КС трябва да даде възможност на бившия министър да се защити, както направи по делото за царските имоти, казва известният адвокат и правозащитник
- Адвокат Екимджиев, според вас как трябва да се произнесе Конституционният съд (КС) по казуса с гражданството на Кирил Петков?
- Преди да се произнесе, КС трябва да осигури на Кирил Петков едно право, което конституционните ни съдии може би все още не разпознават, и това е правото на защита по чл. 56 от конституцията. Това не е процесуалната защита, не е изискването да участва адвокат, защото то е в един друг текст - чл. 122 от конституцията, и подлежи на ограничение със закон.
Но правото на защита, за което говоря, е фундаментално, неотменимо и трябва да бъде гарантирано на българските граждани във всички случаи пред всички институции. Това означава, че КС най-малко трябва или да го изслуша, или да приеме писменото му становище.
По делото от 1998 г., свързано с царската реституция, в което КС обяви за противоконституционен закона от 1947 г., с който бяха конфискувани имотите на царското семейство, служебно бяха конституирани не само Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок, но и още шестима техни родственици с благороднически титли без българско гражданство, живеещи по целия свят.
Защо тогава съдът даде възможност на представителите на династията да участват, а на Кирил Петков - не, въпреки че очевидно е застрашена неговата репутация.
Появява се парадокс. Създава се впечатление, не знам доколко е оправдано, че КС тенденциозно е настроен към казуса на Кирил Петков.
- Къде е парадоксът?
- Искат от него да представи документи, но отказват да чуят мнението му как трябва да бъдат интерпретирани. Вместо това самият КС служебно си избира шестима юристи по неведоми пътища и критерии, които да представят свои становища.
Казвайки, че е по неведоми критерии, на пръв поглед е така. Ако човек погледне тези юристи, които са от института на amicus curiae (от латински - приятели на съда б.р.), поне трима от тях, преди да бъдат поканени, а и след това обикаляха телевизии и радиа и обясняваха мнението си. А именно в подкрепа на депутатите от ГЕРБ, които са сезирали КС.
Тоест, от една страна, Кирил Петков, който в най-голяма степен е засегнат, няма възможност на защита. А от друга, се подбират хора, които предварително са изразили негативно мнение, че той има двойно гражданство, че не е имал право да бъде министър и т.н. Едно мнение, което много остро засяга честта и доброто му име - все ценности, защитени от българската конституция.
- Той може ли да потърси правата си в институция извън българската държава?
- Ако не му се даде възможност да бъде изслушан или да представи становище, би могъл да подаде жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за това, че държавата не му предоставя ефикасни вътрешни правни средства за защита на правото му на чест, достойнство и добро име. Тоест КС съвсем ненужно прави процесуални движения, които създават съмнения в безпристрастността му и предпоставки държавата да бъде осъдена.
Това може да бъде минимализирано като риск, ако просто Кирил Петков бъде изслушан или му бъде дадена възможност да представи становище. Това е тежкият правозащитен проблем и казус.
- Но как според вас КС трябва да реши казуса по същество?
- Може да бъде решен и в едната, и в другата посока. Моята теза е, че КС трябва да преразгледа своето становище от 1995 г. по делото “Жорж Ганчев”. В него чисто декларативно казва, че забраната кандидат за депутат, съответно министър, да има двойно гражданство, е абсолютна.
Там не се
обяснява защо
са приели, че е
абсолютна
Решението е 4-5 страници. На четири от тях се обяснява какъв е предметът, какви са становищата и накрая декларативно се “цапва” изводът, че забраната е абсолютна.
По принцип конституциите и международните договори бягат като дявол от тамян от т.нар. абсолютни права и забрани.
Единствената абсолютна забрана по конвенцията за правата на човека е за нечовешко и унизително отнасяне, тоест никой не може да бъде физически малтретиран от представители на държавата и от частни лица. Това е абсолютната забрана, защото дори правото на живот и забраната да се отнема човешки живот не е абсолютна, тъй като е записано, че във време на война и при неизбежна отбрана имаш право да убиеш, за да се защитиш.
