Още преди 18 г. “168 часа” показа схемата, но държавата се прави на ударена
През целия преход и особено в последната декада държавата се провали с разкриването на няколко групи престъпления - големите поръчкови убийства, борбата с купуването на гласове и корупцията. За ликвидираните мутри и бизнесмени няма да има възмездие в храма на Темида, защото повечето вече са в графа “студени досиета” и давността за престъпленията отдавна е отминала. Купуването на гласове и корупцията обаче остават.
След всички избори в последните години “24 часа” пише за наказаните купувачи на гласове. На година са по-малко от 100, обикновено от най-ниските нива на мрежите. Масово сключват споразумения с прокуратурата за условни присъди, други отнасят пробация или глоби.
В интерес на истината има единични случаи, осъдени ефективно,
но са престояли в затвора не повече от няколко месеца, колкото да са на топло през зимата.
“Купуването и продаването на гласове” е слоган, който всяка партия добавя към агитационните материали. Продавачи на гласове обаче няма. Публична тайна е, че около 350 хиляди българи, обикновено от бедните махали, вземат пари, за да гласуват по определен начин. Въпреки рекордните суми, които МВР иззе при акциите от последния месец, и стотиците разследвания и задържани хора, изглежда, и сега няма да има осъдени в затвора. Обвиненията са малко, наказанията по закон са фиктивни, а до съда стигат нищожни случаи. Купуването се приема за нормално и като част от играта по същия начин, както комисионата за договор по обществена поръчка.
“Никаква прокуратура не може да помогне, когато корупцията е държавна политика”, каза главният прокурор Сотир Цацаров преди 7-8 години. В същия дух се бе изказал и един от предшествениците му Никола Филчев.
Всъщност с купени и контролирани гласове на “крепостни” хора в парламента влизат трийсетина депутати от различни партии. Политическата система е прогнила още в основата си - на изборите. След това тези депутати избират правителство, контролират го, кадруват и променят закони.
Преди 18 г. работих в “168 часа”. Тогава мои колеги доказаха с разследване схемата на купуване на гласове и структурата на организациите до най-високите нива. Оттогава нищо не се е променило. Още си пазя снимка от 2009-а, която излезе и във вестника. На кадъра купувам глас на млад мъж в едно от столичните гета. Двамата държим банкнота от 10 лв. Толкова раздаваха по онова време. Човекът беше благодарен. Съгласен да бъде сниман и записан, не се криеше, цял ден беше чакал някой да мине да му даде пари, за да пусне бюлетина. Подминали го. Агитирах го да пусне бюлетина за една от партиите, които открито мразеха етноса му. Въобще не му пукаше. Влезе, гласува за посочения номер и после тръгна към магазина, за да купи нещо на децата си. Преди да се разделим, му казах кого е подкрепил срещу пари. Още помня как ми отговори:
“И за дявола ще гласувам, бате! Глад, мизерия...”
Сега сумите и схемите са малко по-различни, но продавачите са същите - бедни хора, повечето неграмотни, които гласуват за номер срещу пари, а не за партия и програмата ѝ.
Публична тайна е, че парите за купуване на гласове се осигуряват от корупционни схеми във властта, които също остават неразкрити и ненаказани.
