Екстремната горещина е по-фатална за мъжките ембриони, влияе пряко върху съотношението на половете
В продължение на векове науката е приемала съотношението между половете при раждане за биологична константа - уравнение, което остава непоколебимо пред социалните и екологични трусове. Ново мащабно проучване, публикувано в престижното списание PNAS, обаче разкрива неподозирана динамика: климатичните промени влияят освен на околната среда и на баланса на човешката популация.
Анализът на над 5 млн. раждания в 33 държави в горещи региони - Субсахарска Африка и Индия - показва, че екстремните температури по време на бременност са пряк фактор за определяне на пола на новороденото. Централната хипотеза на изследването се опира на еволюционната теория за мъжката вътреутробна крехкост, известна и като концепцията за уязвимата Y хромозома.
Макар биологично по-силни в зряла възраст, мъжките фетуси са парадоксално по-уязвими по време на бременност. Те изискват повече енергия и по-големи майчини ресурси за оцеляване.
Когато тялото на майката е подложено на топлинен стрес, настъпват физиологични промени - дехидратация, отклоняване на кръвния поток от плацентата и хормонален дисбаланс. В тези моменти природата прави безпощаден избор: за да защити здравето на майката и бъдещата ѝ репродуктивна способност, тялото по-често жертва бременностите, които гълтат най-много сили и енергия - тези с момчета.
Ако досега сме смятали, че демографският състав е въпрос само на политика и медицина, сега трябва да добавим и термометъра като ключов фактор, показва изследването. Изследователските терени са подбрани неслучайно - прогнозите за глобалното повишаване на температурите постепенно измества климатичните граници. И прогнозите са за драстични промени.
Мащабното изследване на учени от Оксфордския университет сгъстява черната боя с неподозираната досега връзка с демографски дисбаланс. В публикацията си в престижното издание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) екипът пояснява, че температурите влияят върху това кой пол оцелява и се ражда, а не върху това какъв пол е ембрионът в момента на самото зачеване. При зараждането на новия живот природата спазва условен паритет - приблизително 50% момчета и 50% момичета.
Изследователите не откриват доказателства, че температурата променя първичния пол на ембриона в момента, в който сперматозоидът опложда яйцеклетката. Влиянието се проявява, след като ембрионът е вече създаден. Това потвърждава хипотезата за “крехкия” мъж – мъжките ембриони са по-чувствителни към стреса от околната среда и е по-вероятно да не оцелеят до раждане.
В Африка изследването установява ясна зависимост: излагането на високи температури през първия триместър на бременността води до значителен спад в раждаемостта на момчета. Механизмът е чисто биологичен.
Още през 1973 г. се доказва, че мъжките ембриони са по-уязвими на стрес от околната среда. Изследването на Оксфорд дава физиологично обяснение на този процес - топлинният стрес при майката води до обезводняване и пренасочване на кръвния поток и кислорода далече от плацентата, хормонален дисбаланс и възпалителни реакции. Тези фактори застрашават оцеляването на плода. А биологичната “цена” се плаща непропорционално често от по-крехките мъжки фетуси - спонтанни аборти в ранна фаза.
“Екстремните горещини не са само заплаха за общественото здраве. Ние показваме, че температурата фундаментално оформя човешката репродукция, като влияе върху това кой се ражда и кой - не”, посочва д-р Жасмин Абдел Гани, водещ автор на изследването.
Докато в Африка ефектът е чисто биологичен, в Индия учените откриват парадоксална ситуация, при която жегата влияе върху съотношението на половете чрез промяна в човешкото поведение. Там критичният период е вторият триместър, когато полът вече може да бъде установен чрез ултразвук.
Исторически Индия страда от силно изкривено съотношение между половете поради предпочитанието към синове. В северните щати то достига 116 момчета на 100 момичета, докато на юг, където селективните аборти са по-редки, е около 107 към 100. Изненадващо, данните от новото изследване показват, че при горещо време броят на родените момчета намалява, което временно ограничава половата диспропорция. Изследователите предполагат, че се намесват социални фактори. Жегата действа като бариера пред достъпа до селективни аборти, традиционно насочени срещу женски фетуси. От една страна, е по-трудно чисто битово да се стигне до специализирана клиника в екстремни условия. От друга, много бизнеси трупат загуби при тежки условия и правят скъпите процедури недостъпни за домакинствата на заетите в тези дейности. Тези ефекти обаче не засягат всички майки еднакво, очертавайки ясна карта на социалната уязвимост.
Извън разликите обаче има нещо универсално - критичния праг, след който промените в климата влизат в главна роля.
Чрез свързване на данни от анкети със статистиката за температурата в 33-те държави екипът е проследил всяка майка през целия период на бременността. И един от най-важните научни изводи от продължилото от 2000 до 2022 г. проучване е откриването на конкретен, нелинеен температурен праг.