Конституционните съдии буквално от нищото, вероятно от некомпетентност, през 1995 г. са изпляскали това, че забраната за двойно гражданство е абсолютна. Но ако допуснем, че това е бил един незрял съд, 3-4 г. след създаването му, без опит в комуникацията с европейските институции, сега сме 26 г. по-късно и сме държава- членка на ЕС.
Живеем в глобализиран свят, в който хората свободно пътуват, установяват се и да се приеме, че немалко българи, високообразовани и ерудирани, трябва да бъдат елиминирани от все по-профанизирания ни политически живот, е глупаво.
Макар и върховен закон, духът и смисълът на конституцията трябва да бъде тълкуван през новите обществени и политически реалности. Другото е в променящия се политически свят да се вкопчваме в едни провинциални и идеологически клишета или да вземаме решения, които са очевидно политически мотивирани.
Защото поведението на КС до момента създава такова впечатление. Да, конституцията съдържа забрана, но не бива да бъде интерпретирана като абсолютна.
Трябва да се прецени дали Кирил Петков е действал добросъвестно и е направил всичко зависещо от него, че да се освободи от канадското гражданство. Той не може да направи повече от това да подаде искане до съответната държава, която никой не може да принуди дали и кога ще вземе решението си.
Трябва да се отчете точно тази невъзможност. Но нека влезем в обувките на тези, които твърдят, че забраната за двойно гражданство засяга националния суверенитет и обслужва избягването на т.нар кризи на лоялности.
Нека си представим ситуация, че казусът се развива не в Канада, а в Афганистан. Никой не знае след колко време и дали България и международната общност ще приемат правителството на талибаните за официална власт. Тоест, след като не ги признаваме за официална власт, там няма кой да ни даде документ, удостоверяващ загубата на второто гражданство.
Именно това е проблем с националния суверенитет, защото от една трета държава ще зависи дали ние, българите, ще можем да си изберем депутат, министър или президент.
Затова конституционната забрана трябва да отчита тези реалности, които може да бъдат балансирани и разумно преодолени, ако се приеме, че е достатъчно кандидатът да е направил всичко, което зависи от него, а оттук нататък да се гарантира и неговото индивидуално право да бъде избран.
Но и нашето право да избираме човека, който ни харесва, защото активното избирателно право е в основата на целия демократичен процес.
Когато архаични забрани ограничават възможността да избираме кой ще ни управлява, това не само е антидемократично, но е един негативен подбор, при който се лишаваме от възможност да изберем тези, които смятаме за най-подходящи.
- Какво трябва да стане с неговите актове? В своето становище един от “приятелите на съда” - проф. Пламен Киров, казва, че правното нищо не поражда правно нещо.
- През 2020 г. излезе решение на КС, пак свързано с последиците от т.нар. царска реституция. В него за пръв път се прие, че когато такъв тип властнически акт, каквито са законите с еднократно действие, или президентският указ бъдат отменени, може да се твърди, че те не са породили последици от момента на издаването им. Дотогава категорично бе разбирането, че едно
решение на КС
има действие
само в бъдеще
Така че при казуса на Кирил Петков тези две противоположни тези на КС ще се сблъскат и не е много ясно какво трябва да бъде решението.
Не може да се генерализира, че от това решение отпреди година се налага твърда практика на КС. По-скоро аз го виждам като едно пропукване на старото решение, че решенията на КС имат действие само в бъдеще.
Правилният юридически подход е да не се разсъждава с абсолютни категории, да не се казва: оттук нататък само така, защото правото отразява и регулира живота.
Животът непрекъснато ни сюрпризира в това динамично време. Ако сме дървени глави и боравим само с абсолютни категории, ще се лутаме единствено в посоката на махалото - от една крайност на друга.
CV
Роден е на 5 юни 1964 г. Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1989 г. От 1992 година е адвокат. Обучаван е по линия на Съвета на Европа и Дирекцията по правата на човека. Един от водещите ни правозащитници.
