво всъщност е представлявала. За да отговорим на тези въпроси, трябва да се вгледаме в историята на балканските народи. И даже е добре
да четем
научните трудове
на български,
сръбски, гръцки, а не само на турски. При нас има голяма опасност в областта на историографията и тя е в езиковите бариери.
- Съществуват ли още в науката бели петна за империята, именувана на Осман Първи?
- Вие четете ли на македонски? (Стана, отиде до библиотеката си и взе своята книга, издадена на македонски. И се засмя с глас - б.а.) Това е диалект на българския, ха-ха-ха...
- Усеща ли се у съвременните турци имперско мислене, характерно за други големи нации?
- Както знаете, в Турция няма монархическа партия, не се забелязва дори такава идеология. Турците обичат своите владетели. Особено
симпатизират на
Мехмед II
Завоевател,
на Сюлейман Великолепни, на Селим III, който е бил композитор. Тези султани са тачени и днес, защото са били маршали, завоеватели и пълководци. Османската история - това е наша история. А ако се вгледаме в организацията, културата и управлението на завладените провинции - това даже е и ваша история. В империята е имало не само турци, а конгломерат от народи и личности. В днешна Русия, за разлика от Турция, съществува имперска идеология, там има дори монархическа партия. При нас такова нещо няма.
- Защо турците обичат Мехмед II Завоевател, потопил в кръв и превзел Константинопол през 1453 г.?
- Завоевателя е един ренесансов сеньор. Предполага се, че е владеел много езици. Този 21-годишен младеж превзема византийската столица Константинопол, която се е смятала за непревземаема. Твърди се, че Мехмед II е християнин. Това не е вярно. Той е вярващ, но не и фанатик. Не е набожен като сина си Баязид II и внука си Селим Грозни. Няма друг османски владетел, който да познава така добре италианската култура, както Завоевателя. Ако беше живял още, със сигурност, щеше да превземе и Италия. Сред обичаните от турците султани са Сюлейман Вeликолепни, наричан още Законодателя, Мурад I, известен като цар на Балканите, а след това синът му Баязид, който е превзел вашата страна. Помните добре, че вашият
цар Иван Александър
дава дъщеря си
за жена на султана
и тя става част от нашата династия. А да припомням ли, че през ХIХ век Българският таен революционен комитет е искал султан Абдул Азис за цар на България?
- Турция не се ли стреми към упражняване на влияние върху териториите, които някога е владяла?
- Турците и българите са два народа на Балканите, които се разбират много добре. От гледна точка на бъдещето те могат да работят съвместно в областта на индустрията, науката, търговията. Българският и турският характер са много близки.
- Не отговорихте усеща ли се желание за реставрация на империята с други средства, не военни, а икономически?
- Даже по време на комунистическото управление в България между нас имаше много добри отношения. Вие вече сте член на ЕС, а ние сме кандидати.
- Продължава ли Константинопол да е контактна зона на цивилизации?
- Константинопол е бил царският двор. И сега
Истанбул е столица
на Балканския
полуостров
Всеки ден срещаме тук гърци, българи, македонци, сърби, арменци, евреи, араби. Това е един великолепен мегаполис.
- Какво мислите за турско-българските отношения?
- В днешно време са много добри. Турското малцинство в България живее много добре. По времето на Живков имаше проблеми, сега ги няма.
- Проф. Ортайлъ, у нас имаше спорове за така нареченото "османско присъствие". Не трябва ли да се прилага научният термин "владичество"?
- Владичество - не. Присъствие!
- Защо присъствие, след като завладените държави са били ликвидирани?
- Прочетох "Балканският град" на акад. Николай Тодоров, запознах се и с изследването на Мая Тодорова за Митхад паша. Бих казал много позитивни трудове. Четох и на проф. Цветана Георгиева нейните изследвания - също много позитивни.
- Но те никъде не говорят за присъствие.
- Единствено проф. Бистра Цветкова е описала турското завоевание много негативно. По същия начин го интерпретира акад. Димитър Ангелов и донякъде проф. Вера Мутафчиева. Специално за нея написах статия.
Много съжалявам,
че тя си отиде
наскоро
Нейният баща проф. Петър Мутафчиев е изключителен византинист.
- Превъзмогнат ли е негативизмът между българи и турци?
- Отношенията между двата народа са много добри. След завоеванието и след Освобождението България винаги е имала нужда от Османската империя. Даже през Първата световна война сме съюзници. Днес българи и турци се разбират и уважават.
П
- Всички приходи са ни от билети. Годишно дворецът се посещава от над 2 млн. туристи. За чужденци входът е 10 евро, а за турците - много евтино.