Демографските промени не започват след 35-40°, както бихме помислили, а стават видими веднага след трайно преминаване над 20 градуса. Тоест липсва зависимост доза - отговор. Това означава, че ден с температура 30 градуса не е задължително два пъти по-пагубен за мъжките фетуси от ден с 25 градуса. Самият факт на преминаване на 20-градусовата граница е критичният превключвател, при който тялото на бременните започва да изпитва затруднения с терморегулацията. Тъй като 21 градуса често се възприемат като приятно време, този ефект остава скрит. Хората не разпознават умерената топлина като заплаха за репродуктивното здраве.
В такъв контекст климатичната криза вече не е само екологичен или икономически проблем, а фундаментален демографски фактор.
Важно е обаче да се отбележи една контраинтуитивна находка на авторите: бъдещото затопляне вероятно няма да продължи да влошава съотношението между половете в тези региони по същия начин, истинската заплаха е за държавите и демографията в умерените ширини.
Тъй като Индия и Африка вече са трайно над прага от 20 градуса, демографската щета в голяма степен вече е факт и е достигнала своето плато. Изследването рисува и профила на бременните в най-голям риск да загубят нероденото си момченце. Това по-често са жени от по-бедни семейства или ангажирани в тежък труд или работа под стрес, както и физически изтощени от предишни раждания.
Д-р Гани подчертава, че горещината фундаментално определя кой се ражда още сега, а с по-нататъшното затопляне ще нараства и въздействието на климатичния стрес върху здравето на майките.
Изследвания от Италия и Испания също разглеждат ефекта на горещите лета като тези от 2003 г. Данните показват статистически значим спад в мъжките рожби няколко месеца след екстремните топлинни вълни. Макар и със силна здравна система, биологията на жените в Средиземноморието реагира на жегата по начин, подобен на този в Индия, макар и в по-малка степен. Еволюционният резултат е, че при такива лоши условия на околната среда мъжките фетуси имат по-малък шанс да оцелеят.
Европейските примери доказват, че феноменът не е индийски или африкански, а проява на фундаменталната човешка биология. Разликата е само в интензитета.
Има множество аналогични примери за намаляване на ражданията на деца от “крехкия” пол в резултат на други фактори от средата. Проучвания в САЩ показват, че по време на рецесията от 2008 г. в районите с най-висок ръст на безработицата съотношението между половете се е променило в полза на момичетата. Защо? Липсата на финансова сигурност повишава нивото на хормона на стреса кортизол у майките, което е биологичен сигнал за неблагоприятна среда и готовност на организма да жертва бременността.
Всяко събитие, което предизвиква масов стрес, оставя следа в статистиката на ражданията. Острият стрес води до по-високи нива на ранни спонтанни аборти, при които мъжките ембриони са първите жертви. Доказано е, че след събития като ужасното земетресение в Кобе (Япония) или атентатите от 11 септември в Щатите броят на момчетата намалява в месеците след шока.
В Словения след силното земетресение в долината на Соча през 1998 г. е факт значителен спад в раждаемост на момчета 6 до 9 месеца след бедствието. Уплахата и физическият стрес са довели до по-висока загуба на мъжки фетуси в ранна бременност сред жените, преживели труса.
Емблематичен пример в новата история на Европа е свързан с иначе бленуваното падане на Берлинската стена. Населението на Източна Германия преминава през огромен психологически шок и икономическа несигурност.
В годината след падането на Стената се раждат необичайно малко момчета в Източна Германия. Съотношението на половете пада до най-ниските нива, записвани някога в развита индустриална страна. Колективният стрес от неясното бъдеще е активирал биологичния механизъм за селекция. Жертва момчето, за да съхрани майката, която в по-добри времена ще може да роди други деца от двата пола.
Химическото замърсяване също е изключително мощен фактор, който действа директно върху оцеляването на ембриона. Изследвания в Китай и Южна Корея установяват, че и високите нива на смог са свързани с по-малък брой мъжки рожби.
Финландски учени са изследвали църковни регистри от XVIII и XIX век, за да проследят влиянието на суровите северни зими и периодите на глад. В години с изключително ниски температури и съответно слаби добиви на зърно броят на момчетата рязко спада. По време на неколкогодишен глад в Китай в края на 50-те години раждаемостта на момчета също намалява драстично.
В тази посока са и данните от проучване на Оксфордския университет върху хранителните режими на съвременната жена и репродуктивното здраве. Тези, които пропускат закуската или са на нискокалорична диета преди зачеването, по-често раждат момичета. “Тялото преценява, че ниската кръвна захар е знак за недостиг на ресурси и се освобождава от мъжките фетуси, които застрашават майката.” Жените, които ядат по-висококалорична храна и по-широк спектър от хранителни вещества - особено калий и витамини C, E и B12 - раждат момчета в 56% от случаите.
