Екип от хърватски учени, лекари и клиницисти установи, че болестта на Паркинсон е свързана с измерими промени в специфични имунни клетки в кръвта, като откритието помага заболяването да се свърже с възпалителни процеси извън мозъка, предаде хърватската агенция ХИНА, съобщи БТА.
Изследването, публикувано в списанието "npj Parkinson's Disease" на Springer Nature, е проведено от специалисти от Университетската болница в Загреб, Медицинския факултет на Загребския университет, Института „Руджер Бошкович" и Университетската болница за инфекциозни болести „Д-р Фран Михалевич".
Болестта на Паркинсон обикновено се разпознава по тремор, забавени движения и други двигателни затруднения, като процесите в мозъка, които не са видими външно, се развиват в продължение на години. Един от тях е хроничното възпаление в нервната система, което може да повлияе на хода на заболяването.
Проучването изследва периферния имунен профил при болестта на Паркинсон, като се фокусира върху промените в типовете имунни клетки и техните модели на активност в кръвта.
Изследователите са анализирали два вида имунни клетки: дендритни клетки, които откриват сигнали за опасност и ръководят цялостния имунен отговор, и CD4+ Т-клетки, които координират защитата на организма, като регулират кога имунните отговори трябва да се засилят или отслабнат.
Изследователският екип е сравнил кръвни проби от пациенти с Паркинсон и от контролна група участници. Целевите имунни клетки първо са изолирани с помощта на магнитна сепарация и след това са анализирани с флоуцитометрия и едноклетъчно РНК секвениране, обясни Сара Меглай Бакрач от Медицинския факултет на Загребския университет.
Този подход е позволил откриването на редки клетъчни подгрупи, които често се губят в осреднените резултати. Тъй като високоспециализираните подтипове CD4 Т-клетки и дендритни клетки присъстват в много малък брой в кръвта, пробите бяха обогатени с тези редки клетки, за да се позволи по-прецизен анализ.
Сара Меглай Бакрач и Катарина Манди от Института Руджер Бошкович са първите автори на изследването.
Най-ясното откритие е активирането на специфична група дендритни клетки и CD4 Т клетки, участващи в имунните процеси при хора с болестта на Паркинсон.
Ключова част от изследването е биоинформационният анализ, проведен в Института „Руджер Бошкович". Катарина Мандич и Аня Барешич са анализирали генната експресия в десетки хиляди отделни клетки, използвайки суперкомпютър, за да идентифицират разликите между пациентите и участниците от контролната група и да определят точно гените, клетъчните подгрупи и биологичните процеси, които са най-забележими при болестта на Паркинсон.
Според директора на Университетската болница в Загреб Фран Боровечки резултатите показват, че болестта на Паркинсон е свързана не само с промени в мозъка, но и с измерими промени в имунната система в кръвта, съответстващи на възпалителни процеси.
Изследователите подчертават, че проучването не твърди, че е идентифицирало нова терапия, но указва къде да се търси и кои имунни компоненти в кръвта се открояват най-много при сравняване на пациенти и контролна група участници.
Проучването е осъществено в рамките на проекта „Молекулярни механизми на имунния отговор и активиране на инфламазома при болестта на Паркинсон", финансиран от Хърватската научна фондация.
